40. Индивидуални трудови спорове

Понятие – чл. 357 КТ: “Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж”.

Белези на индивидуалния ТС:

1. страни – това са страните по ТПО - работника и служителя и работодателя. Когато предмет на спора е съдържащо се в колективен ТД предписание той може да се прилага към конкретен работника и служителя. Този договор действа ex lege за членовете на синдикалната организация страна по договора. работника и служителя които не са членове на синдиката могат да се присъединят към него въз основа на писмено изявление до работодателя или синдикалната организация – едностранно волеизявление отправено до страните по договора.

2. предмет – изрично определен в чл. 357 КТ – възникване, изменение, прекратяване на ТПО, действие на Колективен ТД, установяване на ТС. Конституционно основание е чл. 56 К – право на защита на гражданите при нарушаване на правата им. Текущо законодателство – Глава 18 КТ. Допустимо е субсидиарно прилагане на ГПК – посочено е в чл. 360 КТ, доколкото КТ не предвижда друго.

Видове – според източниците на спора ТСп се разделят на две групи:

1. спорове по индивидуалното ТПО – отнасят се до права и задължения свързани с индивидуалното ТПО между работника и служителя и работодателя.

2. спорове по колективен ТД – това са случаи когато КТД създава субективно право на отделен работника и служителя. Няма значение дали това става ex lege или по силата на едностранно волеизявление на работника и служителя до страните по КТД.



В зависимост от характера на спора ИТСп се разделят на правни и неправни:

1. правни (искови, ТСп за права) – относно установени в законодателството, КТД или по индивидуално споразумение права и задължения. Това е спор между равнопоставени правни субекти и в този смисъл гражданско дело по чл. 6 ал. 1 ГПК.

2. неправни (неискови, ТСп за интереси) – свързани с установяването на предстоящи права и задължения (чл. 107 КТ при конкурс). Неправните ТСп се решават с преговори между страните.



В зависимост от реда за разглеждането им ТСп биват:

1.1 по съдебен ред. Това е общото правило на чл. 360 ал. 1 изр. 1 КТ – установява общата подведомственост на ТСп при съдилищата. “Обща” – отнася се до всички спорове, които не са изрично изключени от компетентността на гражданския съд. Компетентен е граждански съд, за разлика от други страни – специални трудови съдилища в Германия и трудово-социални съдилища във Франция

1.2. ТСп които са изключени от подведомствеността на съда – изрично са посочени в чл. 360 ал. 2 КТ – в зависимост от специфичната функция на работника и служителя. Отнасят се до прекратяването на ТПО и до две категории служители:

а. Изборни служители в системата на изпълнителната власт, държавните органи – уреждат се по специално предвиден в К. ред и в уставите на организациите.

б. Служители по чл. 28 ал. 2 ЗА – споровете се решават по административен ред.





Ред за разглеждане на индивидуалните трудови спорове



2.1 специфична уредба в КТ – отнася се до три групи въпроси.

а. Подведомственост и подсъдност – чл. 119 К; чл. 360 ал. 1 изр. 1 и чл. 361 и чл. 362 КТ. Подведомствеността на ТСп определя споровете за решаване между различните органи. Подсъдността определя правните спорове за решаване от органите в рамките на една система. По правило всички ТСп са подсъдни на РС, по изключение първа инстанция може да бъде ОС – чл. 80 ал. 1 б. ”б” ГПК при цена на иска над 10.000 лева. Що се отнася до местната подсъдност, прилагат се общите правила на чл. 81 ал. 2 ГПК – седалището на ответника или на неговото местожителство. Тези правила се прилагат за спорове между БГ работника и служителя и работодателя. Специални правила са предвидени в чл. 361-362 КТ относно подсъдността на ТСп с работника и служителя чието място на работа е извън БГ.

б. Срокове за предявяване на исканията. Продължителността на сроковете е определена по метода на изключване. Общата давност е 3 години и се прилага за всички ТСп за които не е предвидено друго. Специалната давност може да е кратка – по-малко от 3 години:

- един месец – когато работника и служителя е оспори вземането произтичащо от имуществена отговорност;

- два месеца - при незаконно прекратяване на ТПО.

Специална удължена давност по ТСп – чл. 207 ал. 3 КТ – ТСп свързани с имуществена отговорност за липси, давността е 10 години.

в. Начало на давността за предявяване на ТСп – правилата са в чл. 358 ал. 2 КТ и завися от характера на претенцията Ако претенцията е с имуществен характер, давността тече от момента в който задължението е станало изискуемо. Ако претенцията е неимуществена (заповед за дисциплинарно наказание, забележка), давността тече от момента на влизане в сила на давността.

Последици – чл. 358 ал. 3 КТ. Ако спорът е пред некомпетентен орган се счита че е спазена давността. На основание чл. 93 ал. 1 ГПК ненадлежният орган е длъжен служебно да препрати спора до компетентния съд.

Производството по ТСп е безплатно за работника и служителя – чл. 63 ал. 1 б. “а” ГПК и чл. 359 КТ. ГПК препраща към чл. 5 б. “в” ЗДТ – освобождават се работника и служителя ищци от плащането на държавни такси. Чл. 359 КТ освобождава работника и служителя от такси независимо от процесуалното им качество. КТ е специален – прилага се той. Ако работника и служителя загуби делото разходите са за държавният бюджет.

Чл. 344 ал. 4 КТ и чл. 126а ал. 1 б. “к” и “л” ГПК – установява се бързо производство (специални срокове) за разглеждане на спорове отнасящи се до трудово възнаграждение и прекратяване на ТПО. Изисква се делото да се разгледа в 7 дневен срок от предявяването на иска и съдът да се произнесе в 7 дневен срок от приключване на устните състезания.

Работника и служителя и работодателя могат лично да участват в разглеждането на спорове помежду им. Допустимо е да участват и чрез представител – чл. 20 ГПК – адвокат. Чл. 45 КТ – предвижда специално процесуално представителство за работника и служителя – да се представлява от синдикална организация.

Последна особеност – чл. 218а ГПК – за разлика от общото триинстанционно производство, за ТСп се ограничава касационното им разглеждане. До трета инстанция – две категории спорове:

- ТСп за прекратяване на ТПО

- ТСп за вземания с цена на иска над 5.000 лева.

Другите се разглеждат от две инстанции.