3. Отграничаване на Осигурителното право от други правни отрасли

ОП като самостоятелен правен отрасъл е свързано и с други отрасли на правото като ТП, ЗП, право на социално подпомагане, ФП и АП. В същото време между тях, обаче, съществуват различия, както в предмета, така и в метода на регулиране.
1. ТП и ОП
В процесът на съществуване на трудовите правоотношения се създават материални и духовни блага и част от тези блага във вид на парични вноски се заделят в съответните осигурителни фондове. Тези фондове са предназначени за материални обезпечения, както на работниците или служителите /Р/С/, така и на други категории лица, определени със закон, които са загубили трудовия си доход или част от него в резултат на настъпила неработоспособност или липса на работа, или се нуждаят от оказване на материална помощ при настъпване на съответния осигурен социален риск се извършва разходване на част от създадените вече в резултат на упражнена трудова дейност материални блага във вид на обезпечения, като парични обезщетения, помощи, пенсии и т.н. Основното съдържание на предмета на ТП е работната сила и живия труд, който полага Р/С. А основното съдържание на предмета на ОП се изразява в акумулиране на средства и предоставяне на материални обезпечения на осигурените лица, които са загубили своя трудов доход или част от него /трудоустроени/.
Трудовите правоотношения имат изключително личен характер. Трудовите права и задължения на Р/С не могат да се прехвърлят на друго лице, както и не могат да бъдат в тежест на наследниците, тъй като единствен носител на работната сила, която предоставя на работодателя /РД/ е Р/С. При някои осигурени социални рискове- смърт, обезпеченията придобиват и семеен характер. Те преминават и върху членовете на семейството, които осигуреното лице е издържало приживе. Субекти на трудовите правоотношения са РД и Р/С. От гледна точка на субектите на осигурителното правоотношение то е сложно правоотношение. От една страна това са осигурителят и осигурителният орган, а от друга осигуреното лице и осигурителният орган. При това РД и Р/С, които са субекти на трудовото правоотношение, не са субекти в едно и също осигурително правоотношение по между си. Те не участват в осигурителното правоотношение по между си, но са субекти в различни осигурителни правоотношения с осигурителния орган. Една значителна част от осигурените лица по ДОО са Р/С. При краткосрочното обществено осигуряване при временна неработоспособност трудовите и осигурителните правоотношения съществуват едновременно и паралелно. В тези случаи трудовите правоотношения са предпоставка за възникването и съществуването на осигурителните такива.
При пенсионното осигуряване трудовото правоотношение като правило е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение. ОП се отграничава от ТП и по метода на регулиране. Методът на правно регулиране на осигурителните правоотношения и характера преди всичко е императивното начало при задължителното обществено осигуряване. Методът при трудовите правоотношения се характеризира с равнопоставеност на субектите на трудовото правоотношение и взаимността на насрещния характер на техните права и задължения. При възникването на трудовите правоотношения не се прилага императивният метод, а договорното начало. Това означава, че на лицата се предоставя възможността самостоятелно да изберат мястото и характера на работа чрез предоставената им от закона договорна свобода. При осъществяването на трудовите правоотношения се прилагат принципите на равенството на страните и подчинение на Р/С на законните нареждания на РД, което обстоятелство произтича от същността на съвместния труд на много Р/С.
2. ОП и ЗП.
ОП има прилики и различия от ЗП. Става въпрос преди всичко за разграничаване на ОП от личното застраховане /застраховка живот и злополука/, които имат за предмет живота, здравето и телесния интегритет на застрахованото или третото лице. Това са лични неимуществени блага, създаващи близост с ОП. И при ОП, и при ЗП е налице система за разпределение на вредите при настъпване на осигурителния или застрахователния случай за сметка на вноски, направени от неограничен брой лица в осигурителния или застрахователния фонд, които лица са изложени на даден риск. Налице е прилика между осигурен социален риск- смърт на осигуреното лице и застраховката живот на трето лице в случай на настъпване на смърт. Осигуряването се разпростира само върху ФЛ, упражняващи трудова дейност. Застраховането обхваща, както ФЛ /лично застраховане/, така и имуществото на ФЛ и ЮЛ /имуществено застраховане/. ОП включва в своя предмет многобройните осигурени социални рискове, докато ЗП в частта му лично застраховане обхваща само рисковете злополука и смърт. Личното застраховане поначало е доброволно и се урежда със застрахователни договори. ДОО не се гради върху договорната основа. Правата и задълженията на осигурителите, осигурените лица и осигурителните органи по осигурителните правоотношения се уреждат в императивни правни норми. При настъпване на осигурен социален риск, ОП предоставя на осигурените лица парични обезщетения, помощи, пенсии, пакет медицински услуги. При настъпване на застрахователен случай застрахователният орган изплаща еднократно застрахователната сума, която има обезщетителен характер. Тя не зависи от конкретно настъпилите вреди и се уговаря предварително между страните. ОП с изключение на допълнителното доброволно пенсионно/здравно осигуряване и ЗП се различават по методите на регулиране. При ДОО като цяло се използва императивният метод на регулиране. При ЗП действа гражданскоправния метод на равнопоставеност на страните и на договорните отношения между тях.
3. ОП и ПСП
Между ОП и ПСП има редица прилики и разлики. Традиционно в българската юридическа литература се употребява понятието “социално подпомагане”.
Социалното подпомагане и общественото осигуряване са системи за материално обезпечение. Предоставените чрез тях престации се изразяват в предоставяне на материални средства необходими за физическо и духовно оцеляване на гражданите.
Различията между ОП и ПСП се изразяват в две основни насоки. От една страна социалното подпомагане е насочено частично и временно за задоволяване на спешни нужди за обезпечаване на средства, пари, натура за оцеляване на определени категории лица изпаднали в безпомощно състояние. Общественото осигуряване предназначено за бъдещи нужди предизвиквани от настъпване на някои от осигурените социални рискове. От друга страна социалното подпомагане е едностранен акт на престация от страна на държавата/общината без някаква контрапрестация от страна на подпомаганото лице. ОП се гради върху основата на отношенията между осигурителя и осигурителния орган и между осигуреното лице и осигурителния орган изразени като престация във вид на материални обезпечения за осигуреното лице и като контрапрестация, изразяваща се в задължението за внасяне на осигурителни вноски от осигурителя и осигуреното лице в осигурителния орган.
В исторически аспект социалното подпомагане предхожда по време общественото осигуряване, но никога не е било негова фаза на възникване и последващо развитие. Колкото повече се разширява обхвата на ДОО по отношение на кръга на осигурените лица и броя на осигурените социални рискове, толкова повече се стеснява сферата на обхвата на социалното подпомагане. Това са предимно случаите на продължителна безработица, тъй като изплащанията на обезщетения за безработица са кратки /максимум 12 месеца/, а безработицата за отделни лица може да продължи години.
Средствата за материални обезпечения на осигурените лица при настъпил осигурен социален риск са натрупани от осигурителни вноски в течение на продължителен период от време в специалните осигурителни фондове. Социалното подпомагане винаги се осъществява от средства на държавния бюджет и на общините.