3. Правна същност на аминистративния процес и правосъдие

В РБ се осъществяват три вида правораздаване.
Гражданското правораздаване има за цел да разреши гражданскоправни спорове. То се осъществява от общите съдилища и е триинстанционно.
Наказателното правораздаване е свързано с разрешаването на наказателноправни спорове. То се осъществява от общите съдилища и се развива по реда на НПК.
Административното правораздаване е свързано с административноправни спорове между административните органи и граждани и организации. То се реализира от специално създадени специализирани съдилища. Съдебното оспорване се осъществява в две инстанции. Именно чрез административното правораздаване (оживяват) материалноправните административни норми. Именно в хода на прилагането им се реализират материалните норми. Тук следва да се разграничат такива понятия като административен процес, административно правораздаване, административно правосъдие и дело.
Административният процес може да се разглежда двуяко. От една страна той представлява съвкупност от правни норми с административноправен характер, по силата на които се осъществява административна(та) дейност. От друга страна той може да се разглежда като процедурата, по която функционират органите на ИВ. В административния процес ще се включи дейността на всички органи на ИВ в този смисъл. Административният процес може да се разглежда в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл той включва дейността на всички органи, свързана с изпълнителната дейност. Следователно тук ще се включи дейността на министри, МС, областните управители, съда и т.н. В тесния смисъл на понятието тук ще се обхване само дейността на съдебните органи по разрешаването на административноправни спорове. В случая това ще бъде синоним на административно правосъдие. Следователно административното правосъдие обхваща съвкупността от процесуални действия, извършвани от съда и страните по решаване на спора. Заедно с това се определя и понятието административно правораздаване. Тук следва да се включат процесуалните действия при оспорването на актовете пред съдилищата, както и действията, извършвани от т.нар. особени административни юрисдикции. Това са административни органи, на които по силата на закон е възложено разрешаването на правни спорове. Такива юрисдикции в настоящия момент изрично не съществуват, тъй като по силата нах К правораздаването в РБ се осъществява само от съдилищата. До такава организационноправна институция се доближава Комисията за защита на конкуренциата. Следователно, ако говорим точно, следва да се приеме, че административното правосъдие е част от административното правораздаване. Тъй като обаче понастоящем няма друга част на административно правораздаване, в редица отношения може да се постави знак на равенство между административното правосъдие и административното правораздаване.
Характерните черти на административното правосъдие са:
1.- административното правосъдие е процес, то се явява съвкупност от взаимносвързани процесуални действия. Тези процесуални действия се осъществяват в строго определен ред, предписан от закон. Процесуални действия се осъществяват от съда (винаги административен съд или ВАС) или страните. Всяко процесуално действие се явява резултат на предходни действия и едновременно с това се явява база за следващо действие. По този начин административното правосъдие можем да го оприличим на една верига, в която свързаните звена са отделните процесуални действия. Например: фази на разглеждане на дело- процес.
Административен акт, който се оспорва с жалба или протест, преценка за допустимост, насрочване на дело, призоваване на страни, съдебно заседание- то е основа на призововане, съдебно решение.
Отделните процесуални действия са в порядък, определен от закона. невъзможно е едно действие да предходи друго. Някои от процесуалните действия са задължителни. Такива са жалба ( от ФЛ, ЮЛ) или протест (от прокурор). Други действия са диспозитивни, т.е. възможни, но не задължителни. Например назначаване на вещо лице, призововоне на свидетели, извършване на оглед и т.н.
2.- административният процес е двустранен. Това означава, че има две срещуположни страни. Те са с различен правен интерес. Едната страна, за която актът е благоприятен, ще го брани, доказвайки, че той е законосъобразен и правилен. Другата страна ще има противоположен правен интерес. Тя ще доказва, че осопореният акт е незаконосъобразен и неправилен. Не е възможно в административния процес да има една страна. Например, ако жалбоподателят е организация, която се присъедини към организация- ответник, то производството ще се прекрати. Характерното тук е, че едната страна е винаги орган на ИВ, чиито акт, действие или бездействие се атакува.
3.- в основата на административния процес е административния правен спор. Той представлява разногласие между страните за законосъобразното поведение на една от страните. Например дадено лице счита, че неправилно му е отказано строително разрешение, лице оспорва заповед на кмета, с което му е разрешено удължено работно време на ресторанта. Административноправния спор в случая е между съответното лице, което поддържа, че са накърнени негови права, свободи и интереси. Без административен спор административно дело няма. Именно спорът е предмет на делото. Този спор следва да се реши от съда. Административноправният спор следва да бъде обявен по надлежния ред. Това означава, че той е административноправен и че се поставя на вниманието на съда. Обявяването на административноправен спор става чрез сезиране. Сезирането представлява упражняване на активна процесуална легитимация, т.е. подаването на жалба или протест. Без сезиране не може да се постави въпрос за съдебно производство, не може да се образува дело. Съдът не може да действа служебно.
4.- административният процес е състезателно производство. То осигурява равноправието и процесуалната равнопоставеност на двете страни.