38. Безработица

Чл. 1 ал. 1 in fine КТ – предмет на ТП са и други, непосредствено свързани с отношенията по предоставяне на работна сила отношения. Много рядко търсенето и предлагането на работна сила съвпада с търсенето на работни места, когато количеството и качеството на работна сила значително превишава количеството на работните места, говорим за неравновесие на пазара на работната сила или за безработица.

Чл. 51 К – обществено осигуряване на лицата останали временно без работа. Пар. 1 т.1 ДР на З. Насърчаване на заетостта – от систематичното тълкуване на тези разпоредби следва извода, че безработицата е временно оставане без работа на трудоспособно ФЛ., което може и желае да работи по ТПО и е регистрирано в бюрото по труда.

Юридически белези:

1. трудоспособно ФЛ: чл. 48 ал. 1 К – държавата дължи съдействие при упражняване правото на труд; чл. 20 ал. 4 т. 2 ЗНЗ – когато лицето придобие правото на пенсия, то вече не се приема за работоспособно.

2. оставане на трудоспособно ФЛ. без работа: чл. 51 ал. 2 К.; чл. 13 ал. 1 ЗНЗ и Пар. 1 т. 1 ДР на ЗНЗ – няма значение причината поради която лицето не работи. За това чл. 18 ал. 2 ЗНЗ определя групите безработни. Интересува ни случая когато лицето е безработно, търси и не може да си намери работа, а не просто когато търси работа.

3. регистрация в бюрото по труда – заявяване на желание за оказване на съдействие за постъпване на работа. Това е субективно притезателно право на лицето (субективно – само по волята на лицето; притезателно – бюрото по труда не може да откаже регистрация). Регистрация се извършва в официален държавен регистър на безработните. Чл. 18 ал. 2 ПпЗНЗ – указва къде се извършва регистрацията. Компетентно да извърши регистрацията съгласно чл. 18 ал. 4 ЗНЗ и чл. 18 ал. 7 ПпЗНЗ е бюрото по труда по постоянен или настоящ адрес по желание на безработния.

4. необходимо е лицето да се постави на разположение на бюрото по труда – чл. 20 ЗНЗ. Това означава лицето да подържа желанието за оказване на съдействие – преди всичко регистрираният да се явява в бюрото по труда – един път в месеца по определен график да се следи пазара на работната сила. Поставянето на разположение означава лицето да се явява при повикване в бюрото по труда.

5. лицето активно да търси работа – чл. 18 ЗНЗ и Пар. 1 т. 1 и т. 3 ДР на ЗНЗ – в ДР е направен опит за легална дефиниция. "Лице, което активно търси работа" е всяко лице, което не е отказвало срещи с работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е посещавало работодатели за постъпване на работа.”. Проблемът е че второто изискване за самостоятелно посещаване на работодателя е много трудно установимо.



Правно значение – безработицата е израз на отношения непосредствено свързани с трудовите отношения. Тя е резултат от прекратяване на предходно ТПО. В други случаи независимо от това че няма прекратено ТПО, с безработицата се цели създаване на условие за възникване на ТПО. Безработицата поражда три групи правоотношения на пазара на труда:

1. между безработния и държавата – като страна по правоотношението държавата участва със свой изпълнителен орган – Агенцията по заетостта. Чл. 2 ал. 1 Устройственият правилник на АЗ – държавен орган който провежда политика за осигуряване на трудовата заетост. Тя функционира чрез териториалните си поделения – областни дирекции и в тях – бюра по труда. Съдържанието на това правоотношение е устройването на безработния на подходяща работа. Така държавата изпълнява задължението си за оказване на съдействие при упражняване правото на труд. “подходяща работа” – Пар. 1 т. 4 ДР на ЗНЗ – “Подходяща работа" е тази, която съответства на образованието и квалификацията на лицето, както и на здравословното му състояние, възрастта и пола, ако те са условие за изпълнението на работата и ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.”:първи белег е изискването за професионална квалификация за работа; на второ място са личностните изисквания – здравословно състояние, възраст; третият белег е териториалното разположение на мястото на работата – работа в друго населено място се приема за подходяща по изключение.

2. между работодателя и държавата – страна по правоотношението може да бъде всеки БГ работодател – чл. 22 ал. ЗНЗ. При определени условия могат и да са чуждестранни работодатели, но такава практика няма. Другата страна е държавата в лицето на бюрото по труда по седалището на работодателя. Правоотношението се състои в оказване на съдействие за набиране на подходяща работна ръка. Така държавата изпълнява задължението за закрила на частната предприемаческа инициатива.

3. между работника и служителя и работодателя – курсове за професионална квалификация (не става дума за ТПО); задължение за работника и служителя да участва в обществено политически мероприятия.



Международноправна уредба – много подробна:



Универсални актове на ООН:

- чл. 23 ал. 1 ВДПЧ – едно от основните човешки права – закрила на безработицата. Като основна форма на закрила – съдействие за прекратяване на безработицата;

- чл. 6 ал. 1 МПСИП – задължение за държавите членки за пълна и производителна трудова заетост.

Конвенции на МОТ:

- #34/1934 – относно платените Бюра по настаняване;

- #44/1935 – относно безработицата (ратифицирана от БГ);

- #88/1948 – относно службите по заетостта;

Регионални актове:

- чл. 1 ЕСХ – ратифицирана от БГ, но само определен брой разпоредби;

Конституция:

- чл. 48 ал. 1 – право на труд и съдействието на държавата за осигуряване;

КТ:

- чл. 354 т. 7;

ЗНЗ:

- чл. 22 ал. 1;

Подзаконови НА:

ПпЗНЗ; УПИАЗ; Н. Условията и реда за издаване, отказ и отнемане разрешенията за работа на чужденци в РБ;



За борба с безработицата всяка държава предприема две групи мерки:

1. активна политика – правни средства за преодоляване състоянието на безработицата чрез настаняване на безработни на подходяща работа

2. пасивни мерки – изплащат се парични обезщетения и помощи чрез които се компенсират част от вредите причинени на безработните.



Органите които осъществяват активната политика на пазара на труда са предимно на централно равнище:

1. органи с решаващи компетенции:

a. МС – чл. 4 ал. 1 ЗНЗ – определя държавната политика по заетостта; определя вътрешната и външна политика на държавата; важно е МС да приема ежегодно национален план за насърчаване на заетостта.

b. МинистъраТСП – чл. 6 ал. 2 ЗНЗ

c. Изпълнителна Агенция по заетостта – чл. 7 т. 1 ЗНЗ

2. централни органи със съвещателна компетентност:

a. национален съвет за насърчаване на заетостта – изграден е на тристранна основа, като в него участват равен брой представители на държавата, представителни организации и синдикални и работодателски организации;

b. съвет към Изпълнителният директор на НАЗ – чл. 7 ал. 1 ПпЗНЗ.

Местни органи с функции по заетостта:

а. Комисии по заетостта към съветите за регионално развитие – чл. 9 ал. 2 ЗНЗ

б. Съвети за сътрудничество към бюрата по труда (поделенията на АЗ)

в. Областен управител – чл. 13 ЗНЗ – осигурява координация между националните и местни интереси.

Активните мерки на пазара на труда могат да се разделят на две големи групи в зависимост от приложното им поле:

1. общи – за всички категории безработни и всички работодатели:

a. посреднически услуги – чл. 25-29 ЗНЗ; чл. 25-29 ПпЗНЗ изразяват се в съдействие за лицата които търсят работа и работодателите които търсят работна сила. На първо място това са дейностите по информиране и консултиране на работника и служителя и работодателя (информиране – сведения за работните места и търсенето на работна сила и улесняване на контактите; консултиране – психологическо помагане и консултации на безработните, целящи да мотивират увереното поведение при търсене на работа). На второ място посредническите услуги са мерки за осигуряване на трудова заетост – чл. 30-33 ЗНЗ – програми за временна заетост, професионална квалификация и други. На трето място мотивиране към професионално обучение (придобиване, повишаване или промяна на професионалната квалификация) с оглед конкретните условия на пазара на труда. На четвърто място посредническите услуги включват насочване и подпомагане за започване на работа. Последно това са и услуги за започване на самостоятелна стопанска дейност.

b. Мерки по насърчаване на заетостта – чл. 42-43 ЗНЗ и чл. 42-46 ПпЗНЗ – изразяват се в мотивирана на безработните и работодателите да създават помежду си ТПО при определени условия за определен срок. Това става чрез предоставяне на парични суми – ако работодателя приеме безработен получава обезщетение.

c. Откриване на нови работни места – чл.50-56 ЗНЗ. В един случай това става чрез възстановяване на осигурителните вноски, които работодателят е направил за последните 12 мес. На второ място създаването на нови работни места се стимулира чрез заплащане на допълнителни суми на работодателя – субсидии, когато работодателят създава нови работни места по договор с АЗ, без да намалява съществуващите работни места за последните 6 мес. На трето място е насърчаването при сключване на договори на непълно работно време – работят повече хора.

d. Мерки за запазване на съществуващи работни места – чл.56-57 ЗНЗ и чл.60-62 ППЗНЗ. Част от тези мерки са за продължаване на заетостта на вече приети безработни в неравностойно положение (безработни до 29 год. без трудов стаж, с намалена работоспособност) след изтичане на срока на първоначалните субсидии се предоставят допълнителни суми. Други предвиждат насърчаване на заетостта за работници/служители, които не са в неравностойно положение – ако се запази заетостта при обективни основания за уволнение чрез намаляване на работата.



2. Специални – за определени категории безработни в неравностойно положение на пазара на труда. Легалната дефиниция е в Пар. 1 т. 4а ДР на ЗНЗ:” Групи в неравностойно положение на пазара на труда" са групи от безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, в които се включват: безработни младежи; безработни младежи с трайно намалена работоспособност; безработни младежи от социални заведения, завършили образованието си; продължително безработни лица; безработни лица с трайно намалена работоспособност; безработни лица - самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание лишаване от свобода; безработни жени над 50-годишна възраст и безработни мъже над 55-годишна възраст; други групи безработни лица.” Мерките биват различни категории.

a. За младежите – чл. 31-41 ЗНЗ – предоставят се определени суми на работодателя с които те се мотивират да назначават младежи Специални категории младежи в тази група са тези с намалена работоспособност; от социални заведения; без професионална квалификация.

b. За лица с трайно намалена работоспособност (за инвалиди) –законът предвижда за работодатели с по малко от 50 души персонал, които наемат инвалиди, без да съкращават друг персонал и без да имат квота за инвалиди, субсидии.

c. За майки с малки деца – субсидии за заплащане на трудово възнаграждение и осигурителни вноски;

d. За лица, изтърпели наказание лишаване от свобода – ако са приети на работа повече от 12 месеца, се предвидени субсидии в размер на трудовото възнаграждение и осигурителните вноски за 6 месеца.

e. за дълготрайно безработни - За всяко разкрито работно място, на което са наети безработни жени над 50-годишна възраст и мъже над 55-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя се предоставят субсидии за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

f. Граждани получаващи социални помощи – намират се в изключително тежко социално положение – насочват се към обществено политически дейности, специална програма от служба заетост и т.н.

Финансиране – чл. 14-16 ЗНЗ – осъществява се главно за сметка на държавният бюджет. Възможно е да се използват и средства от различни фондове.