37. Марки

Правната уредба е в ЗМГО.
Значение. След като има производство и пазар се появяват и марки. Това е най-старият обект на закрила (интелектуална собственост) в българското право.
Определение, видове марки, какво не може да бъде марка, какво следва от защитата.
Определение - чл. 9. Марката е знак, способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде изразен графично.
Марката преди всичко е знак, с който се отбелязва нещо. Тя няма никакво материално сходство с това, което означава (напр. с думата “прозорец” се означава определен предмет, но сама по себе си думата не представлява материално предмета).
Марката трябва да може да се възпроизведе графично. Според Е. Марков по-точно е: трябва да може да се възприеме по някакъв сетивен начин (“графично” е взето от други закони). Основното е марката да може да се възприеме. Е. Марков: отново се отива към търговските аспекти на интелектуалната собственост. В този смисъл всичко, което е знак, може да бъде марка. Законът пояснява: думи и т.н. Звукови са марките на радиостанциите. Правени са опити да бъдат използвани като марки аромати (в закона е пропуснато) - може, ако могат да се възприемат. Всичко, което е осезаемо, е марка.
Знакът е способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица. Не е достатъчно марката да е знак, а тя трябва да отличава определени стоки и услуги от сходните такива - трябва да има връзка между стоките/услугите и марката. За да се отличават стоките и услугите, трябва да се отличава самият знак. В този смисъл дума, която няма отличителен характер (определя цял род вещи, напр. “червено вино” не може да е марка за вино), не може да бъде марка. Може обаче дума, означаваща род, да е марка за нещо различно от този род (Windows). Законът допуска една не особена отличителност, когато стоки и услуги добиват популярност и благодарение на тях марката става популярна - може да се регистрира марка, която благодарение на продукцията си ще стане отличителна (напр. фамилно име да е марка). В САЩ съществуват два регистъра: 1) за отличителните марки и 2) за слабо отличителните марки (щом добият популярност благодарение на продукцията си, добиват пълен статут).
Основни системи. Въпросът е дали да се даде преднина на първото използване на марката или да се дадат права с регистриране.
Има две системи.
First to use - предимство се дава на първото използване на марката.
First to file - само с регистрация в особено ведомство се предоставя право на определена марка.
До 1999 г. България се придържаше към първата система (дава се значение на реалното съдържание на марката), а сега е по регистрационната. Това е подходът на Франция и Белгия. В Германия е обратното - не означава, че няма регистрация, но първото използване е предимство. При първата система трябва да се работи усилено, за да се налага марката и да става тя все по-отличителна - задава се въпросът дали сме избрали правилната система за нашето състояние на икономиката.
Ограничения (чл. 11): 1) не е знак; 2) не е отличителен; 3) обичайно за говоримия език; 4) не може да се указва количество, качество, състав, измерителни системи.
Противоречащи на морала марки, гербове, знамена и т.н. - това са условни препятствия (може да се получи разрешение).
Видове марки.
Търговски марки и марки за услуги. Няма особена разлика - служат за отличаване на стоки и услуги на едно лице от тези на други лица.
Колективна марка - подразделение на първите две. Една търговска марка може да е съпритежание на няколко лица, а колективната марка е на сдружение (юридическо лице). Всеки член на сдружението може да използва марката. Сдружението трябва да представи правила за използване на марката от членовете. Една марка, която е съпритежание, може да се отстъпва навън, докато колективната марка може да се предоставя само на членове на сдружението.
Сертификатна марка - удостоверява характеристики на стоки и услуги. Тя не отговаря на определението за марка от закона. Поставя се въпросът дали става въпрос за интелектуална собственост въобще (напр. “европейско качество”). Това всъщност е нещо като качествен контрол (за успокоение на потребителите) - марката удостоверява, че е спазена определена процедура на контрол, която гарантира определено качество (правила извън пазара, но много тежки). Който регистрира такава марка, трябва да предостави правилата по предоставянето й. Притежателят на такава марка е нещо контрольор на спазване на нормите за качество. Той не може да използва сам марката - това е марка само за чужди стоки и услуги (търговска - за собствени), уверява в техния стандарт. При тази марка няма интелектуална собственост - може да се окаже, че в определен момент всички стоки и услуги удовлетворяват този стандарт. Доколкото обаче и тази марка е знак, тя се нуждае от уредба, която законодателят е включил тук.
Производство пред ПВ: 1) формална експертиза; 2) експертиза по същество - няма голяма разлика със ЗП. Всъщност има патенти за разлика от много европейски страни (няма експертизи); нужно ли е такова сковаване (слага се бариера пред следващите).
Видове марки - същностен критерий. ПК ги дели на търговски марки и добре известни марки (трябва да имат по-голяма закрила). Българският закон ги дели на три.
Известни на територията на България. Те препятстват регистрирането на сходни на тях марки, когато се иска регистрацията на същите или сходни стоки или услуги. Определят се по класове и подкласове стоки и услуги съгласно класификация от спогодба от Ница, ратифицирана от България
Общоизвестни на територията на България. Не може да се регистрира сходна марка, но за всички класове стоки и услуги.
Как се преценява дали марката е известна или общоизвестна - най-същественото е да говори нещо на потребителите: използват се социологически анкети, допитвания. Известни са и обективни критерии: да присъства на пазара реално; да се докаже, че са влагани средства в промоцията й (реклама, усилия за разгласяването на марката).
Функции на марката:
Отличителна - да отличава от останалите стоки и услуги.
Идентифицираща - дава информация за източника, който е произвел стоката или услугата.
Рекламна.
Гаранционна - не в чисто правно значение на гаранция, а по-скоро икономическа гаранция: за да се поддържа марката, трябва да се поддържа добро качество (ако няма добро качество, ще се загуби доверие в марката).