37. Допълнително задължително пенсионно осигуряване

Правната уредбата на допълнителното пенсионно осигуряване /ДПО/ се съдържа в множество нормативни актове. Към основните нормативни актове уреждащи ДПО са: КСО, ТЗ, Закон за банките, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за ипотечните облигации, Валутен закон, Закон за счетоводството, Закон за комисията за финансов надзор, редица подзаконови актове.
Общественото осигуряване се дели на:
а) основно;
б) допълнително.
Основното се прилага, при лицата, упражняващи трудова дейност, от която получава доходите. То обхваща всички ОСР – майчинство, безработица, ОЗ, ТЗ, ПЗ, инвалидност, старост, смърт. Поради изключително голямата значимост на основното обществено осигуряване за осигурените лица и за определяне от закона кръг на техните наследници, както и за общественото, то е ДОО. Законодателят в редица текстове от КСО за социалното осигуряване употребява понятието ДОО, а не понятието основно обществено осигуряване, което е негов съществен недостатък.
Понятието “Основно обществено осигуряване” е по-широко от понятието ДОО. Така е, защото на понятието основно обществено осигуряване кореспондира понятието допълнително обществено осигуряване.
Допълнителното задължително обществено осигуряване за социалните рискове - старост, инвалидност и смърт. От друга страна то е осигуряване, обусловено от категориите труд на осигурените лица. Допълнителното задължителност пенсионно осигуряване е задължително, защото възникването и осъществяването му не зависи от съгласието на лицата, до които то е насочено. Неговият задължителен характер произтича от разпоредбите на част втора КСО.
Допълнителното доброволно осигуряване е осигуряване по желание на лицата, независимо дали обхванати/ или не от основното обществено осигуряване.
Предназначението на допълнителното задължително обществено осигуряване и допълнителното пенсионно осигуряване е да обезпечи с парични средства осигурените лица чрез отпускане на пенсия/ еднократно или разсрочено на натрупаните по индивидуалните осигурителни партиди на осигурените лица парични суми, при настъпване на ОСР – старост, инвалидност/ смърт или при наличието на натрупаните осигурителни средства за работа при условията на първа и втора категория труд.
Допълнителното пенсионно осигуряване чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, фондове за ДДПО и фондове за ДДО/ не за безработица или професионална квалификация, които се учредяват и управляват от лицензирани по реда на КСО, ПОД или дружества за ДДО / не за безработица и/или професионална квалификация.
Държавата осъществява регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване с цел защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите от пенсионните фондове по допълнителното пенсионно осигуряване.
Надзорът върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор. Комисията и заместник-председателят й ръководят управление “Осигурителен надзор” упражняват надзорните си правомощия в съответствие с КСО и Закона за комисията за финансов надзор.
ПОД са частни АД, лицензирани от Комисията за финансов надзор и регистрирани по ТЗ. Те са ЮЛ/ ПОД има предмет на дейност единствено допълнителното пенсионно осигуряване. Дружеството не може да извършва търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността, му както и нямат право да участват в граждански дружества и в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник и няма право да придобива акции в други ПОД.
ПОД може да създава сдружени с нестопанска цел за постигане на свои общи интереси и за реализирането на общи проекти.
ПОД е длъжно да развива своята дейност съгласно разпореждане на КСО и в съответствие с устава си и Правилника за организиране на дейността на управлявания от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване.
Учредители и акционери на ПОД могат да бъдат български ФЛ и ЮЛ, както и чуждестранни ЮЛ. С цел да бъдат гарантирани интересите на осигурените лица и пенсионерите от пенсионните фондове, законодателят въвежда изискването, съгласно което от една страна чуждестранни ЮЛ могат да бъдат учредители и акционери, ако са регистрирани като осигурители, застрахователни/ финансови институции по националните им закони и ако представят банкови референции от първокласна чуждестранно банка, потвърдени от БНБ / Пр: Алианз/.
От друга страна български ЮЛ/ФЛ и чуждестранни ЮЛ могат да притежават акции само в едно ПОД, което осъществява дейности в България.
Минимален размер на капитала на ПОД е 5 милиона лева /до лятото 3 милиона/.
При това капиталът трябва да бъде изцяло внесен към датата на подаване на заявлението за получаване на пенсионна лицензия за извършване на дейност като ПОД. ПОД трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер не по-малък от 50/100 от минималния капитал от 5 млн.лева, т.е. да разполага с не по-малко то 2, 5 млн. лева. Дружеството не може да разпределя дивиденти в размери и по този начин, които биха довели до намаляване капитала под 2,5 млн.лева. ПОД се управлява по едностепенна/двустепенна система съгласно ТЗ.
Членовете на управителните/контролните органи на ПОД могат да бъдат ФЛ/ЮЛ. Изхождайки от съображения за защита на интересите на осигурените лица, осигурителите и тези на държавата и обществото като цяло и разпоредбите на чл.121 КСО, предявяват към членовете ФЛ и представителите на ЮЛ за избирането им в Управителен/Контролен орган на ПОД изисквания. От една страна лицата:
1. трябва да имат висше образование;
2. да не са осъждани умишлено за престъпление от общ характер;
3. да не са били членове на управителен/контролен орган или да не са били неограничено отговорни съдружници, ТД или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор, или в които се намират в производство за обявяване на несъстоятелност.
4. да не са били членове на управителен/контролен орган на Търговска банка – обявена в несъстоятелност, или са в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. да не са лишени от право да заемат материално отговорна длъжност.
6. да не са съпрузи/роднини до 4та степен включително по права/съребрена линия или по сватовство.
7. да не са членове на управителен/контролен орган на друго ПОД със същия предмет на дейност - конфликт на интереси.
8. да не са членове на управителен/контролен орган на ЮЛ или да не са ФЛ включени в списъка по Закона за информация от вноса на обслужвани кредити.
9. да не са извършвали или извършват охранителна/сходна на нея дейност. Охранителна дейност е тази търговска дейности, при която се осигурява опазване на ФЛ и ЮЛ или техни имущества от противозаконни посегателства. Сходна на охранителната дейност е тази дейност, за която може да се направи основателен извод, че е подобна или покрива охранителната дейност.
10. лицата да не са били съдружници/акционери, както и членове на управителен/ контролен орган на ТД, управляващо охранителна или сходна дейности.
На втора място член на управителен/контролен орган на ПОД не може да бъде съдружник/акционер, член на управителен/контролен орган или инвестиционен посредник за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управление на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, с които ПОД имат договорни отношения или на свързани с него лица на банката – попечител или на свързани с нея лица.
На трето място член на управителен.контролен орган на ПОД и свързани с тях лица не могат да бъдат страна по сделки с ПОД, освен в качеството им на негови акционери или на осигурени в управлението от него фондове лица.
Председателят на УС, председателят на Съвета на директорите, изпълнителен директор, прокуристът и акционерът трябва да отговори на посочените условия и да имат постоянен адрес или отношение за придобито пребиваване в страната. При промяна на посоченото обстоятелство ПОД е длъжно да уведоми заместник председателят на Комисията в 14 дневен срок от промяна.
Член на управителния/контролния орган на ПОД носят лична имуществена отговорност за причинените от тях вреди при управление на фонда за допълнителното пенсионно осигуряване, които са в пряка и непосредствена последица от тяхните видове (без)действия.
За да извършват дейност по допълнително пенсионно осигуряване АД трябва да получи пенсионна лицензия.
Пенсионна лицензия дава право за извършване на дейност по допълнително пенсионно осигуряване след получаване на разрешение за управление на фонд за допълнително пенсионно осигуряване от заместник председателят на Комисията. Разрешението се издава за всеки фонд отделно.
За получаване на пенсионна лицензия, ПОД трябва да подаде писмено заявление до комисията. Към заявлението се прилагат съответно документите изрично посочени в КСО: протокольт от учредителното събрание на дружеството, уставът приет от УС, удостоверение от българска банка за внесен капитал и т.н.
В 2 месечен срок от получаване на документите, заместник-председателят на Комисията внася в комисията за финансов надзор предложение за издаване/отказ за издаване на пенсионна лицензия. Комисията е длъжна да се произнесе с мотивирано решение в едно месечен срок от внасяне на предложението, с което се издава, отказва да издаде пенсионна лицензия. Издадената пенсионна лицензия е безсрочна. Решението на комисията за финансов надзор се обнародва.
Комисията за финансов надзор отказва да издава пенсионна лицензия при наличието на някои то от следните основания:
1. когато не са представени необходими документи/не отговаряне на изискванията на КСО или не са отстранени несъответствията с КСО.
2. когато внесеният капитал е под установения минимум.
3. когато някои от членовете на управителния/контролния орган/ акционерите, които притежават пряко/чрез свързани лица 10 и над 10/100 от капитала.
4. които са представени документи, съдържащи неверни данни/сведения.
Заявителят може да направи ново искане за получаване нова лицензия не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.
След представяне на издадената от Комисията за финансов надзор пенсионна лицензия ОСъд по седалището на ПОД вписва в териториалния регистър дружеството с предмет на дейност допълнително пенсионно осигуряване/не. ПОД е длъжно да представи на Комисията за финансов надзор препис от съдебното решение за вписване в териториалния регистър в 7-дневен срок от получаването.
Комисията за финансов надзор /КФН/ води публичен регистър на лицензираните ПОД и на управляваните от тях фондове за допълнителното пенсионно осигуряване.
КФН по предложение на заместник председателят на Комисията отнема издадената пенсионна лицензия на ПОД, когато е налице някое от изискванията посочени в КСО, например: когато ПОД не започне да извършва дейността за която е лицензирано в 6месечен срок от получаване на лицензията.
КФН се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от внасянето на предложението за отнемане на лицензия. Комисията изпраща съобщение за отнемане на пенсионна лицензия до ОСъд, извършил съдебната регистрация. При това решението за отнемане на пенсионната лицензия се обнародва в ДВ и се публикува най-малко в два централни ежедневника. С това се цели решението да стигне до знанието на участниците в пенсионните фондове, управлявани от дружеството.
Отнемането на пенсионната лицензия води до важни последици за ПОД. От една страна ПОД не може да сключва нови договори да предлага нови условия за допълнително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията, включително и срока и размерът на вноските по сключените осигурителни договори.
От друга страна отнемането на лицензията не освобождава ПОД от задължението му по сключените договори. Всички активи на фонд за допълнително пенсионно осигуряване се съхраняват в една банка, попечител, на базата на слключен договор за попечителни услуги между ПОД и банка-попечител.
БНБ, заедно с КФН утвърждава списъци на банките, които могат да бъдат попечители.
Законодателят възлага редица задължения на банките-попечители: съхраняване и отчитане по клиентски сметки и регистриране в специализирани депозитарни институции в страната без наличие на ценни книги, които са собственост на Фонда за допълнително пенсионно осигуряване; да водят/поддържат със записи и регистър на всички активи, поотделно за всички ФДПО, отделно за собствените си активи и активните, привлечени от други клиенти и т.н.
Всички парични средства на ФДПО постъпват в банката-попечител. В срок до 5 работни дни ПОД дава на банката-попечител писмени нареждания за инвестирането на постъпилите парични средства. Отношенията между банките-попечители и ПОД се уреждат с писмени договори за попечителски услуги.
ПОД е длъжно в 3дневен срок от датата на сключване на договора за попечителски услуги да го предостави на заместник-председателя на комисията.
ПОД може да сключи договор за попечителски услуги само с една банка-попечител за всеки от управляваните от него фондове за ДПО.
Банката-попечител може да сключи договор за попечителски услуги с повече от едно ПОД. Възнагражденията, изплащани на банката-попечител по договора за попечителски услуги са за сметка на ПОД.
ПОД задължително сключват договор с един или повече инвестиционни посредници за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнителното пенсионно осигуряване, ПОД е длъжно да уведоми заместник-председателят на комисията в 7-дневен срок от сключване на договора.
Сключване на договора се извършва след като органите на ПОД са одобрили инвестиционния посредник. ПОД могат да ползват осигурителни посредници ФЛ/ЮЛ. За целта ПОД сключва договори с осигурителни посредници за извършване на посреднически услуги. Осигурителният посредник може да сключва договор за посреднически услуги само с едно ПОД. Това обстоятелство се предпоставя от гледна точка на защита интересите на ПОД.
Работодателят не може да бъде осигурителен посредник на ПОД по отношение на своите Р/С.
Актюерското обслужване на ПОД и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване се извършва само от лицензиран актюер. Такъв може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика, статистика и иконометрия и който притежава необходимия опит. Притежаването на необходимия опит се доказва с документи, удостоверяващи наличието на не по-малко от 3г. стаж, пенсионно осигуряване, застраховането и/или преподавател по животозастраховане или актюерство.
Приходите на ПОД се формират от такси и удръжки, определени в КСО, както и от управлението на собствените активи.
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява въз основа на слключен договор на осигуреното лице с ПОД или въз основа на служебно разпореждане.
Осигурителното правоотношение с ПОД възниква от датата на сключване на осигурителния договор/датата на служебно разпределение във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Фондове за допълнително пенсионно осигуряване:
За осъществяване на допълнително пенсионно осигуряване лицензирани от КФН, ПОД могат да учредяват самостоятелно и независимо един от друг пенсионни фондове.
ПОД и пенсионните фондове се правни образования, чрез които се осъществява допълнителното пенсионно осигуряване.
ПОД са правни образования, които учредяват пенсионни фондове, управляват техните парични средства и представляват пенсионни фондове, пенсионният фонд разполага с парични средства по своя сметка. В тези средства са обособени сметките на пенсионните фондове, защото имат строго целево предназначение.
ПОД и пенсионните фондове по ДПО са отделни ЮЛ.
ПОД е персонално/индивидуално/. Индивидуализирането на осигурените лица във фондовете по ДОП се осъществяват чрез определянето им на индивидуален осигурителен номер и откриването на тяхно има на индивидуална осигурителна партида за съответния фонд, в който участват.
Вноските за ДПО и средствата, прехвърляни от друг фонд за ДЗПО се записват и натрупват по индивидуална партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда. В индивидуалната партида се правят записи на направените вноски, прехвърлени суми и удръжката. Пенсионните фондове по ДЗПО, което може да учредява ПОД са универсален и професионален пенсионен фонд. Всяко лицензирано от КФН ПОД може да учредява и управлява един универсален и само един професионален фонд, които се създават за неопределено време. Тези фондове се учредяват от общото събрание на акционерите на ПОД.
Разрешението за управление на универсален/професионален пенсионен фонд се издава от заместник председателя на КФН.
Законодателят изисква при придобиване право на пенсия по фондовете на ДЗПО между ПОД и пенсионера да се сключва пенсионен договор. При това пенсионния договор трябва задължително да съдържа:
1. наименованието, седалището, адреса на управление, № и дата на пенсионна лицензия, БУЛСТАТ и данъчния № на ПОД;
2. имената и личните данни на пенсионера;
3. вида и размерите на пенсията и начина за преизчисляванията й;
4. срока на получаване на пенсията;
5. реда и начина за изплащане на пенсията;
6. правата на наследниците на пенсионера;
7. реда и начина за предоставяне информация на пенсионера;
8. разходи по изплащане на пенсията;
9. условията за прекратяване на договора.
Заместник-председателят на КФН отказва да даде разрешение за управление на универсален/професионален пенсионен фонд в три случая:
1. след изтичането на определения от заместник-председателят на Комисията срок за представяне на допълнителни документи/сведения или не са отстранени неизправностите;
2. не са изпълнени изискванията на КСО;
3. липсва необходимата финансова, кадрова или информационна обезпеченост на ПОД.
За вписване на универсален или професионален пенсионен фонд ПОД трябва да представи пред ОСъд по седалището на фонда редица документи, например: разрешение за управление на УПФ/ППФ; правилник за организацията и дейността на УПФ/ППФ, уставът на ПОД, както и управителят и председателят на пенсионния фонд; пенсионна лецензия на ПОД и т.н.
Изискването за предоставянето на предвидените документи и данни на съответния ОСъд за вписване на фонда се предоставя от обстоятелствата, че в този документ се отразява състоянието на ПОД от гл.т. на изискванията на законите. Това обстоятелство има важно значение за управителните права на осигурените лица, тъй като фонда се управлява и представлява от неговия учредител, т.е. от ПОД.
УПФ и ППФ възниква като ЮЛ от деня на вписването в регистъра на ОСъд.
Всички разходи по вписването на УПФ и/или ППФ всички разходи за предприетите действия за целите на неговото учредяване и вписване за извършват от името и за сметка на ПОД. Това изискване на законодателя се предпоставя от обстоятелството, че предназначението на ПОД като специфично АД е да учредява, управлява и представлява фондове по допълнително пенсионно осигуряване с цел да реализира печалба, от която да разпределя дивиденти на негови акционери. Затова дружеството поема и всички разходи за посочените действия. При това за осъществяване дейността по ДЗПО и за управление на пенсионните фондове ПОД получава съответните такси.
Средствата на УПФ/ППФ могат да бъдат инвестирани само:
1. ценни книги, издадени/гарантирани от държавата. Не по-малко от 50/100 от активите на пенсионния фонд трябва да бъдат инвестирани ценни книги издадени/гарантирани от държавата;
2. ценни книги приети за търговия на регулирани пазари на ценни книги ПОД може да инвестира до 5/100 от активите на УПФ/ППФ. Ценните книги, издадени от едно дружество. Заместник-председателят на КФН може да разреши на едно ПОД да инвестира до 10/100 от активите на УПФ/ППФ ценни книги от едно дружество;
3. в общински облигации – не повече от 10/100 от активите на УПФ/ППФ могат да бъдат инвестирани в общински облигации. Инвестициите в общински облигации от една община не могат да бъдат повече от 5/100 от активите на фонда.
4. банкови депозити – не повече от 251/00 от активите на УПФ/ППФ могат да бъдат инвестирани банкови депозити. Инвестициите в банкови депозити в една банка не може да бъде повече от 10/100 от активите на фонда. Заместник-председателят на КФН може да разре5и на едно ПОД да инвестира до 35/100 от активите на УПФ/ППФ банкови депозити със срок 1 месец;
5. ипотечни облигации, издадени от местни банки съгласно Закона за ипотечните облигации. Не повече от активите на УПФ/ППФ могат да бъдат инвестирани в ипотечни облигации. Инвестициите в ипотечните облигации, издадени от една банка не могат да бъдат повече от 10/100 от активите на фонда;
6. инвестиционни имоти.
ПОД не може да предоставя заеми/да бъде гарант на трети лица с активите на универсалния/професионалния пенсионен фонд.
ПОД, който управлява УПФ/ППФ гарантира с активите си изпълнението на задълженията към осигурените лица във фонда.
ПОД задължително създава общи резерви по реда на ТЗ.
ПОД, който управлява УПФ задължително създава пенсионен резерв по ред определен с Наредба за създаването на пенсионен резерв от ПОД, когато управлява универсален пенсионен фонд.
ПОД не може да раздават дивидент на своите акционери преди формирането на резервите. С пенсионния резерв се покрива изплащането пенсиите на лицата, преживели по дълго от предвидените актюерски разчети.
ПОД са задължени да постигнат минимална доходност при управлението на активите на УПФ/ППФ, минималната доходност се определя от заместник-председателят на КФН към края на всяко тримесечие. За осъществяването на дейността по ДЗПО и за управление на пенсионните фондове се въвеждат такси и удръжки в полза на ПОД, а именно:
1. право от всяка осигурителна вноска. Начинът, редът и размерите на вноските се установяват в Правилника за организирането и дейността на пенсионните фондове. Максималният размер не може да бъде повече от 5/100 от сумата, който се превежда на професионален фонд.
2. инвестиционна такса в размер до 1/100 годишно върху стойността на нетните активи в зависимост от периода през който те са били управлявани от ПОД.
ПОД може да събира допълнителна такса за сметка на осигуреното лице в размер на 20 лева при всяко прехвърляне на натрупани средства по индивидуалната осигурителна партида /ИОП/ от един фонд на едно ПОД към друг едноименен фонд на друго ПОД. Такава такса не се дължи от осигуреното лице при прехвърлянето на натрупани средства поради несъгласие с изменение в правилника на фонда за ДЗПО.
За осигуряване в УПФ лицето трябва да отговаря на две условия:
1. да са родени след 21.12.1959г.
това изискване на законодателят е обусловено от необходимостта на по-продължителен период от време, за набиране средства в ИОП на осигурените лица.
2. родените след 31.12.1959г. да са осигурени при условията на чл.4 КСО.
Осигурителните вноски за участие на лицата в УПФ са месечни и се определят със ЗБДОО за съответната календарна година. Те се разпределят между осигурител и осигурен /75 - 25/.
Самоосигуряващите се лица, осигурени в УПФ внасят за всеки месец осигурителни вноски, които са изцяло за тяхна сметка.
ДЗПО в УПФ покрива ОСР - старост, инвалидност, смърт.
Осигуряването в УПФ дава право на:
1. допълнителна пенсия за осигурителен стаж и възраст след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и3 от КСО;
2. еднократно изплащане до 50100 от средствата, натрупани по индивидуалната партида при пожизнено загубена работоспособност над 70,99%;
3. еднократно/разсрочено изплащане на суми на наследниците на починалото осигурено лице и пенсионер от фонда при условията на ДЗПО.
Допълнителната пенсия за осигурителен стаж и възраст на осигурените лица в универсален пенсионен фонд е пожизнена. Пенсията се отпуска от ПОД, който управлява УПФ, в който осигуреното лице участва.
При настъпване на осигуреният социален риск /ОСР/ инвалидност на лицето, осигурено от универсален пенсионен фонд /УПФ/, същото не придобива право на пенсия за инвалидност. То придобива право на еднократно изплащане до 50% от натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида /ИОП/. Това право се придобива при решение на НЕЛК/ТЕЛК, с което се определя пожизнено загубена работоспособност над 70,99%. При смърт на лицето в УПФ на наследниците се изплащат еднократно/разсрочено натрупаните средства по ИОП, като се спазва реда за наследяване и размера на наследствените дялове, съгласно ЗН. При смърт на пенсионер нас УПФ на наследниците се изплаща остатъкът от средствата по ИОП. Осигуреното лице в УПФ има право да прехвърли натрупаните средства по ИОП в друг УПФ, управляван от друго пенсионно осигурително дружество /ПОД/ при условие, че да изминали 2 години от датата на сключване на първия му осигурителен договор или от датата на служебното разпределение след възникване на задължението ми да се осигури в УПФ. По такъв начин се създават условия за стабилност на УПФ.
За осигуряване в професионален пенсионен фонд /ППФ/ се изисква, лицата да работят при условията на първа и втора ктагория труд. На това изискване на закона отговарят лицата, които работят по ТПО и са осигурени за всички ОСР, по чл.4/1/т.1 КСО. Задължението за осигуряване в ППФ на лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд е независимо от тяхната възраст. Задължението за осигуряване в такъв фонд не отпада и в случаите, когато лицата преминават на работа от втора в първа категория труд или от първа във втора категория труд. Осигурителните вноски на лицата за участие в ППФ са изцяло за сметка на осигурителите РД. Размерът на месечните парични вноски за участие в ППФ се определя със ЗБДОО за съответната календарна година.
Осигуреното лице в ППФ придобиват право на срочна пенсия и други права, свързани с участието им в осигуряването в този фонд. Правото на срочна пенсия се придобива в различно време в зависимост от категорията труд, при която упражняват трудовата си дейност осигурените лица. Осигуреното лице в ППФ ще придобие право на пенсия: 1) при наличие на не по-малко от 10 години трудов стаж, при условията на първа категория труд и 8 години по-ниска възраст, от възрастта за придобиване право на пенсия за ОСВ по чл.68/1-3/КСО; 2) при наличието на не по-малко от 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд и 3 години по-ниска възраст, от възрастта за придобиване право на пенсия за ОСВ.
Осигуряването на лицата в ППФ започва от януари 2000г., а осигуряването в УПФ от януари 2003г. Срочната пенсия се получава до момента на придобиване право на пенсия за ОСВ по чл.68/1-3/ КСО. Осигуреното лице в ППФ при пенсиониране за ОСВ по чл.68 КСО има право да изтегли еднократно или да прехвърли набраните средства по ИОП от професионален в универсален пенсионен фонд, ако не е придобило право на срочна пенсия поради недостиг на трудов стаж от първа или втора категория труд.
Осигуряването в ППФ дава право на еднократно изплащане до 50% от средствата, натрупани по ИОП при пожизнено загубена работоспособност над 70,99%. При смърт на осигуреното лице или на пенсионер на ППФ неговите наследници имат право на еднократно или разсрочено изплащане на сумите натрупани в ИОП.