36. Предотвратяване на нелоялната конкуренция като обект на интелектуалната собственост. Обща клауза и особени състави.

Подтискането на нелоялната конкуренция е също вид интелектуална собственост. Освен чистия вид нелоялна конкуренция към нелоялната конкуренция спадат и търговските марки, дизайнът, географските означения. Преди всичко ни интересува явлението конкуренция, стопанската конкуренция, каква част можем да смятаме за интелектуална собственост, обща крауза и особени състави.
Общо за конкуренцията.
Става въпрос за конкуренция и то за “нелоялна конкуренция”. Конституцията говори за “предотвратяване”, в други закони “пресичане”, “подтискане”. Терминът идва от латински - означава съвместно движение; съвместното движение обаче и поражда съревнование. Нелоялната конкуренция се означава и като “недобросъвестна” - критериите са идентични: става въпрос за морала и обичайната търговска практика. Негативните глаголи (“подтискане” и др.) означават, че няма положителен обект - няма легално определено право на лоялна конкуренция, което да съответства на закрилата срещу нелоялна конкуренция. Конкуренция съществува, но някои определени действия, с които тя се осъществява, са забранени, преследват се, преустановяват се по нареждане на съответните органи.
Конкуренция. Предполага се, че конкуренцията изпълнява полезни функции - без нея се смята, че икономиката запада. Обект на изследване е стопанската конкуренция, а не въобще конкуренцията като природен феномен. Конкуренцията има няколко функции:
1) Особено важна е функцията по разпределяне на доходите в зависимост от пазарния успех (по-ниските цени привличат повече клиенти и така се увеличават доходите). Ако ценим успеха, то успелият в конкуренцията е прав.
2) Конкуренцията води до оптимална организация на производствен процес, търговия. Това е така, защото при конкуренцията трябва да се поддържат ниски цени и добро качество. Ако някой от тези два елемента липсва, то потребителите ще се насочат към конкурента, който може да им ги предостави. Затова се налага да се измисли такъв начин на производство, при който да се минимизират разходите и да се въведе механизъм на пестеливо изпълзване на ресурсите - напр. по-малко хора, които да работят ефективно (обратното не винаги е невярно), цели се по-малко използване на суровини (води и до опазване на околната среда), по-изгодно закупуване.
3) Конкуренцията преодолява дефицита на пазара. Трябва да се съобрази предлагането с търсенето. Това означава да се осъзнае какви са нуждите на пазара, за какво има дефицит - стопански субекти се насочват в свободната област.
4) Разнообразяване на стоките. Не става въпрос само за разнообразие на видове стоки и задоволяване на нуждите от тези стоки, но и задоволяване на различните по възможности потребители - от тези с по-малка покупателна способност до тези с по-висока (напр. закусвални Макдоналдс и реномирани заведения като Риц, Савой предлагат и задоволяват еднообразни потребности, но за хора с различни покупателни възможности). Различните стопански субекти се насочват към различните типове потребители (масови и други). Тази цел на конкуренцията все още не е достигната в България.
5) Конкуренцията стимулира иновациите, научно-техническия прогрес - води до по-малко разходи и ресурси. Страни със силна конкуренция са обикновено и технологично водещи.
Дори и крайните привърженици на конкуренцията признават, че тя не може да постигне някои неща. Конкуренцията не може да даде стабилност - постига се от държавата с макроикономически методи (не може да има само хаос, нито само стабилност).
Историческо развитие и различни нюанси на конкуренцията.
Нюанси:
Една част от правото е нареченото у нас антимонополно право - това не е точно определение, защото никой не забранява монополите (те съществуват, а се забраняват някои техни постъпки). В САЩ това право се нарича антитръстово - под “тръст” сега се разбира доверие, но когато е възникнало (по времето на Шърман - акт), “тръст” е означавало финансов контрол. Целта на законодателното уреждане на тези въпроси е конкуренцията да не се изроди във взаимно унищожаване - целта е да се запази самото съществуване на конкуренцията.
Нелоялна конкуренция. Законодателното уреждане на тези въпроси има за цел да запази качеството на конкуренцията.
История.
Антитръстово законодателство. След Гражданската война в САЩ фермерите търгуват посредством железниците - те извозват продукцията и доставят стоки. Железниците заедно с промишлените производители установяват много високи цени, а стойността на продукцията на фермерите пада - в резултат възниква антитръстовото законодателство. По същото време учените твърдят обратното: големите корпорации са полезни. Първите решения са срещу профсъюзите - определят цената на труда без конкуриране. В повечето страни се смята, че изключителните права (патенти и др.) не са нарушение на конкуренцията.
Другият аспект на нелоялната конкуренция. Френските съдилища прилагат правилата за деликта към нелоялната конкуренция. В Германия създаватзакон за нелоялната конкуренция - това като че ли е основата на повечето законодателства. Най-сполучливият български закон е от 1921 г. (за непочтената конкуренция - изглежда да е по-точно от “нелоялна конкуренция”) - почти не е действал.
Обща крауза на нелоялна конкуренция.
Българско право срещу нелоялната конкуренция. Уредбата е в гл. VII ЗЗК: като монополно положение, уредено е като едно частно право (за разлика от антитръстовото, където държавата се намесва). В ПК върху проблема на нелоялната конкуренция е чл. 10 (2) и някои други текстове. ПК е за индустриалната собственост, не за международната индустриална собственост - може да се прилага, доколкото има възможност за пряка приложимост. Чл. 10 (2) не може да се приложи пряко. Ал. 2 на чл. 10 (2) е това, което ни интересува: Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен на честните обичаи в областта на индустрията или търговията. Чл. 30 ЗЗК и чл. 10 (2), ал. 2 трябва да мислим при общата клауза за пресичане на нелоялната конкуренция.
Общ и специални състави. Възможните действия на нелоялна конкуренция са много и непрекъснато се изменят. Може да се измисли общ подход - създаване на общ състав (клауза). Това е подходът от немския закон досега. Това обаче не е съвсем достатъчно, трябва да се измислят и специални състави. Същевременно постепенно в тази обща крауза практиката създава групи от случаи; у нас такива групи от случаи като че ли още няма, но специални състави някакви има (за закриляне на търговсака тайна и т.н.)
Съпоставяне на нелоялната конкуренция с непозволеното увреждане (доколкото във Франция произхожда от там) - чл. 45 ЗЗД: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
1) Субект. Чл. 45 ЗЗД казва “всеки” (макар че не във всички случаи е всеки), в чл. 30 ЗЗК се говори за всяко действие или бездействие, в чл. 10 (2), ал. 2 ПК за всеки акт. Има действие, но в актовете, уреждащи нелоялната, конкуренция не е казано кой го извършва. В чл. 45 ЗЗД това е “всеки”, но всъщност това са физическите лица, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД (за лошия си избор). При нелоялната конкуренция отново е всеки, не е най-важното юридическата му форма (физическо или юридическо лице), от значение е дейността.Законът казва, че и групи лица (не юридически лица) могат да отговарят за нелоялна конкуренция. Отговарят за нелоялна конкуренция физически лица, юридически лица, други формирования.
2) Нелоялната конкуренция се осъществява при стопанска дейност. По ЗЗД такова изискване няма.
3) По чл. 45 ЗЗД отношението между увредения и делинквента не е от значение. При нелоялната конкуренция трябва да има отношения на конкуренция - между субектите (конкуриращия нелоялно и засегнатият от нелоялната конкуренция) има отношение (не е задължително да е правно, може да е фактическо отношение). Поставя се въпросът кога има конкурентно отношение. Напр. един потребител има определена сума пари, с която може да направи няколко алтернативни неща (да отиде на кино, да обядва, да посети изложба и т.н.) - ще означава ли това, че всички тези възможности са от сфери, които са конкурентни. Тези сфери не са конкурентни, защото се приема при определяне дали съществува отношение на конкуренция, че потребителят има неизчерпаеми възможности за определен вид стоки или услуги. Приема се, че има отношение на конкуренция, когато стоките и услугите съвпадат или са заместими - напр. две таксита имат правоотношения с превозваните лица, между такситата има отношения, но те са фактически. За конкуренция в широк смисъл говорим при конкуренция между различни продукти - приема се, че има неограничена възможност за избор. За отношение на конкуренция в тесен смисъл говорим, когато продуктите съвпадат (не и при възможност за избор между различни продукти. При заместими продукти пак можем да говорим за конкуренция (филм на кино или от видеотеката). Интересува ни конкуренцията в тесен смисъл. Възможно е и едни и същи стоки да не се конкурират - обикновени стоки и техният аналог от т.нар. стоки на лукса; за пури и цигари също не е сигурно, че се конкурират.
4) По чл. 45 ЗЗД се изисква действие. При нелоялната конкуренция също се говори за действие, но изразяването в закона не е особено коректно, защото не е забранено самото действие на конкуренция, а средствата за него. Трудно може да се осъществи нелоялна конкуренция чрез бездействие.
По чл. 45 ЗЗД трябва да е настъпила вреда, да има причинно-следствена връзка, вина и противоправност. Нелоялната конкуренция е един стандарт - трябва да покрива изискванията на етичните стандарти. Тук се говори за едни универсални/различни в различните страни етични стандарти с оглед икономическата дейност - добросъвестна търговска практика. При нелоялната конкуренция също има противоправност. По нашия закон се изисква настъпването на вреда, а по ПК такава не е задължително да е настъпила (“може да увреди”). Разрешението на ПК е по-правилно, защото вреда може да не е настъпила - означава, че се забранява самото поведение (на пазара се продават маратонки “Адидас”, но те са некачествени и този, който ги купува на ниска цена, знае, че не може да иска от тях да имат качествата на оригинала - от това една ли ще настъпи вреда за “Адидас”). Искът за прекратяване на тези действия не е искът за вреди. Ако настъпят вреди, те се търсят. При вреди се задава въпросът за причинната връзка. Вината при нелоялната конкуренция също се отличава от тази по ЗЗД. Възможно ли е да има нелоялна конкуренция при небрежност - тук е необходимо съществуването на една особена цел (конкуренция, не напр. политическа полемика - спор между Дума и Демокрация), затова единствената възможна форма на вината е пряк умисъл. По този начин се създава противоречие: от една страна се говори, че субект може да е всеки (включително и юридически лица, образувания, които не са юридически лица), а от друга страна се говори за вина, особена цел (отделен въпрос е, че не можем да очакваме и спазването на етика от юридическо лице). Ако приемем, че само физически лица могат да отговарят за нелоялна конкуренция, това означава, че нищо не сме направили, защото тези лица са най-бледите участници в икономическите процеси и явления, свързани с конкуренцията. Според Е. Марков в тези случаи се изследва поведението на самите лица, извършващи такава дейност, и доколкото то отговаря на белезите на нелоялната конкуренция, работодателят да отговаря за техните действия.
Чл. 45 ЗЗД
Нелоялна конкуренция
всеки (физически лица)
физически лица, юридически лица, други формирования
-
стопанска дейност
-
отношения на конкуренция
-
етика
действие
действие
причинна връзка
-
вреда
-
вина
вина (пряк умисъл)
противоправност
противоправност
Особени състави на нелоялната конкуренция. Дъмпингът по-скоро не е нелоялна конкуренция, а ограничение на конкуренцията. Производствена и търговска тайна: с това очертаваме интелектуалната собственост на 2 или 3 големи части; и международните конвенции се разделят така: ПК-Бернска конвенция-GATT/TRIPS (международно споразумение за търговските аспекти на интелектуалната собственост). Върху неразгласената информация няма права, но все пак има закрила. Поставя се въпросът тогава защо е необходима закрила чрез патенти и т.н., след като има закрила на информацията. От патенти има смисъл, когато е възможно т.нар. “обратно проектиране” (от продукта да се разбере начинът на производство), иначе наистина няма смисъл (Кока Кола).