36. Залог върху вещ. Залог върху вземане.

Залог върху вещ – е реален залог.Това е договор , по силата на който залогодателя предава своя вещ на залогоприемателя и се задължава да отговоря с нея за съответното задължение.Фактическия състав включва : договор за залог и предаване на вещта.
Договорът за залог е неформален.Но чл.156(2) ЗЗД изисква форма за противопоставимост на трети лица. Лицето – залогодател трябва да е дееспособно , ако се обезпечава чужд дълг.Ако се обезпечава собствен дълг това не е необходимо. - Чл.156(2)Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.
Предаването на вещта – трябва да е видно за всички , т.е. трябва да има фактическа промяна. Предаването на вещта има две функции: публичност и фактическо запазване на залогодателя.
Заложното право при залогът върху вещ има два елемента:
1.Потестативно право – съдебно изпълнително правоприемство.
2.Възможност на кредитора да упражнява фактическа власт върху заложената вещ , лично или чрез залогодържател.
Погасяване
1.Общо правило – погасяване на дължимото по дълга , води до погасяване на заложното право.
2.Специални основания:
а/ при доброволно връщане на вещта;
б/ при погиване на заложена вещ; в/ и при т.нар. сливане , когато кредитора стане собственик на вещта.
Залог върху вземане – е съглашение по силата на което едно лице / залогодател / ще отговаря към кредитора със своето вземане към трето лице.Т.е. има главно вземане и заложна вземане.
Изисквания за действителност са:
1.договора да е в писмена форма с достоверна дата;
2.когато залогодателя обезпечава чужд дълг – да е дееспособен.
И тук трябва да има публичност.
Заложното право при залог върху вземане има две правомощия:
1.Потестативно право на заложния кредитор да осребри вземането.Това става по правилата за съдебно принудително изпълнение.
2.Облигационно право – между заложния кредитор и третото лице се създава правна връзка.
Заложния кредитор е единственото лице , което е овластено да събира вземането.Докато трае залогът за вземане всичко което третото лице дължи на длъжника се престира на заложния кредитор.Ако събраното са пари , заложния кредитор ги влага в банка на името на заемодателя.Но има залог върху вземане срещу банката.
Ако престацията е движима вещ тя остава във фактическа власт на заемния кредитор и той има върху нея залог върху вещ.Т.е. залогът върху вземане се трансформира в залог върху вещ.
Погасяване на залога за вземане: хипотезата е една – сливане.Тогава , когато заложния кредитор придобие заложното вземане.
Особености на залога: Залога има договорен характер.Залога върху вещ е и реален договор , т.е. към договора се прибавя предаването на вещта.Залога предполага съдебно удовлетворяване.Това изискване има императивен характер.Тези особености са вътрешно присъщи на залогът съгласно чл.161 ЗЗД. Всички отклонения от това се наричат особени залози.- Чл. 161. Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.