36. Отчуждаване на имоти за държавна и общинска нужда. Уредба, основания, процедури.

Материята е уредена в ЗС, ЗДС и ЗОС, като казаното в учебника за ЗОС не е вярно.
Според чл. 17, ал. 3 от Конституцията частната собственост е неприковновена. Същевременно обаче чл. 17, ал. 5 от Конституцията допуска като изключение да се отчуждават имоти за държавни и общински нужди при положение, че тези нужди не могат да се задоволят по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. До 2003 г. режимът на отчуждаване бе сравнително либерален, но изменението на ЗДС от същата година доведе до свързване на отчуждаването само с административно актове. Реформата на ЗДС от 2003 бе последвана от подобна в ЗОС от 2004 г. По настоящем и двата режима са уеднаквени.
ЗДС създава две линии за отчуждаване на недвижими имоти. Според първата отчуждаването трябва да става с решение на МС. Това се допуска тогава, когато отчуждаването се извършва за националните инфраструктурни обекти. Самият термин е изяснен в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. Най-общо това са обекти от техническата инфраструктура с национално значение. Предложението за отчуждаване се внася в МС от МРРБ и ...................... Първият министър се произнася относно наличието на законни условия за отчуждаването. МС се произнася с решение. В него се посочва: държавната нужда, за която се извършва отчуждаването, видът на отчуждавания имот, местонахождението, размерът, цената на имота, както и размерът на обезщетението и правоимащите собственици. Решението се обнародва в ДВ и това решение подлежи на съдебен контрол пред 3-членен състав на ВАС. Жалбата се подава в 14-дневен срок от обнародването на решението в ДВ чрез МС. МС е длъжен в 7-дневен срок да изпрати жалбата в съда с необходимото комплектоване. Производството пред ВАС се води по специалните правила, уредени в ЗДС, които дерогират общите разпоредби на ГПК. Призовават се жалбоподателите, МС и инвеститорът. Допускането на доказателствата се извършва в закрито заседание. В 15-дневен срок след него се насочва гледане на делото. Не се спазват правилата на ГПК относно призоваване и депозиране на заключението на вещото лице. Оценката на отчуждения имот се прави по пазарни цени от експерти, а когато няма сериозна индикация за пазарна оценка като критерии се използва данъчната.
Извън случаите на отчуждаване с акт на МС се предвижда отчуждаване със заповед на областния управител. Това се извършва във всички случаи, когато не се касае за национален инфраструктурен обект. Отново дават становище МРРБ и МФ със същото значение, както в предишния ред. Актът, с който се отчуждава имотът е заповед на областния управител. Тази заповед подлежи на обжалване пред Административния съд, като за производството ще важат същите правила, които са в сила за обжалване на правителственото решение.
Влезлите в сила решение и заповед подлежат на вписване в имотния регистър. Няма принципна разлика в уредбата на ЗДС и ЗОС. Особеното при ЗОС е че отчуждаване с акт на МС за общински нужди не се допуска. Там решението за отчуждаване се взима от общинския съвет, а конкретната заповед за отчуждаване се издава от кмета. Тя също подлежи на съдебен контрол пред Административния съд.
В ЗДС и ЗОС се съдържа възможност извършеното веднъж отчуждаване да бъде отменено. Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието, за което е отчужден, не е започнало или имотът се използва не по предназначение, областният управител, по искане на бившия собственик, отменя отчуждаването след възстановяване на обезщетението. Когато имотът е отчужден с решение на МС, областният управител изпраща искането на МРРБ, който го внася в МС с предложение да се отмени отчуждаването. По същия ред се постъпва и при отпадане на отчуждението за общински нужди, като искането там се отправя до кмета на общината.