36. Контрол за спазване на законодателството по ДОО – същност

Контролът по спазването на нормативните актове по ДОО, както и по внасянето на осигурителните вноски за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното пенсионно осигуряване се осъществява от контролните органи на НОИ.
Контролът за спазване на осигурителното законодателство е властническа дейност, осъществяване от административни органи. Тези органи проверяват прилагането на осигурителното законодателство и установяват в каква степен фактическото състояние съответства на предписаното в правните катове. Когато при осъществяване на контрола се установи съответствие между съществуващото и дължимото за прилагане, контролът се изчерпва с извършване на проверката. Ако в резултат на контролната дейност се установи несъответствие между дължимото установено в нормативните актове и фактическото в рамките на контрола се предприемат мерки за поправяне на несъответствието и привеждане на фактическото състояние към състоянието, което предписват правните норми.
НОИ упражнява контрола за спазване на законодателството по ДОО и за внасяне на осигурителните вноски за задължителното здравно осигуряване и допълнителното пенсионно осигуряване, чрез специализирани контролни органи в своето централно управление и териториалното му поделение. Разпределянето на техните контролни правомощия се извършва според териториалния обхват на тяхната дейност. Централното управление на НОИ осъществява контролната дейности за спазване на законодателството по ДОО на територията на цялата страна.
ТП на НОИ осъществява контрола на територията, на който се разпростират техните правомощия. Държавен контрол за спазване на законодателството по ДОО е възложен на НОИ. То е държавен орган за управление на фондовете на ДОО. Контролът за спазване на законодателството по ДОО се упражнява от ръководните органи на НОИ и от техните специализирани органи.
Ръководните органи, които упражняват функции са управителят, подуправителят на НОИ и директорите на ТП на НОИ.
Контролните им правомощия се изразяват в издаваните задължителни предписания, с които спира изпълнението на разпорежданията на техните осигурителни и длъжностните лица, противоречащи на действащите нормативни разпоредби в обсега на контрола.
Ако заповедите /разпорежданията/ са на длъжностно лице от системата на НОИ, спирането на изпълнението им има характер на вътрешно служебен контрол и е израз на йерархическата служебна подчиненост на тези лица, на управителят на НОИ, съответно на директорите на ТП на НОИ. В такива случаи актът, чието действие е спряно още не е отменено. Преустановено е само временно неговото прилагане. Актът, може да бъде отменен/изменен от органа, който го е издал като следва задължително за него предписание на управителя на НОИ или директора на съответното ТП на НОИ.
Когато спреният кат/заповед е на осигурител, който е вън от организационната система на НОИ /пр: управителят на ТД/, разпореждането за неговото спиране има характер на принудителна административна мярка, която е задължителна за изпълнение от осигурителя, чиито акт е спрян.
Осигурителят е длъжен да го съобрази с отправеното му предписание, като го измени/отмени спрения акт и го приведе в съответствие и по такъв начин изпълнява предписанието на управителя на НОИ или на директора на съответното ТП на НОИ.
Извън контрола за спазване на законодателството по ДОО е юрисдикционния контрол. Той се упражнява от директорите на ТП на НОИ по отношение на обжалваните пред тях разпореждания на длъжностните лица за квалифициране на злополуката като трудова, разпоредбата на длъжностните лица за обезщетенията по краткосрочното обществено осигуряване и на разпорежданията на длъжностните лица по пенсионното осигуряване.
Осъществяването на контрола за спазване на законодателството по ДОО включва:
1. права и задължения на контролните органи;
2. контролните средства за въздействие, прилагани от контролните органи.
Контролните органи при изпълнение на служебните си задължения имат право:
1. да извършват проверки на всички ЮЛ и ФЛ за дейността им по ДОО и за внасянето на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За целта имат право на свободен достъп на работните места/помещения без уведомяване.
2. да предприемат мерки за привличане към юридическа отговорност /имуществена и административна/ лицата, виновни за нарушаване на нормативните актове по ДОО и за внасяне на осигурителни вноски за ЗЗО и за ДЗПО /допълнително задължително пенсионно осигуряване/. За целта контролните органи имат право да изискат от проверяваните ФЛ и ЮЛ предоставянето на документи, сведения, справки, даването на обяснения и други подобни, свързани с осъществяването на ДОО и внасянето на осигурителни вноски за ЗЗО и за ДЗПО. Същността на това право на контролните органи е да получат достъп да автентични документи, за да направят заключение за действителното състояние на осъществяването на ДОО.
3. контролните органи имат право да изискват от ЕТ и ЮЛ и техните поделения при проверки, ревизии да декларират банковите си сметки в страната, както и да представят документите, свързани с търговската им дейност. Това право на контролните органи е обусловено от трудностите при плащането на осигурителни вноски от осигурителите и самоосигуряващите се лица.
4. контролните органи имат право да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица. Насрещни са проверките за установяване изпълнението на дадени предписания установяващи нарушения, недостатъци, пропуски.
5. контролните органи на НОИ могат да извършват контролно ревизионна дейности сьвместно с данъчните органи по план, предварително съгласуван между управителя на НОИ и главния данъчен инспектор. Това право цели повишаване ефективността на контролната дейност на контролните органи на НОИ по отношение събираемостта на дължимите вземания на НОИ.
Контролните органи на НОИ имат редица задължения, свързани/произтичащи от характера на упражняваната от тях контролна дейност. Тези органи нямат право да работят по трудов договор за допълнителен труд свързан със служебните им задължения по трудово или гражданско правоотношение с друг работодател. Те също така нямат право да извършват дейност свързана със служебните им задължения и като ЕТ, съдружници, търговци и др.дружества, кооперации и т.н. Забраната се предпоставя от обстоятелството контролните органи да не бъдат поставени в зависимост, която ще се отрази негативно върху тяхната обективност и безпристрастие при изпълнение на техните задължения, което е несъвместимо с характера на техните контролни правомощия.
Законодателят е предоставил на контролните органи на НОИ правомощия за въздействие. Това са властнически правомощия, чрез упражняването на които въздействат за отстраняване на констатираните нарушения и недостатъци при осъществяването на ДОО или за тяхното предотвратяване и за поставянето на дейността на ФЛ и ЮЛ в съответствие с изискванията на законодателството.
Контролните органи дават задължителни предписания за спазване на законодателството по ДОО за внасянето на осигурителни вноски за ЗЗО и за ДЗПО.
По своята правна същност задължителните предписания представляват нареждания/ заповеди отправени от контролните органи към проверяваните от тях ФЛ и ЮЛ. Задължителните предписания от една страна са насочени да съдействат за организиране дейността си по ДОО в съответствие с изискванията на законодателството. От друга страна те са насочени да отстранят констатираните нарушения на законодателството по ДОО извършени от тях проверки.

Отговорност за нарушаване на законодателството по ДОО
Законодателството по ДОО може да бъде обект на различни видове правонарушения от които възникват различни видове юридическа отговорност. Нарушенията могат да причиняват вреди на фондовете на ДОО. В тези случаи виновните лица, които са причинили вредите се привличат към гражданска отговорност. Нарушенията на законодателствата по ДОО могат да имат характер и на административно правни нарушения, които водят до възникването на административно наказателна отговорност.
Гражданската /имуществената/ отговорност се състои във възстановяването на причинените имуществени вреди на фондовете по ДОО. С тази отговорност се защитават осигурителните фондове.
Имуществените вреди, за които се носи имуществена отговорност произтичат:
1. от невнесени осигурителни вноски по КСО, които се дължат от осигурителите и осигурените лица;
2. от неправилно извършени разходи – незаконно извършени разходи, като материални обезпечения, т.е. парични обезщетения, помощи и пенсии. Към тях се отнасят разходите за неправилно изчислени и изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, както и вредите от разходи за изплатени пенсии въз основа на документи с невярно съдържание, издадени във връзка с пенсионирането на лицето и т.н. вредите от невнесени осигурителни вноски са вреди от пропуснати ползи за фондовете по ФОО, защото чрез тях са осуетени възможностите за увеличаване на имуществото на фондовете, чрез влагането им в банки и получаване от тях на доходи и лихви и т.н.
Вредите, произтичащи от неправилно извършени разходи са вреди от претърпени загуби, тъй като от тях, реално е намаляло имуществото на осигурителните фондове. Отговорността в тези случаи възниква, когато вредите са причинени виновно. Това следва от характера на гражданската договорна отговорност.
Към имуществената отговорност се привличат както ФЛ, така и ЮЛ, които са причинили вредите на осигурителните фондове.
Имуществената отговорност се реализира в такива случаи въз основа на ревизионен акт за начет. Актът за начет поставя началото на реализирането на имуществената отговорност. Съставеният акт за начет се връчва на лицето, причинило вредата, на което актът е съставен, за да се запознае с неговото съдържание. Лицето има право да направи възражение по съставеният му акт за начет в 7-дневен срок от връчването му. Възражението на лицето се проучват от контролния орган, който е съставил акта. Този орган взема отношение по възражението и се произнася по тях с мотивирано заключение.
В заключението контролният орган приема/отхвърля възражението на лицето и се посочва съображенията си за това. Въз основа на съответния ревизионен акт за начет актът за начет се представя на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола за приходите и разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.
Лицето издава разпореждане за събиране на сумите по ревизионния акт за начет. Разпореждането се връчва лично срещу подпис на лицето/ се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Разпореждането подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от деня на връчването му.
Ако лицето, на което е съставен акт за начет не приема направените в акта констатации и не смята за незаконосъобразно то може да обжалва разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по приходите и разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ пред директора на същото ТП в 30 дневен срок от получаването му. В тези случаи разпореждането се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечения в размер на главницата и лихвите. При това искането за спиране на изпълнението се прави заедно с жалбата, ако се прилагат доказателствата за направеното обезпечение. За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата. Директорът на съответното ТП на НОИ е длъжен да се произнесе по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. С решението директорът на ТП на НОИ може да отмени разпореждането и реши жалбата по същество. Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7 дневен срок от постановяването му. Решението на директора на ТП може да се обжалва пред ОСъд в 14 дневен срок. Съдът е длъжен да се произнесе в 7 дневен срок по реда на ЗВАС. Сумите от влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно се събират:
1. чрез запор по сметките на длъжника на ДОО, ЗЗО, ДЗПО в банките;
2. чрез изпълнение върху движимите/недвижимите вещи на длъжниците;
3. чрез изпълнение върху сумите възстановени от данъчните органи на запорираната сметка на длъжника.
Запорът, наложен по сметката на длъжника в банката има действие по отношение на всичките и клонове. Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в банката. В случаите, че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, банката е длъжна да уведоми в 7-дневен срок съответното ТП на НОИ за причините, поради които не е изпълнен запора. Лицето, което изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор отговаря солидарно с длъжника за изплатените суми до размера на задължението, заедно със законната лихва след изплащането.
Когато изплащането е извършено от ЮЛ или неперсонифицирано дружество заедно с него отговаря солидарно управителя или член на управителния орган или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането.
Орган, наложил запор с разпореждане на банката може да разреши определена част от постъпилите/постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на неговото временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, при положение, че длъжника предостави друго обезпечение.
Административно наказателната отговорност на законодателството на ДОО е установена само за нарушения по общественото осигуряване. Общата уредба на административно наказателната отговорност се съдържа в ЗАНН. Уредбата на административно наказателната отговорност в КСО е специална спрямо ЗАНН и се отнася до специфични въпроси на административно наказателната отговорност за нарушения на законодателството за ДОО.
Съставите на административните нарушения на законодателството по ДОО са две:
Първият основен състав – нарушаване разпоредбите на КСО. В тези случаи субект на административното нарушение може да бъде осигурител или осигурено лице, което наруши разпоредбите на КСО. Наказанието е глоба в размер от 50 до 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание /наказателна отговорност/. Това правонарушение има и квалифициран състав, а именно повторност на извършеното нарушение. Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушения от същия вид. Размерът на глобата е от 500 до 2000 лева.
Вторият състав се състои във виновното неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи. Субект на административно наказателната отговорност е лицето, към което е отправено предписанието и на което се възлага задължението за изпълнението му. Такова правонарушение може да бъде извършено от осигурители, осигурени, самоосигуряващи лица, длъжностни лица. Наказанието – глоба в размер от 50 до 1000 лева, ако не е подложен на по-тежко наказание. При повторност – размерът на глобата е от 500 до 2000 лева. Административните нарушения са установени с катове, съставени от оправомощени от закона за целта контролните органи на НОИ.
В тези актове се посочва извършилия административното нарушение в обстановката при която е извършено, трите имена на лицето, което го е извършило, датата и мястото на извършване на нарушението.
Наказанието се налага с наказателно постановление. То се издава въз основа на акта, който установява административно наказателната отговорност за административното нарушение от определено ФЛ. В наказателното постановление се определя и размера на глобата. Наказателното постановление се издава от директора на съответното ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице.