35. Сродни права

1. Обща характеристика.
1.1. У нас се говори за сродни права от 1993 г. През 2000 г. се появява още едно сродно право: права на продуцентите върху филми. Сега съществуват 4 вида сродни права: права на изпълнителите върху изпълненията им, права на продуцентите върху звукозаписи, права на продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, права на радио- и телевизионните организации (чл. 72). Това е в съответствие с Римската конвенция (без продуцентите на филми).
1.2. Сродни права. Тук се включват най-древните (права на изпълнителите - от началото на човечеството) и най-съвременните (права на продуцентите). Сродните права се появяват у нас през 1993 г., в Европа от 80-те години. Конвенцията е сключена през 1961 г., трудно се усвоява от европейските законодателства; във Великобритания сродните права се появяват едва сега, в САЩ за сродни права не се говори (съществува copyright).
1) Защо се закрилят най-древните и най-съвременните права и защо защитата се появява едва сега. Отговорът идва от нарушенията на правата на изпълнителите. Ако има само имитация (на певец, актьор), няма нарушение (въпросът е в това какво желае публиката) - публиката не е толкова голяма (виж ЗАПСП). Нарушение ще има, ако се направят записи и се тиражират, изпълнението се излъчва. Нарушенията се свързват с появата и използването на нови средства. Изпълнителят в по-старо време е имал ограничена публика, която желае да гу слуша и затова влиза в зала (той се съгласява да изпълнява пред тази публика). Ако има обаче възможност за запис и тиражиране, това е нов способ за комуникиране, публиката може да се увеличи многократно - поставя се въпросът за правата.
2) За първи път проблемът с новите средства за комуникация е с фотографията - урежда се като авторско право. По-късно като фотография се третират филмите, но се вижда, че те не са само фотография, има и други неща - заговаря се за правата на продуцентите. Тласъкът се дава с появата на записващи средства - води до създаването на Римската конвенция (урежда сродните права без тези на филмовите продуценти). Изпълнителите са били записвани, без да получават нищо, а след това са били конкурирани от записващите средства; за собствениците на заведения е било по-изгодно да пускат записи, вместо да плащат на музиканти. Работата по създаването на защита започва между двете световни войни, прекъсната е от Втората световна война. Средствата след това се усъвършенстват. Работата по Римската конвенция започва през 1951 г. и завършва през 1961 г.
1.3. Сродни права. Защо правата са сродни. Като че основното е авторското право, но се прави и още нещо, за да стигнат произведенията до публиката - вижда се нуждата от закрила. Дълго време се правят опити за разглеждане на сродните права като преработка: но при един превод се справяме с него, докато между различните изпълнения може да имаме предпочитания - фикцията за преработката е неприложима (има известна взимозаменяемост, но не съвсем). “Малки авторски права” - не е точно. Имат известно сходство с авторските права - изключителност, дават известни правомощия на носителите си, но липсата на автор ги прави нещо различно.
2. Права на изпълнителите. Носителят някак определя правото, също и права на продуцентите, права на радио и телевизионните организации - правата се определят чрез носителя си.
2.1. Субекти - чл. 74: Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.
2.2. Никъде няма определение за изпълнение. Римската конвенция дава изброяване на видове изпълнения, нашият закон разширява списъка (циркови и вариететни номера, озвучаване - дублиране на филм, има право върху гласа). Обикновено има някакво произведение и то се изпълнява така, че да стигне до публиката. За дейността си този изпълнител получава сродно право. Такова сродно право съществува и при коментатора, макар да няма произведение (според Е. Марков възможно е и да създаде произведение, напр. политически коментатор). Възникване на правото - в момента на изпълнението; при филми правото възниква със завършване на записа (Саракинов).
2.3. Прилагат се правилата на авторското право, съответно - чл. 84: Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4, 6, 7 и 8, чл. 24 до чл. 26, чл. 32 до 34, чл. 37 и чл. 58 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители.
2.4. Съдържание. По подобие на авторското право има имуществени и неимуществени права.
2.4.1. Неимуществени права (чл. 75, ал. 1): свързани с името на изпълнителя (обявяването му и оставянето на съответното място), запазване на целостта на изпълнението. Първото право е неотчуждимо; отчуждаването на второто може да става само изрично и в писмена форма (ал. 2). При колективни изпълнения според чл. 80 се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценично произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.
2.4.2. Имуществени права - чл. 76, ал. 1: изпълнителят трябва да разреши: излъчване на изпълнението (разширяване на аудиторията), записване на изпълнението, разпространяване на тези записи; изпълнителят може да забрани вторично изпълнение (изпълнение по смисъла на авторското право има, когато не се изпълнява за първи път):
1) Излъчване на изпълнението по безжичен път предаването му чрез кабел или друго техническо средство.
2) Звукозаписването и видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение.
3) Публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаване чрез кабел или друго техническо средство на тези записи
4) Предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
Има препращане към чл. 21 и 22 (чл. 84): разрешението за излъчване включва и разрешение за предаване чрез кабел (при определени предпоставки), включва правото за предаване чрез сигнал до спътник, позволяващ прякото или чрез последничество на организация приемане - виж въпрос N31.
2.5. По силата на препращането артистът трябва да допуска без разрешение и без право на възнаграждение:
1) Осъществяване на запис от излъчващата организация за целите на излъчването.
2) Изготвяне на копия от публикувани изпълнения за лично ползване (ще получи обаче дял от компенсационното възнаграждение).
3) Възпроизвеждане на изпълнения, свързани с актуално събитие, от медиите.
4) Публично изпълнение в образователни заведения, ако не се получават приходи и не се заплащат възнаграждения.
5) Презаписване от образователни заведения и използване с учебна цел.
2.6. Важи концепцията за първата продажба.
2.7. Времетраене - чл. 82: Правата на артистите-изпълнители и продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение.
2.8. Наследяване - като при авторските права (чл. 84).
2.9. Договори (виж Саракинов, стр. 167-178).
1) Характеристика: 1) двустранни; 2) консенсуални; 3) формални (чл. 76, ал. 2 - писмена форма); 4) възмездни; 5) срочни (до 10 г. - чл. 37 във връзка с чл. 84).
2) Договори (съгласно чл. 76, ал. 1 и чл. 78, ал. 1): 1) за излъчване на изпълнението; 2) за записване, възпроизвеждане на записите и разпространението им; 3) за публично изпълнение и излъчване на записите; 4) за заснемане на филм и друго аудиовизуално произведение (виж чл. 78, Саракинов).
2.10. Говори се за права на изпълнителите - никога не принадлежат на юридически лица, а само на физически лица (на отделното лице от един хор). Винаги принадлежат на отделни физически лица, въпреки че много от изпълненията са хорови.
1) За да се избегне преговарянето с много лица в една творческа група, законът предвижда лицата да упълномощават едно от тях да даде разрешението - чл. 79: Участниците в колективни изпълнения като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно.
2) Не трябва да се посочват имената на всички, а на групата, посочват се режисьор, диригент и т.н. - чл. 80: При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценично произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.
3) Законът създава едно самостоятелно право на име на групата (състав, хор и т. н.) - регистрационен режим към Министерство на културата, специален регистър: подава се заявление и съответното име се регистрира (чл. 83). Създава се едно изключително право. Въпросът е, че ако някоя група използва наименованието, преди друга група да го регистрира, то първата група може да отмени регистрацията - дава се предимство на фактическото състояние. Ако такава група престане да изпълнява, наименованието й не може да бъде използвано 10 г. след това. Въпросът е дали това е разумно при световните групи - може би за тях трябва да се създаде отделен режим.
2.11. Римска конвенция. За тези права можем да говорим, доколкото са уредени - ако е страна по Римската конвенция или има уредба във вътрешното законодателство. Иначе може да се направи опит да се включат към авторските права, но как да стане това (напр. при звукозаписи). Закрилят се изпълненията на граждани на страни по конвенцията, както и ако е на територията на такава страна.
1) Излъчване на изпълнение на италианска група по немска телевизия. Тогава Италия не е била страна по конвенцията и искът се отхвърля.
2) Фил Колинс изнася концерт в Калифорния, който се записва пиратски и се разпространява в Германия и други страни. Фил Колинс обжалва пред германски съд, но концертът е в Калифорния, а в САЩ сродни права няма (не е страна по конвенцияна). Ако беше обаче германски гражданин, конвенцията би го закриляла. Европейският съд обаче уважава искането на принципа на недискриминацията: Ф. Колинс е гражданин на страна-членка на ЕС, затова трябва да бъде защитен и в Германия.
3. Права на продуцентите на звукозаписи.
3.1. Отново няма дефиниция. Продуцентът е физическо или юридическо лице, което осъществява първия запис и осигурява финансирането. §2, т. 7 ДР на ЗАПСП: "звукозаписване" е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, презаписване, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство; т. 8: "звукозапис" е резултатът от звукозаписването. Поредица от звуци - не е казано обаче какви звуци. Дефиницията може да се вземе от Римската конвенция (ратифицирана и обнародвана): не само изпълнение на произведения, но и всякакви други звуци (вятър, улично движение). Може да се вижда някакъв творчески елемент, но законът всъъщност предвижда закрила на всеки запис - оригинален или не, сполучлив или не. Всъщност сякаш става дума за закрила на инвестициите.
3.2. Прилагане по аналогия - чл. 90: Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4 и 7, чл. 25, 26 и чл. 58 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.
3.3. Права.
3.3.1. Неимуществено право - обявяване на името на продуцента - чл. 87, ал. 1: Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочено по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.
3.3.2. Имуществени права - всичко, което може да се прави с един запис (разпространение и т. н.). Чл. 86, ал. 1:
1) Възпроизвеждане и разпространението на записа.
2) Внос и износ на екземпляри от записа, независимо дали са произведени законно или в нарушение на права по т. 1.
3) Публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване на записа чрез кабел или друго техническо средство.
4) Предлагане по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
Важат правилата на чл. 21 и 22.
3.4. Ограничения (от чл. 90): трябва да допуска:
1) Осъществяване на запис от излъчващата организация за целите на излъчването.
2) Изготвяне на копия от публикувани изпълнения за лично ползване (ще получи обаче дял от компенсационното възнаграждение).
3) Възпроизвеждане на изпълнения, свързани с актуално събитие, от медиите.
4) Презаписване от образователни заведения и използване с учебна цел.
3.5. Важи правилото за първата продажба.
3.6. Времетраене - чл. 89: 50 г. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща година на публикуването на записа, а когато записът не е публикуван - от началото на годината, следваща годината на осъществяването му.
3.7. Сделки (Саракинов, стр. 185-189).
1) Характер на договорите: 1) двустранни; 2) консенсуални; 3) неформални; 4) възмездни; 5) срочни.
2) Видове (от чл. 86): 1) за презапис, тиражиране и разпространение; 2) за публично изпълнение и излъчване.
3.8. Клипове по MTV - не са в режима на звукозаписа, дори за първи път да се пуска нещо под формата на клип, отива се към другия режим (те са филми). При звукозаписа трябва да се възприема изключително слухово, а при клиповете има и визуално възприемане.
4. Права на филмовите продуценти. Това е четвъртото сродно право, признава се в много малко страни.
4.1. Права:
1) Неимуществено - чл. 90а, ал. 2. Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.

1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. излъчването им по безжичен път;
4. предаването им чрез кабел или друго техническо средство;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.


Времетраене

Чл. 90б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.

Прилагане по аналогия

Чл. 90в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4, 6 и 7, чл. 24 - 26 и чл. 58 се прилагат съответно и за филмовите продуценти."Имуществени права: размножаване на филма, предаване и т.н.
Права на радио и телевизионните организации. Също имат сродно право. Имат изключително право: излъчване на техните програми, записване, предаване по Интернет. Това е доста спорно сродно право - по-скоро е закрила на инвестициите, отколкото има нещо общо с авторското право.
В закона има нещо не много сполучливо уредено. В повечето случаи не става дума за продажба, а за наем и заем на произведенията. Има директива на ЕС за наема и заема на сродни права: при наем на произведение се извлича търговска печалба, при заем не се извлича търговска печалба. Трябва да е ясно какво може да прави наемателят/заемателят. Изчерпват ли се правата: върху пуснато на пазара конкретно произведение и закупено правото е изчерпано (не може да се иска лицензия за всяко използване на същото произведение). Правото не е прекратено, защото авторът може да пусне други тиражи на произведението. При наема и заема, макар и приравнени на използването на произведението, няма изчерпване. Това не се отнася за произведенията на архитектурата - не може архитектът да иска наем.