35. Залог – понятие и същност. Съдържание на заложното право.

Общия правен режим се съдържа в чл.149 – 165 ЗЗД.Специални правила са включени в други НА – З-н за особените залози.
Чл.149. За обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот.
Залог и ипотека могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение.
150. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси.
Ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката продължават да тежат за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците.
151. Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение,собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.
152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
153. Ако върху една вещ има няколко залога или ипотеки, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са учредени залозите и ипотеките, макар и обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им.
154.Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавни или общински нужди, заложният и ипотекарният кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение съобразно с реда на предпочитане, който са имали първоначалните им вземания. Обаче плащането, направено на собственика, е действително, ако заложният или ипотекарен кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и в тримесечен срок не се е противопоставил.
155. Ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.
Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.
б) Залог върху вещи
156. Договорът за залог е действителен, само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.
Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.
157. Кредиторът има право да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло.
Той няма право да си служи с нея, освен ако е уговорено противното.
Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира.
158. Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът,така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора.
159. Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея, само ако не я е върнал на длъжника. Предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника.
160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора. За този случай се прилагат правилата за издаване на изпълнителен лист по ипотечен акт.
161. Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.
в) Залог върху вземания
162. Могат да се залагат вземания,които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника; когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2.
163. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане, ако има такива.
164. Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то.
Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане, а ако то стане изискуемо - и главницата.
Това, което кредиторът е събрал по силата на предшествуващата алинея,остава у него в залог. Ако е парична сума, тя се влага в банка за обезпечение на кредитора.
165. Кредитор, който има залог върху вземане, може да се снабди с изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.
Залог – понятие: залогът / заложното право / представлява субективно право- потестативно – което дава възможност на едно лице да удовлетвори кредитора по предпочитание.
Характеристики на залога / ипотеката / - 3:
1.Акцесорност;
2.Неделимост;
3.Потестативно право.
Акцесорност – 1.Заложното / или ипотечното / право възниква едва след като е възникнало обезпеченото вземане.Възможно е възникване и преди да възникне вземането , но отговорността е след като възникне вземането.Но ипотечното и заложното право се смятат за възникнали от деня на възникване на ипотеката или залога;
2.Прехвърляне на ипотечно право – при цесия се прехвърля и ипотечно и заложното право;
3.Погасяване –щом се погаси обезпеченото вземане , се погасява и залогът / ипотеката/.
Неделимост – чл.150 ЗЗД.Неделимост означава , че каквито и правни и фактически промени да настъпят с обезпеченото вземане или с ипотечното или заложното право , ипотечното или заложното право остават неделими.
Промени в обезпеченото вземане – напр. при ипотека ипотечното право тежи върху 3 имота.Длъжникът изпълнява частично – погасява 50%. Това не се отразява върху ипотеката.Т.е. ипотеката остава да тежи върху трите имота.
Има ипотека и обезпечено вземане пак на 3 имота – длъжникът умира и го наследяват 3 наследника.Задължението се разделя.Наследниците извършват делба.Независимо от всичко това , ипотечното право тежи , върху всеки един от тези имоти за обезпечаване на вземането.
Потестативен характер – Ипотеката е потестативно право.Залогът е субективно право , съдържа потестативен елемент , а в някои случаи може да има и вещно – правен елемент или търговско правен елемент и т.н.Ипотеката и залога не са вещни права. Пример: 1 застроен недвижим имот.Върху него / той е на длъжника / се учредява ипотека за дълга на длъжника.Длъжника прехвърля правото на собственост върху сградата и правото на строеж върху терена.Върху надстроената част учредява право на ползване.В един момент кредитора изнася имота на публична продан.Длъжника има в този момент вече само гола собственост , обременена с вещни права.Но след като има учредена ипотека , кредитора ще продаде това , което е имал към момента на учредяване на ипотеката.Вещните права на другите се прекратяват за в бъдеще.Точно това е потестативното право възмезност на кредитора.
Съдържание на заложното право – При реален залог върху вещ влиза и вещно – правно правомощие да се упражнява фактическа власт.При залог върху вземане – влиза и определено облигационно право спрямо третото лице.При залог на търговско предприятие – влиза правомощие – кредитора да назначи управител.Т.е. освен чисто потестативно право в някои случаи в заложното право влизат и други правомощия.