34. Договори с произведения. (Използване на произведенията.) Създаване и използване на филми и други аудио-визии. Използване произведения на архитектурата. Използване на компютърни програми.

1. Създаване и използване на филми и други аудио-визии. Има два тива договори:
1.1. Първоначални. Договорите на съавторите с продуцента. Това са авторски договори - не се отстъпва само резултатът, но и част от авторските права (за да може продуцентът по-късно да ги отстъпи на последващи ползватели). Продуцентът се явява първоначален ползвател.
1.1.1. Страни. Тези договори се сключват от всеки от авторите и продуцента.
1) Автор. Чл. 62, ал. 1: Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. Чл. 62, ал. 2: Авторите на музиката, диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения. Всички тези автори сключват договор с продуцента.
2) Продуцент. Чл. 62, ал. 3: Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.
1.1.2. Задължения на автора:
1) Да създаде нещо във връзка с бъдещия филм. Престацията се състои не в самия труд, а в крайния резултат. За авторите на съществуващо литературно произведение или музикален съпровод не съществува такова задължение. Те обаче трябва да дадат съгласие произведението да бъде преработено в сценарий, респ. използвано за озвучаване на филма.
2) Да предостави на продуцента изключителното право за използване на филма по различни начини. Ако не е уговорено друго или законът не разпорежда друго (напр. чл. 37, ал. 2) авторите предоставят 1) като за страната, така и за чужбина 2) изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчване по безжичен път или предаване по кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублиране и субтитрирането на текста (чл. 63, ал. 1). Това е максимално широката гама от права, които продуцентът обикновено притежава. Пропуснато е да се добави новото правомощие по чл. 18, т. 10: предлагане за изпълзване от място и по време, индивидуално избрани от зрителите (такова условие обаче винаги може да се уговори)
1.1.3. Продуцентът дължи възнаграждение - чл. 63, ал. 2. Това възнаграждение се дължи без оглед на разпоредбите, отнасящи се до отношенията, възникнали в рамките на договор за изработка или трудов договор (изр. 2).
1.1.4. Допълнителни правила:
1) Чл. 63, ал. 3: ако някой от авторите се откаже да завърши своята част или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършена от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
2) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант (чл. 63, ал. 4). Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласие на тези лица (чл. 63, ал. 5).
3) Чл. 63, ал. 6: При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
4) Изходни материали. Ако продуцентът реши да унищожи изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен преди това да ги предложи безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1 (чл. 63, ал. 7). До 5 г. след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека (за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице) - ал. 8.
1.2. Последващи договори - между продуцента и последващи ползватели.
1.2.1. Правно основание - чл. 64: Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава по кабел или друго техническо средство, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго. При отстъпване на право авторите трябва да бъдат уведомени.
1.2.2. Не е необходима писмена форма.
1.2.3. Задължение за плащане на възнаграждение.
1) Ползвателят дължи възнаграждение на продуцента.
2) Възнаграждение за авторите.
а. Според чл. 65, ал. 1 Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът имат право на възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуално произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Уговорката за възнаграждение на другите автори извън първите четири категори е логично да фигурира и в първоначалния, и в последващия договори. Плащането на възнаграждението може да стане по два начина - чл. 65, ал. 2 Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответни ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцент е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използването на произведението. Възнаграждението се определя по договаряне.
б. Независимо от това според чл. 65, ал. 3-4 авторите имат право на процент от сумата, която ползвателите плащат на продуцента. За да могат авторите да осъществяват контрол, според чл. 66 Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението - това е право на всички автори.
1.2.4. Използване на части от филм - чл. 67.
1) Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение.
2) Продуцентът може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на режисьора, сценариста и оператора и срещу заплащане на възнаграждение.
3) Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на режисьора, сценариста и оператора и срещу заплащане на възнаграждение.
Авторите на филми, създадени при условията на ЗАП, при използвания при действието на ЗАПСП имат право на възнаграждение (за аргументацията виж Саракинов, стр. 154-156).
2. Използване произведения на архитектурата.
1) Прехвърляне на собственост на архитектурен проект - чл. 67, ал. 1: С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, и върху архитектурни проекти се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго,и правото за публично показване на произведенията. С прехвърляне на собствеността се прехвърля и правото на публично показване на произведението.
2) Прехвърляне на правото на използване - чл. 68, ал. 2: С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.
3) Чл. 69: За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.
Изрично е изключено свободното копиране по чл. 25.
Виж изключенията в общите правила (чл. 36, 39).
3. Използване на компютърни програми.
3.1. Ако не е уговорено друго, съгласно чл. 70 лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може 1) да зарежда програмата, 2) да я изобразява върху екран, 3) да я изпълнява, 4) предава на разстояние, 5) да я съхранява в паметта на компютър, 6) да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея. Условието е тези действия да са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.
Изрично е изключено свободното копиране по чл. 25.
3.2. Без допълнително съгласие и без възнаграждение за автора лицето, придобило правото да използва компютърна програма, може съгласно чл. 71:
1) да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване за който е придобита програмата;
2) да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването и върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;
3) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърна програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.