34. Прекратяване на трудов договор от работника и служителя с предизвестие

Правото да се прекрати едностранно ТПО е субективно потестативно право на работника и служителя, което се осъществява с едностранно волеизявление на неговия носител. Субективно е защото законът предоставя възможност за определено поведение и се упражнява само от работника и служителя по негова воля.

То е субективно преобразуващо право – носителят му внася едностранно промяна в правната сфера, прекратявайки ТПО.

Упражнява се извънсъдебно, като едностранното волеизявление трябва да се отправи до насрещната страна по ТПО – работодателя. Това право е израз на свободата по чл. 1 ал. 3 КТ.

Правна уредба. – чл. 326 -327, 335 КТ

Приложното поле на тази хипотеза на прекратяване на ТПО е широка. Чл. 326-327 КТ – за ТПО възникнало от ТД; чл. 336 – за избор/конкурс (прилагат се правилата за ТД, съответно).

Прекратяването с предизвестие има общо предназначение – свободата на труд. ТПО се прекратява от работника и служителя без мотивация, достатъчно е да се спази срока на предизвестяване. Правото е субективно. Предоставено е с изрична разпоредба на закона – чл. 326 ал. 1 КТ. Може да се упражнява по преценка на работника и служителя. Това право съществува по конкретно индивидуално ТПО. То внася промяна в отношенията между работника и служителя и работодателя – прекратява ги.

Правото се упражнява извънсъдебно с едностранно волеизявление. То не трябва да е мотивирано, но трябва да е ясно категорично, безусловно да личи волята за прекратяване на ТПО. В същото време заявлението на работника и служителя за прекратяване на ТПО не може да се поставя в зависимост от поведението на насрещната страна или някакви други обстоятелства.

Предизвестие.

Това е волеизявление за прекратяване на ТПО след изтичане на определен период от време. То на първо място трябва да изразява волята за факта на прекратяване на ТПО, както и за момента на прекратяването – изтичане на срока посочен в предизвестието. Предизвестието да е отправено до работодателя. Предизвестието е правопрекратителен факт – прекратяването настъпва с изтичане на срока на предизвестие. Следва да се даде възможност на работодателя да прекрати ТПО, за това и срока на предизвестието да е достатъчен за постигане на предназначението му.

Срокът на предизвестието може да е законоустановен или определен от страните по ТПО.

Според неговата продължителност той може да бъде общ или удължен. Общият срок се прилага при всички ТПО, удълженият – за прекратяване на ТПО при заемане на МОД посочени в чл. 326 ал.3 КТ.

Срокът на предизвестие зависи от това дали ТД е срочен или безсрочен. За безсрочен – 30 дни (чл. 326 ал. 2). За срочни договори – 3 месеца (чл. 326 ал. 2 изр. 2). Идеята е страните предварително да са уговорили срокът на действие на договора. Ако срокът на договора изтече междувременно, срокът на предизвестието за прекратяване на СТД е 3м., но не повече от остатъка на срока на договора.

Продължителността на общият срок на предизвестието за прекратяване на ТД зависи от това дали договора е основен или допълнителен. Посочените в чл. 326 ал. 2 КТ срокове се отнасят до основни ТД. Чл. 334 КТ - ТД за допълнителен труд могат да се прекратят от работника и служителя или работодателя с предизвестие от 15 дни.

Удължен срок – ако приемането на стоково имуществени ценности не може да стане за 30 дни срокът на предизвестие може да се удължи, но не повече от два месеца (чл. 326 ал. 3).

Срокът на предизвестие може да се определи и от страните. Това е допустимо за безсрочни, но не и за срочни ТД. Той не може да бъде повече от три месеца. Ако страните уговорят срок по-голям от 30 дни, той трябва да бъде еднакъв за работника и служителя и за работодателя.

Формата за прекратяване на ТД е винаги писмена. Срокът на предизвестие започва да тече от деня след връчването му (получаването му от работодателя). Връчването на предизвестието може да стане лично или с изпращане по пощата.

Оттеглянето на предизвестието – съгласие на отсрещната страна не е необходимо, ако оттеглянето пристигне преди или едновременно с получаване на предизвестието – чл. 326 ал. 4 изр. 2. предизвестието може да се оттегли и след получаването му от работодателя, но до срока на предизвестието – чл. 326 ал. 4 изр.3.

До изтичане на срокът на предизвестието ТПО си остава същото. Има възможност работника и служителя да прекрати ТПО преди изтичане срокът на предизвестието (чл. 220 ал. 1 КТ – дължи се обезщетение на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение или размерът му до изтичане на срока до края на предизвестието. Срокът на предизвестието не се отработва.

ТПО може да се прекрати и от предизвестената страна – на другата страна се дължи брутното трудово възнаграждение или размерът му до изтичане на срока до края на предизвестието. Прекратяването е обаче от работника и служителя (работодателя е предизвестен) – измества се само момента на прекратяването.

С изтичане на срокът на предизвестието ТПО се прекратява непосредствено, без да е необходимо извършването на каквото и да бил друго действие. Издадената от работодателя заповед има само констативно, но не и конститутивно действие. Прекратителният акт е заявлението на работника и служителя с което се осъществява предизвестието – за това е заявление, а не молба.