32. Имуществена отговорност на работодателя

Имуществена отговорност на работодателя при увреждане здравето или смърт на работника

В зависимост от причината, която води до увреждане на работника/служителя има две хипотези на имуществена отговорност на работодателя: при смърт или увреждане на здравето на работника/служителя и отговорност за вреди, причинени на работника/служителя, в резултат на нарушаване на негови права по ТрПО.

Понятие за имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника/служителя

Това е имуществена отговорност за вредите, претърпени от работника/служителя, в резултат от трудова злополука или професионална болест.

Правна уредба

Съдържа се в Глава X, раздел I КТ; чл.212 КТ изрично предвижда прилагането и на гражданския закон – ЗЗД.

Правна характеристика

Тази отговорност има юридически характер – установена е в закона по съдържание, основание и ред за осъществяване. Тя е елемент от законоустановеното съдържание на ТрПО – чл.200 КТ.

Отговорността е на работодателя като страна по ТрПО. Тя е насочена към другата страна - работника/служителя, заради увреждане на нейната работна сила, която работодателят използва за извличане на облаги.

Основанието на тази отговорност е засягане имуществото на работника/служителя – той губи трудовото си възнаграждение. Смъртта на работника/служителя води до загуба на доходите за неговото семейство. Съдържа се в чл.200 (1) и (2) КТ – претърпени от работника/служителя и семейството му вреди в резултат на трудова злополука или професионална болест.

Отговорността има обективен характер – тя е за обезщетение, а не санкция за неправомерно поведение на работодателя – чл.200 (1) КТ. Това показва и разпоредбата на чл.200 (2) КТ – отговорност при злополука, причинена от непреодолима сила. В този случай става дума не за юридическа отговорност, а за поемане на професионален риск от работодателя, за възстановяване на паричната равностойност на причинените вреди.

Отговорността има договорен характер – има значение за конкретното ТрПО.

Обществена функция на имуществената отговорност на работодателя – отговорността цели обезвреда на работника/служителя. Тя е проява на поемането на професионалния риск от страна на работодателя.

Елементи на фактическия състав

§ Трудова злополука или професионална болест – настъпване на събития, свързани с изпълнението на работата. Затова работодателят носи отговорност само към работника/служителя, не и към трети лица (към тях отговорността е на общо основание – за деликт).

Трудова злополука – чл.55 КСО – внезапно увреждане на работника/служителя, настъпило при или по повод изпълнение на работата, в резултат на което е причинена временна неработоспособност или смърт. Трябва да бъде установена с декларация. Ако не е установена по предвидения в КСО ред, това става с инцидентен установителен иск в процедурата по чл. 200 (1) КТ. Към трудовата злополука чл.55 (2) КСО присъединява и злополука, при която липсва елемента “работа по ТрПО” – злополука при отиване или връщане от работното място, хранене, получаване на трудовото възнаграждение…

Професионална болест – чл.56 КСО – заболяване, което е настъпило в резултат на изпълнение на работата по ТрПО. За да бъде призната професионалната болест, заболяването трябва да бъде включено в списъка на професионалните болести към МС. По изключение това може да бъде и заболяване извън посочения списък, ако се установи, че то е настъпило основно под неблагоприятното въздействие на условията на труд.

§ Вреда за работника/служителя или неговите наследници – дължи се на невъзможност за работа по ТрПО и се изразява в загуба на трудовото възнаграждение като средство за издръжка – временна неработоспособност, трайна неработоспособност (инвалидност), смърт. Имуществената отговорност на работодателя включва и разходи за лекарства. За разлика от отговорността на работника/служителя, работодателят отговаря и за болки и страдания на пострадалия и близките му.

§ Пряка причинна връзка – вредите трябва да са пряка последица от трудовата злополука или професионалната болест. Според практиката на ВС, ако за трайната неработоспособност или смъртта е допринесло и друго обстоятелство, отговорността на работодателя може да се намали, но не и да се изключи – тежестта за доказване е за пострадалия/наследниците му.

До приемането на този режим, имуществената отговорност на работодателя се уреждаше по общия режим за непозволено увреждане. Обективното основание на отговорността в момента е много по-благоприятно за работника/служителя.

Обстоятелства, изключващи или освобождаващи работодателя от отговорност

§ Умишлено увреждане на здравето от самия пострадал – чл.201 (1) КТ - повтаря разпоредбата на КСО, че умишленото увреждане на здравето не е трудова злополука; при професионална болест умишленото увреждане е немислимо;

§ Допринасяне за увреждането с груба небрежност на пострадалия чл.201 (2) КТ – намалява, но не изключва имуществената отговорност на работодателя, като в зависимост от приноса се определя съотношението на отговорността - груба небрежност = самонадеяност по чл.11 (3) НК.

Размер на имуществената отговорност на работодателя

Определя се съобразно чл.200 (3) и (4) КТ – работодателят отговаря за действително претърпените от работника/служителя/наследниците му имуществени и неимуществени вреди. На първо място туй се включва претърпяната от работника/служителя загуба; включват се разходи за лекарства, храни и т.н. Имуществените вреди включват и пропуснатата полза – възможността за увеличение на трудовото възнаграждение (решение на ВС).

Законът изисква да се приспаднат внесените осигурителни плащания – пенсия за инвалидност, парични обезщетения за рехабилитация и т.н. От обема на вредата трябва да се приспадне и полученото от работника/служителя от застраховки, които са на негово име – прехвърляне на част от риска върху застрахователя.

Неимуществени вреди – болки, страдания, емоционални възприятия. Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД, чл.130 ГПК.

Ред за осъществяване на имуществената отговорност на работодателя

Отговорността на работодателя се реализира по общото гражданско исково съдопроизводство. Работникът/служителят трябва да предяви иск срещу работодателя. Родовата подсъдност е на РС, местната подсъдност е по местожителството/седалището на работодателя.

Регресен иск

Ако има трети лица, виновни за увреждането, работодателят има срещу тях регресен иск – чл.202 КТ. Субекти на регресния иск са работници/служители на същия работодател (напр. длъжностни лица по охрана на труда).

Ако външно трето лице е допринесло за увреждането на работника/служителя, то отговаря по общите правила на гражданската отговорност. Предпоставки на гражданската отговорност са виновното неправомерно поведение и плащане на обезщетение от работодателя.

Затова законът урежда имуществената отговорност на работодателя не като солидарна, а само срещу работодателя. Едва след това по чл.202 КТ и срещу виновните.

Размерът на отговорността по регресния иск е съобразен с правилата за имуществената отговорност на работодателя по ТрПО. За небрежност – до размера на едномесечното трудово възнаграждение. За умисъл и за престъпление (напр. чл.13 (2) НК – отсъствие на крайна необходимост) отговорността е в пълния размер на заплатената от работодателя вреда.

Отговорността се осъществява с регресен иск.



Имуществена отговорност на работодателя при нарушаване правата на работника по трудовото правоотношение

Имуществената отговорност за вреди, причинени на работника/служителя, в резултат на нарушаване на негови права по ТрПО е същинска отговорност. Тя е санкция за работодателя.

Правна характеристика

Правната уредба се съдържа в Глава X, раздел III КТ. Тази отговорност има юридически характер – установена е в закона по съдържание, основание и ред за осъществяване. Тя е елемент от законоустановеното съдържание на ТрПО.

Отговорността е на работодателя като страна по ТрПО. Тя е отговорност за засягане на имуществените права на работника/служителя, чиято работна сила работодателят използва.

Основание на отговорността е противоправното засягане на права на работника/служителя по ТрПО. Изразява се в нарушаване на предпоставките за упражняване разпоредителните правомощия на работодателя. Оттук произтича и засягането на имуществото на работника/служителя.

Съдържанието на отговорността е възстановяване на претърпените от работника/служителя вреди чрез заплащане на определена парична сума.

Отговорността има договорен характер – носи се по конкретното относително облигационно правоотношение – ТрПО за нарушаване на права от работодателя по индивидуалното ТрПО.

Обществена функция на имуществената отговорност на работодателя – отговорността е обезщетение, насочена е към обезвреда на претърпени от работника/служителя вреди.

Основания за възникване на отговорността

§ Недопускане до работа – чл.213 КТ. Предпоставка за отговорността е наличието на ТрПО между среаните. В хипотезата на ал.1 това правоотношение е създадено, но не е започнало изпълнението по него, а ал.2 предвижда правонарушение в процеса на работа, когато изпълнението по ТрПО вече е започнало.

Втората предпоставка е недопускане до работата, за която е създадено ТрПО (чл.124 и чл.127 (1), т.1 КТ). Недопускането до работа е едно обективно правонарушение – не се изисква работодателя да има вина. В зависимост от момента на недопускане то може да бъде начално – чл.213 (1) и последващо – чл.213 (2). При последващото недопускане работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение.

Размерът на отговорността се определя от брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за периода на недопускане. Брутно трудово възнаграждение = основната работна заплата + допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер. Това е сумата от всички съсътавки на трудовото възнаграждение. Тук не се включва брутното трудово възнаграждение с инцидентен характер.

§ Временно отстраняване от работа – чл.214 КТ. Работодателят има право да отстранява работника/служителя от работа по чл.199 КТ. За да придобие право на обезщетение, работникът/служителят трябва да е извън хипотесите на тази разпоредба. Това трябва да бъде обективно неправомерно отстраняване, довело до имуществена вреда - работникът/служителят губи трудовото си възнаграждение.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на незаконно отстраняване. Дължи се солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.

§ Правомерен отказ за изпълнение на възложената работа – чл.219 КТ. Възможни са две хипотези:

Сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работника/служителя – чл.219 (1) във вр. с чл.283 КТ. Съществуването на предпоставки за упражняване правото на работника/служителя на отказ се преценява за всеки конкретен случай: сериозна опасност – висока степен на вероятност за нейното настъпване, може да има тежки неблагоприятни последици за живота и здравето; непосредствена опасност – близка по време, която може да настъпи само при условията на труд, без съпричиняващи фактори.

Неправомерно едностранно изменение на ТрПО от страна на работодателя – чл.219 (2) КТ. Една от предпоставките е изменение на ТрПО в нарушение на условията по чл.119-121 КТ. Другата предпоставка е недопускане до работата, за която е създадено ТрПО.

Формите на упражняване на правото по чл.219 КТ са отказ и преустановяване на работата (когато изпълнението е започнало). Това е фактическо поведение на работника/служителя, с което той осъществява правото си на самозащита при условията на трудовия процес. Работникът/служителят е длъжен да уведоми (не да иска разрешение) работодателя – най-често това се прави устно. Работата се продължава, само след като опасността бъде отстранена и има изрично нареждане на работодателя или прекия ръководител – чл.283 КТ.

През време на отказа работникът/служителят не престира работна сила и следователно не получава трудово възнаграждение. Затова чл.219 предвижда за тези случаи правото на обезщетение. Вината на работодателя няма значение. Размерът на обезщетението и в двете хипотези е брутното трудово възнаграждение за периода на преустановяване на работата.

§ Неиздаване на документ – чл.226 (1), т.1 КТ. Става въпрос за документи относно трудовоправното положение на работника/служителя, които имат значение и вън от конкретното ТрПО. Предпоставка е ненадлежното упражняване на удостоверителната функция на работодателя. Възможни са две форми на неизпълнение: пълно неизпълнение – неиздаване на необходимия документ чрез изричен или мълчалив отказ на работодателя; забавено изпълнение – несвоевременно издаване на искания документ, когато интересът от издаването е вече изгубен. Това се преценява за всеки конкретен случай.

Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно. Размерът на отговорността за тези случаи обхваща всички вреди, претърпени от работника/служителя, включително и неимуществените – загуби, пропуснати ползи, неимуществени вреди.

§ Вписване на неверни данни в документ – чл.226 (1), т.2 КТ. Това също са документи относно трудовоправното положение на работника/служителя. Основанието за имуществена отговорност на работодателя е некачествено изпълнение на задължението му да удостовери определени факти и обстоятелства. Отговорността е в размер на всички причинени имуществени и неимуществени вреди – чл.226 (3) КТ

§ Задържане на трудовата книжка – чл.226 (3) КТ. Първи предпоставки за тази отговорност са прекратяването на ТрПо и задържането на трудовата книжка от работодателя. Задържане – несвоевременно поставяне във владение на работника/служителя, след вписване на необходимите обстоятелства. Според практиката на ВС трудовата книжка първо трябва да бъде поискана от работника/служителя – иначе имаме злоупотреба с право.

За работника/служителя трябва да са настъпили вреди от задържането на трудовата книжка – невъзможност за встъпване в ново ТрПО или регистрация в Бюро по труда (не може да получи обезщетение за безработица). Необходимо е фактическо, а не хипотетично увреждане. Последна предпоставка е пряката причинна връзка между задържането на трудовата книжка и увреждането. Вредите се доказват от работника/служителя (решение на ВС).

Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно. Размерът на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на пректратяване на ТрПО до деня на предаване на трудовата книжка на работника/служителя – чл.226 (3), изр.2 КТ.

И тук е предвидена регресна отговорност по чл.227 КТ за виновните длъжностни лица. Основание на регресната отговорност е виновно нарушаване на правата на работника/служителя от длъжностните лица и платено от работодателя обезщетение. Размерът на регресния иск зависи от размера на платеното обезщетение и начина на причиняване на вредата, съобразно условията на Глава X, раздел II КТ. Регресната отговорност се осъществява по съдебен ред. Компетентен е РС по местонахождението/седалището на работодателя. Искът на работодателя е осъдителен.