31. Договори с произведения. (Използване на произведенията). Общи правила.

Гл. VII е озаглавена “Използване на произведенията”. “Използване” означава много неща, законодателят мисли за договори с произведения, чрез които те стават достъпни на публиката.
1. Договори с произведения - правна уредба, обща характеристика. Ползвателят има изключително право да използва произведението и да разрешава използването му от други лица (чл. 18, ал. 1). Обикновено авторът не пристъпва сам към използването, а се обръща към други лица - сключва договор, с който се прехвърля в някаква степен и при определени условия правото на използване на произведението.
1.1. Правна уредба.
1.1.1. История.
1) Първоначално авторското право е било договорно, една през 1921 г. България ратифицира Бернската конвенция и се създава закон (повече в интерес на издателите).
2) По-късно се урежда предимно договорното авторско право - в ТЗ (и в сегашния ТЗ издателската дейност е определена като търговска).
3) Тази практика беше преустановена през 1951 г. - издателската дейност е монопол на държавата. ЗЗД урежда някои договори - авторските договори са източници на облигационни отношения между авторите и ползвателите, затова уредбата беше в ЗЗД.
1.1.2. Сега сделките са по-детайлно развити. Това са търговски сделки (едната страна е търговец). Връзката между авторското право и сделките е доста тясна и затова уредбата е в ЗАПСП. Говори се за първично договорно право (автор-предприемач) и вторично (предприемачът преотстъпва предоставените му права).
1.2. Общи положения.
1) Важат предимно правилата на облигационното право, също и някои положения на търговското право, но има и някои специфични положения.
2) Договорна автономия. Договорното право се гради на принципа на договорната автономия - автономия на волята на страните. Тук идва силна корекция за неимуществените права: голяма част от тях (най-съществените) са непрехвърлими, за другите има определени ограничения (какво може да се прави с тях. Неимуществените права са моралната страна, а икономическата страна е, че авторът обикновено е слабата страна. Формалното изравняване с принципа на договорната свобода в много случаи не действа (авторът може да бъде принуден от икономически съображения), затова са установени правила (подобно на закрилата на потребителите). Неимуществените права имат морална, но и икономическа страна - затова автономията на волята в Европа и у нас е силно ограничена.
3) Основни признаци. Саракинов извежда основните признаци, които характеризират тези договори: 1) предмет - прехвърляне на някакво авторско правомощие, свързано с произведение на литературата, науката и изкуството; 2) срочен характер - до 10 г.
2. Договор за използване на произведението - обща уредба. Може да служи като рамков договор, така че ползвателят след това да отстъпва използването на произведенията.
2.1. Страни. Чл. 36: едната страна е автор, а другата е ползвател. Авторът отстъпва правомощията си по използване на произведението. Договорът е винаги възмезден. Този договор е представен като първичен, а евентуално по-късно ползвателят ще сключи други договори за този срок с издатели и т.н.
2.2. Отстъпва (чл. 36, ал. 1). Според едната теория това е прехвърляне на правомощия. Според другата теория (на разрешението) авторът разрешава да се използва произведението (с оглед на теорията, че авторското право е една забрана). В друг текст на закона се говори за разрешаване; по-коректно е отстъпване на правомощия, защото са необходими и други положителни действия (напр. предаване на произведението и др.), а не само разрешаване за използване. Има учредително правоприемство.
2.3. Тези договори могат да бъдат изключителни (авторът да не отстъпва на други лица) и неизключителни (чл. 36, ал. 1).
1) Изключителни - чл. 36, ал. 2: Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица - само ползвателят може да използва произведението за начина, срока и територията, които са уговорени. Чл. 36, ал. 4: Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението - изрично изключително отстъпване в писмен договор. Изключително отстъпване е характерно за издателските договори, договорите между авторите на кинематографично произведение и филмовия продуцент.
2) Неизключителни - чл. 36, ал. 3: Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица - авторът си запазва правото да използва произведението и да отстъпва право (също неизключително) на други лица през времетраенето на договора. Обикновено такова право се отстъпва при договорите за публично представяне, публично изпълнение.
2.4. Срок. Посочен е в чл. 37, ал. 2, изр. 1: Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Максималният срок е 10 г.
1) Неуговорен срок - чл. 36, ал. 5: Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години. Ако не е посочен срок - 3 г. Срок за произведения на архитектурата - 5 г.
2) Договор, сключен за по-дълъг срок - чл. 37, ал. 2, изр. 2 и 3: Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.
2.5. Чл. 37, ал. 1: Hищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив. Дали ще бъде нищожен договор напр. за следващите 5 произведения.
2.6. Територия - чл. 36, ал. 6: Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице. Възможно е да има няколко договора за изключително използване на произведенията за различни страни.
2.7. Договорът е възмезден - според чл. 36, ал. 1 правото се отстъпва срещу възнаграждение.
1) Чл. 38, ал. 1 посочва начини за определяне на възнаграждението: Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, еднократна сума, или по друг начин. Възнаграждението може да бъде уговорено като: 1) част от приходите, процент от всяка бройка (възнаграждението е в зависимост от тиража); 2) еднократна сума; 3) по друг начин. Уговаря се в договора.
2) Несъразмерност на възнаграждението - чл. 38, ал. 2 (подобно на чл. 41, ал. 3): Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно не съразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.
2.8. Форма. Формата е писмена при изключително право на използване - чл. 36, ал. 4, изр. 1: Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено.
2.9. Разваляне - чл. 39. С този договор ползвателят се задължава да използва произведението: авторът освен че иска пари има и други интереси.
1) При изключително ползване може да се развали - чл. 39, ал. 1: Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или деня на предаване на произведението, когато това е станало след сключването на договора.
2) Произведения на авхитектурата - чл. 39, ал. 2: Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.
3) При неизключително ползване няма нужда от разваляне - може да се сключат други договори. Поставя се въпросът дали може да се приложи чл. 87 ЗЗД, всичко от ЗЗД ли ще се приложи.
Авторите могат да образуват организации, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведението по един или повече начини и да събират възнаграждения - организации за колективно управление на авторските права (чл. 40). Такива организации могат да образуват и носителите на сродни права (чл. 73). В някои случаи съгласието на автора за използване на произведението се дава само чрез организация за колективно управление (чл. 58, ал. 2 - препредаване на произведенията чрез кабел или подобно техническо средство) - организацията действа от името на автори, които не са нейни членове (чл. 40, ал. 7). Тези организации не се срещат при управлението на “издателски права”, въобще за управление на изключителни права. Виж Саракинов, стр. 109-115.