31. Упражняване правата на длъжника от кредиторите му.

Уредбата се съдържа в чл.134 ЗЗД - 134.Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.
Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Предпоставките тук са :
1.Да се касае за имуществено секвестируемо право , чието упражняване не зависи от личната преценка на неговия титуляр.
2.Длъжника да бездейства;
3.Да има т.нар. увреждане на кредитора.
При наличието на тези предпоставки кредитора може да упражни правото на своя длъжник.Това става чрез:
1.Предявяване на иск – съдът прави две проверки: дали са налице предпоставките за упражняване на правото по чл.134 ЗЗД.Ако са налице , следва проверка дали съществува правото което кредитора твърди , че длъжника има.Ако го има последицата е , че това право остава в имуществото на длъжника.Но от това право могат да се възползват и други кредитори на длъжника.
2.Извънсъдебно – при него кредитора трябва да е съдебно овластен да извърши съответното действие.Овластяването става по реда на обезпечителното производство.В това производство съдът проверява дали са налице предпоставките за упражняване на чужди права и ако са налице овластява кредитора да извърши съответното действие.Кредитора извършва съответното действие от името на длъжника спрямо третото лице , като се легитимира с овластителния акт.Кредитора и тук не получава някаква привилегия пред другите кредитори т.е ефекта е същия.
Освен чрез бездействие , кредитора може да бъде увреден и чрез действия.Тези действия могат да бъдат фактически или правни.