31. Имуществена отговорност на работника

Понятие

Освен организационен, ТрПО има и имуществен характер – има насрещно разместване на престации. При работа с веществените елементи на трудовия процес, които не са собственост на работника/служителя, той носи отговорност за увреждането им.

Имуществената отговорност на работника/служителя е неговата отговорност за виновно причинените на работодателя вреди. Изразява се в задължение за възстановяване на причинените вреди. Това може да стане и в натура, но по-често се заплаща парично обезщетение.

Правна характеристика

Имуществената отговорност за причинени вреди е юридическа отговорност – тя е установена в закона по съдържание, размер и ред за налагане. Както дисциплинарната отговорност, така и имуществената отговорност е елемент от законоустановеното съдържание на ТрПО – чл.203 (1) КТ. Страните не могат да се отклоняват от нея, да уговарят различно основание, съдържание, размер или ред за налагане от изрично посочените в закона.

Имуществената отговорност има договорен характер. Задължението по чл.126, т.8 КТ лежи върху работника/служителя в качеството му на страна по определено индивидуално ТрПО. Самото задължение не е включено в трудовия договор, но неизпълнението на задължението от едно относително правоотношение за конретното лице се превръща в конкретно задължение по това правоотношение.

Субект и обект на имуществената отговорност

Имуществената отговорност е отговорност на работника/служителя – лице, намиращо се в ТрПО. Носи се за увреждане на обектите, с които работникът/служителят е в контакт при осъществяване на работата. Прекратяването на ТрПО не е пречка да се търси имуществената отговорност, тъй като става дума за заплащане на определена сума, а не за въздействие върху личността на работника/служителя.

Причиняването на вреди на работодателя по ТрПО е свързано с неизпълнение на задължението по чл.126, т.8 КТ за опазване имуществото на работодателя. Обект на задължението са елементи от имуществото на работодателя, с които работникът/служителят има досег в процеса на работа. Имуществената отговорност е една последица от неизпълнение на задължението по чл.126, т.8 КТ.

Съдържание на имуществената отговорност

Имуществената отговорност се изразява във възстановяване на причинените на работодателя вреди. За разлика от дисциплинарната отговорност, където се въздейства най-вече върху личността на работника/служителя и само при уволнението има имуществени последици, при имуществената отговорност последиците са само имуществени.

Функции на имуществената отговорност

§ Възстановителна функция – дължи се възстановяване на действителните виновно причинени на работодателя вреди. Законът чели да оказва защита на имуществото на работодателя.

§ Охранителна (гаранционна) функция – насочена е към защита на основния елемент от имуществото на работника/служителя – неговото трудово възнаграждение. Размерът на имуществената отговорност се съобразява с размера на вредата, но и с размера на трудовото възнаграждение на работника/служителя.

Правен режим

Глава X, раздел IV КТ; ЗДВФК – установява специален правен режим на имуществената отговорност за вреди, причинени от МОЛ, които вреди са установени при одит (за останалите случаи, при които вредите не са установени чрез финансов одит, се прилага режима по КТ); подзаконови НА – Наредба за бригадната имуществена отговорност.

Основание за налагане на имуществена отговорност

Основанието за възникване на имуществената отговорност е вредоносното нарушаване на трудовото задължение по чл.126, т.8 КТ. Както всяко нарушение на трудовите задължения, то е нарушение на трудовата дисциплина и следователно може да се наложи дисциплинарна отговорност. Възможността за кумулиране е предвидена в чл.186 КТ и чл.203 (3) КТ.

Елементи на основанието:

§ причинена вреда – неблагоприятна последица в правната сфера на работодателя, засягане на негови права. Отговорност се носи само за материалните вреди – само те са правно релевантни. Това са вреди, засягагащи имуществото на работодателя, изразено в неговата парична равностойност. Неимуществените вреди не са предвидени, защото често работодателят не е ФЛ. Има и друго ограничение – размерът на имуществената отговорност е само до претърпените загуби. Отчита се намаляването на наличното имущество на работодателя, но не и пропуснатите ползи (възможността да се увеличи имуществото на работодателя). Както при всяка договорна отговорност по силата на чл.82 ЗЗД, работникът/служителят отговаря само за предвидимите към момента на съществуването на ТрПО вреди. Прилагането на гражданския закон е изрично предвидено в чл.212 КТ.

§ противоправно поведение – несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение. В случая необходимото поведение е посочено в чл.126, т.8 КТ и когато фактическото поведение е в противоречие с правно дължимото – има увреждане.

§ пряка причинна връзка между поведението на работника/служителя и вредоносния резултат – единствено противоправното поведение на работника/служителя трябва да е допринесло за увреждането, без никакви допълнителни съпричиняващи фактори.

§ вина – чл.203 (1) КТ. Формата на вината има значение за размера на отговорността. Вината като психично отношение на работника/служителя към собственото му противоправно поведение е необходима за носенето на имуществена отговорност.

Обстоятелства, изключващи носенето на имуществена отговорност

Обстоятелства, изключващи нарушението:

§ нормален производствено-стопански риск по чл.204 КТ. В този случай работникът/служителят не е обвързан с причиняването на вредата и отговорността му се изключва. Рискът е свързан с трудовата дейност по производство и размяна на материални ценности. Той е “нормален”, тъй като е обичайно присъщ и съпътстващ изпълнението на дейността. Рискът се преценява с оглед на всеки конкретен случай.

§ оправдан стопански риск – чл.13а НК – свързва се с вероятност да настъпят отрицателни последици вместо очаквания положителен резултат. В тези случаи работникът/служителят не отговаря, защото не е извършил нарушение, а е изпълнявал трудовите си задължения.

Обстоятелства, изключващи противоправността:

§ неизбежна отбрана – чл.12 НК. Съгласно чл.46 (1) ЗЗД вредата, причинена в състояние на неизбежна отбрана не подлежи на обезвреда.

§ крайна необходимост – чл.13 НК. Ако вредата е причинена при крайна необходимост, тя се възстановява от субекта на защитените интереси – чл.46 (2) ЗЗД.

Обстоятелства, изключващи вината:

§ изпълнение на неправомерна служебна заповед – чл.16 НК – приема се, че работникът/служителят няма вина

Пълна имуществена отговорност

Ако работникът/служителят носи пълна имуществена отговорност за причинените на работодателя вреди, той отговаря за пълния им размер. Тук няма съобразяване на отговорността с размера на трудовото възнаграждение на работника служителя – чл.203 (2), чл.207 (1), т.2 и чл.211 КТ.

Основанията за пълна имуществена отговорност са:

§ умишлено причиняване на вреда – чл.203 (2) КТ – поведението е особено укоримо, поради което няма социлано оправдание работника/служителя да бъде закрилян при осъществяване на имуществената отговорност;

§ причиняване на вредата чрез престъпление – в този случай формата на вината няма значение, няма значение и дали вредата е причинена при изпълнение на задължение по ТрПО;

§ вредата е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения;

§ отчетническа липса – чл.207 (1), т.2 – недостиг на стоково-материални ценности с неустановен произход; ако произходът бъде установен (напр. престъпление), отчетникът не отговаря – чл.205 (1) и чл.207 (1), т.1 – пълната отговорност се носи за действително причинените на работодателя вреди.

Специално при отчетническите липси се дължат и законните лихви от деня на причиняване на липсата, а ако това не може да се установи – от деня на констатиране на липсата.

При съпричиняване, в случай на пълна имуществена отговорност, отговорността е солидарна – чл.208 (1), т.2 КТ. Платилият има право на регресен иск срещу солидарните длъжници.

Бригадна отговорност – чл.209 (2) КТ. Бригадната отговорност за липса се уговаря с писмен договор между работодателя и група работници/служители, които общо лили на смени извършват отчетническа дейност (в магазини, складове ит.н.). Размерът на тази отговорност е размера на липсата, но се разпределя пропорционално на размера на трудовите възнаграждения на работниците/служителите за периода, за който е установена липсата.

Пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред и удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение – чл.211 КТ.


Ограничена имуществена отговорност на работника

Понятие

Работникът/служителят може да носи ограничена имуществена отговорност. Тя е ограничена до причинените на работодателя вреди при и по повод осъществяване на работата по ТрПО и в размер на вредата, но не повече от размера на трудовото възнаграждение.

Правна уредба

Кодекс на труда - чл.203 (1); чл.206; чл.207 (1), т.1; чл.210

Основание на ограничената имуществена отговорност

Уредено е в чл.203 (1) и чл.207 (1) КТ

Предпоставки

От горните две разпоредби следва, че за да възникне ограничената имуществена отговорност, преди всичко е необходимо да бъде причинена вреда – реално настъпила имуществена загуба за работодателя.

На второ място трябва да има противоправно поведение на работника/служителя, което да не е престъпление – по аргумент на противното от чл.203 (2) КТ. Възможни са две хипотези:

§ вредата е причинена при или по повод работата по ТрПО (“при изпълнение на работата” – изпълнение на непосредствената трудова функция; “по повод изпълнение на работата” – във връзка с трудовата функция, но не при непосредственото и изпълнение);

§ вреда, причинена при отчетническа дейност – чл.207 (1), т.1 КТ.

По силата на чл.45 (1) ЗЗД и чл.203 (1) КТ е необходима пряка връзка между поведението на работника/служителя и вредоносния резултат.

Ограничената имуществена отговорност по КТ е свързана с непредпазливостта (небрежност) като форма на вината. За умишлено причинена вреда отговорността е по гражданския закон.

Размер на ограничената имуществена отговорност

Определен е в чл.206 и чл.207 (1), т.1 КТ. Отговорността е ограничена, защото се свързва само с причинената на работодателя загуба. До определен размер отговорността е пълна, ако обаче размерът на вредата надвиши размера на трудовото възнаграждение – отговаря се само до трудовото възнаграждение.

Ограничението зависи и от функцията на работника/служителя. Работници/служители с изпълнителски функции отговарят само до размера на едномесечното си трудово възнаграждение – чл.206 (1) КТ. Когато работникът/служителят изпълнява отчетничечка дейност, отговорността е в размер до тримесечното му възнаграждение – чл.207 (1), т.1 КТ. По-голям е и размерът на отговорността на МОЛ, на ръководител – тримесечният размер на трудовото възнаграждение е горната граница на имуществената отговорност – чл.206 (2) КТ.

Законът урежда разпределяне на отговорността при съпричиняване на вреди – чл.208, т.1 КТ – разделна отговорност. Когато вредата е причинена от няколко работници/служители, в случаите на ограничена отговорност, те отговарят съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а ако това не може да бъде установено – разпределя се пропорционално на трудовото им възнаграждение.



Ред за реализиране на имуществената отговорност на работника

Редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност е уреден в чл.210 КТ. Изразява се в поредица правни действия, предвидени в закона, целящи установяване на вредата, съразмеряване на дължимата обезвреда с нея и събирането на дължимата обезвреда от работодателя. Това е едно сравнително просто изпълнително производство.

На първо място е необходимо вредата да бъде констатирана. Това означава да се установят елементите на вредоносното увреждане – факт, обем и причинител. Когато вредата е установена, се издава заповед от работодателя – чл.210 (1) КТ. Тази заповед се издава от по-горестоящ орган, когато вредата е причинена от ръководител на предприятието, а ако няма горестоящ орган – от колективния орган на предприятието.

Заповедта на работодателя представлява негово едностранно волеизявление за прихващане на вземането на работника/служителя за трудово възнаграждение срещу вземането на работодателя за вреда. Това волеизявление трябва да бъде доведено до знанието на работника/служителя.

Срокове за осъществяване на ограничената имуществена отговорност

Чл.210 (2) КТ – тези срокове са преклузивни и спират само при висящ процес за пълна имуществена отговорност.

Работникът/служителят може да оспори основанието или размера на отговорността. Това е възможно в срок от 1 месец от връчване на заповедта. Оспорването е субективно право на работника/служителя – прави се писмено пред органа, издал заповедта. Има преобразуващо действие – спира се производството по осъществяване на ограничената имуществена отговорност.

За да събере вземането си, произтичащо от ограничената имуществена отговорност, работодателят вече трябва да предяви иск пред съда – чл.210 (2) КТ. След оспорване от страна на работника/служителя работодателят има право да предяви своя иск в едномесечен срок. Ако работодателят пропусне този срок, той не би могъл да упражни вземането си за обезвреда. В този случай вземането може да се осъществи само след влязло в сила съдебно решение.

Ако работникът/служителят не оспори вземането на работодателя и то стане изискуемо, вземането става ликвидно в едномесечен срок от връчване на заповедта – правят се удръжки от трудовото възнаграждение.

Ако вземането не може да се събере с удръжки въз основа на заповедта на работодателя (поради прекратяване на ТрПО и др.), се издава изпълнителен лист – чл.210 (5) КТ. Тук важат общите права за принудително изпълнение на парични притезания по ГПК.