31. Пенсии за инвалидност

Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност на лицето. Инвалидността е загубена напълно или частично, завинаги или за продължителна временна неработоспособност. Налице са елементите определеност, т.е. за винаги и определяемост, т.е. за продължително време.
Пенсията за инвалидност се отпуска при настъпила инвалидност, предизвикана от нея невъзможност на лицето да упражнява трудова дейност и да получава доходи, за да осигурява своята и на семейството си издръжка.
Инвалидността е едно обобщение като правно понятие. Има видове пенсии за инвалидност, чрез които се проявява общото понятие за пенсия за инвалидност и съобразно с тези различни видове пенсии за инвалидност се обособяват и присъщите за тях и отделни категории на субектите на правото на всеки отделен вид пенсия за инвалидност.
Пенсиите за инвалидност се делят на две основни групи:
Първата група включва пенсии за инвалидност, свързани с трудова дейност. Към нея се отнасят:
а) пенсии за инвалидност поради общо заболяване;
б) пенсии за инвалидност поради трудова злополука;
в) пенсии за инвалидност поради професионално заболяване.
Втората група включва пенсии за инвалидност несвързани с трудова дейност. Тя включва:
а) пенсии за военна инвалидност;
б) пенсии за гражданска инвалидност;
в) социални пенсии за инвалидност.
В КСО се въвежда правилото за % намаление на работоспособността за придобиване право на пенсии за инвалидност. По такъв начин се изостави съдържащото се в отменения Закон за пенсиите правило- неработоспособността да се отделя в група инвалидност в зависимост от степента на загубена работоспособност и с оглед на професията на лицата.
Пенсия за инвалидност се определя:
1. на лица с намалена работоспособност от 50 до 70%, което отговаря на трета група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – първа степен на неработоспособността;
2. на лица с намалена работоспособност от 70,99 до 90%, което отговаря на втора група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – втора степен инвалидност;
3. на лица с намалена работоспособност над 90,99%, което отговаря на първа група инвалидност по отменения Закон за пенсиите – трета степен инвалидност.
Право на пенсия за инвалидност независимо от рисковете, които са предизвикали инвалидността /ОЗ, ТЗ, ПЗ/ възниква от датата на инвалидизирането и пенсия се отпуска за времето, докато продължава инвалидността.
Пенсиите за инвалидност на лицата навършили възрастта за пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-3 от КСО се отпускат пожизнено. Осигурените лица, които са загубили 50 на 100 или над 50% от работоспособността си, поради трудова злополука или ПЗ имат право на пенсия за инвалидност независимо от продължителността на осигурителния стаж.
В кръгът на субектите на право на пенсия за инвалидност поради ОЗ са включени лицата, осигурени за всички ОСР, лицата осигурени за всички социални рискове без безработица и лицата осигурени за ОСР – старост, инвалидност поради ОЗ, смърт. Правото на пенсия за инвалидност поради ОЗ възниква при наличието на две основни предпоставки:
а) от една страна установена инвалидност поради ОЗ. Инвалидността се установява със заключение на ТЕЛК/НЕЛК, което опредял процента загуба на работоспособността и общо заболяване, което е предизвикало инвалидността. Необходимо е инвалидността да е настъпила през време на съществуването на осигурителното правоотношение.
б) от друга страна е необходимо наличието на минимален осигурителен стаж. КСО е сравнение с отменения Закон за пенсиите е уеднаквен правен режим от гл.т. на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за инвалидност поради ОЗ, както за лицата, осигурени за всички ОСР, така и за лицата, осигурени за ОСР старост, инвалидност поради ОЗ и смърт.
За лицата до 20г. възраст за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа пенсия за инвалидност поради ОЗ се отпуска без необходимостта тези категории лица да имат осигурителен стаж.
За лицата до 25г. възраст и за инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа пенсия за инвалидност поради ОЗ се отпуска най-малко при наличието на една година осигурителен стаж.
За лицата до 30г. възраст, които са инвалидизирани, пенсия за инвалидност поради ОЗ се отпуска при наличието на не по-малко от 3г. осигурителен стаж.
За лицата над 30г. възраст, за придобиване право на пенсия поради инвалидност поради ОЗ се изисква да имат минимум 5г. осигурителен стаж.
При уредбата на пенсиите за инвалидност осигурителното законодателство и по-точно КСО третира еднакво инвалидността, причинена както от ТЗ, така и за ПЗ. Затова правната уредба се отнася едновременно и за инвалидността, причинена от двата ОСР.
Инвалидността причинена от ТЗ?ПЗ от гл.т. придобиване право на пенсия се третира по-благоприятно от инвалидността причинена от ОЗ. Това се изразява в две насоки:
1. при настъпване на тези два риска в резултат, на които на лицето е определена степен на инвалидност, придобиват право на пенсии за инвалидност без да е необходимо наличието на осигурителен стаж.
2. размерът на пенсията за инвалидност поради ТЗ/ПЗ е по-голям в сравнение с пенсията за инвалидност поради ОЗ.
Субектите на правото на пенсия за военна инвалидност са лицата, които са загубили част от работоспособността си, поради това, че са заболели/са пострадали през време или по повод:
а) на наборна военна служба;
б) служба в запаса/ в резерва;
в) лицето е пострадало при оказване съдействие на въоръжените сили.
В някои случаи дори когато страданието не може да бъде предизвикано от условията на изпълнението на военната служба във въоръжените сили, но заболяването е установено през време на военната служба на лицето се приема, че то е пострадало през време на изпълнение на военната си служба.
Чрез пенсиите за гражданска инвалидност в обсега на пенсионното право се включват лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали:
а) при изпълнение на граждански дълг – случаите, когато лицата са пострадали при спасяване на човешки живот, при извършване на спасителни и възстановителни работи, природни бедствия и други;
б) случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи – това са лица при преследване на престъпници, при организирани акции на полицейски и други органи за борба с престъпността. Органите на властта в тези случаи са полиция, други органи на сигурността и реда при изпълнение на възложените им от закона задачи. Необходимо е тези граждани да са пострадали неволно от органите на властта, а не като преследвани за извършено от тях престъпление.