30. Множество субекти – разделност, солидарност и неделимост.

Солидарността бива два вида:
1.Активна – има повече от един кредитор и само един длъжник;
2.Пасивна – има повече от един длъжник и само един кредитор.
Активна – при множеството кредитори солидарността обезпечава на всеки един от тях възможността да получи сам всичко , което се дължи. Активната солидарност е между кредитори. Всеки един от няколкото кредитора има право да иска изпълнение на целия дълг.Длъжникът се освобождава след като престира всичко дължимо дори само на един от солидарните кредитори.За активната солидарност няма изрична правна уредба , т.е. тя бива само договорна.До нея се стига по изрична уговорка в договора.
Пасивна солидарност – уредена е в чл.121 – 127 ЗЗД - 121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.
Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.
123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.
Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.
124. Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.
Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.
Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.
125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.
Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.
126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.
Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
В случай че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.
За пасивната солидарност е характерно , че има един кредитор и два или повече длъжници.Облигационните отношения между тях са свързани по такъв начин , че когато единия от тези солидарни длъжници изпълни се погасяват и задълженията на всички останали , т.е. има единна престация.Особености на правния режим – юр.факти , които настъпват могат да засегнат и лица измежду солидарните длъжници.
Три групи юридически факти:
1.Юр.факти , които имат действие спрямо всички солидарни длъжници.Такива факти са: изпълнението ; изпълнението съобразно правилата за забава на кредитора ; прихващането ; даването вместо изпълнение.При забава на кредитора – ако един от длъжниците постави кредитора в забава , тя има действие и спрямо другите солидарни длъжници.
2.Юр.факти с относително действие – само за един длъжник или за всички:
а/ новация – има погасително действие за всички , но може и само за един длъжник;
б/ опрощаване – договор , който кредитора сключва с един от солидарните длъжници и го освобождава от задължението.Ако нищо не е уговорено се освобождават и другите длъжници. Възможно е кредитора обаче да включи специална клауза и да не освободи другите длъжници;
в/ сливане – т.е. съединяване в едно лице на качеството кредитор и длъжник в следствие на правоприемство.Последиците са , че останалите солидарни длъжници не се освобождават , но се приспада от тяхното задължение това на слялото се лице.
3.Юр.факти касаещи длъжника: виновно неизпълнение и погасителна давност.
Виновното неизпълнение е два вида : виновна невъзможност и забава на длъжника.
а/ при виновна невъзможност – престацията е погинала.В този случай от останалите солидарни длъжници може да се изиска парична равностойност.А от длъжника причинил виновно погиването , освен парична равностойност може да се иска и друго.
б/ забава на длъжника – ако изпълнението е без падеж , забавата настъпва след покана.
в/ погасителна давност – погасява се вземането само на единия солидарен длъжник – прекъсване , спиране , отказ.
Обратни / регресни / вземания – чл.127 ЗЗД – всеки солидарен длъжник , трябва да понесе част от задължението съобразно вътрешното разпределение между длъжниците.Който е изпълнил повече от престиращата му се част има вземане , наречено обратно вземане срещу останалите длъжници. По отношение на регресните вземания солидарност няма.Т.е. дълг от 9000 лв.от трима длъжници , изплаща единия , другите му дължат на него по 3000 лв.
Неделимост – задължението е делимо , когато може да се изпълнява на части.Неделимите задължения не могат да се изпълняват на чести.Неделимостта може да произтича от два факта:
- от естеството на задължението;
- от изричната уговорка на страните.
Характерното при неделимостта е , длъжникът трябва да изпълни на всички кредитори заедно.Отделния кредитор не може да иска изпълнение само за себе си , а иска за всички кредитори.Пасивната неделимост – няма специални правила и Законът препраща към правилата на пасивната солидарност.