30. Трудова дисциплина

Понятие

Трудовата дисциплина е уредена от КТ в три аспекта:

§Съвкупност на всички задължения на работника/служителя по индивидуалното ТрПО – в този смисъл понятието за трудова дисциплина се извлича от чл.186 КТ. Няма значение източника на задължението – НА, вътрешен акт в предприятието, споразумение между страните по индивидуалното ТрПО и т.н.

§Начин на изпълнение на трудовата функция – чл.124 КТ. Тук става дума за спазване на техническите и технологични правила. Задължението за спазване на трудовата дисциплина по чл.124 КТ определя качествената страна на възложеното изпълнение – как да се изпълни. Изисква се добросъвестно изпълнение.

§Подчиненост на работника/служителя на работодателя – основава се на чл.126, т.7 КТ. Подчинеността на работника/служителя отразява разпоредителните правомощия на работодателя в трудовия процес. Законът дава това предимство на работодателя, тъй като евентуалните загуби от трудовия процес, както и професионалния риск от увреждане на работната сила, са за негова сметка – правен принцип.

Нарастващият брой заети работни места изисква координация и контрол на големи групи хора. Общественото значение на трудовата дисциплина е да гарантира ред и организираност на трудовия процес.

Правна уредба

Трудовата дисциплина е обект изцяло на вътрешното законодателство. В РБ уредбата е предимно на законово равнище: Глава VI и Глава IX КТ; специални закони – Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за ЖП трансорт, ЗНЗ, ЗСВ, ЗОВС, ЗВО; актове на МС – Общи правила за вътрешния трудов ред в предприятията 1987г. – установяват общи изисквания за осъществяване на трудовия процес и дисциплинарна отговорност за нарушаването им.

Правилник за вътрешния трудов ред

Основава се на закона – чл.181 КТ - вътрешен акт на предприятието, издаден от работодателя. Това правомощие на работодателя не изключва изискването на чл.37 КТ да бъдат поканени представители на синдикатите при обсъждане на правилника.

Правилникът за вътрешния трудов ред конкретизира общо установените задължения на работниците/служителите съобразно особеностите на предприятието – чл.126, т.7 КТ. Освен това той може да установява и първична уредба на неуредени от закона права и задължения на страните по индивидуалното ТрПО (напр. приемно време на работодателя). Правилникът трябва да бъде съобразен със закона и валидния за работодателя КТД.

Субекти

Поради особения характер на института към него е приложен императивния метод на регулиране – страните не могат да се отклонят от предписаното. Субект на задължението за трудова дисциплина е работникът/служителят – чл.124 КТ.

Съдържание

То е установено в чл.124 и чл.186 КТ и включва всички задължения на работника/служителя по ТрПО. Задължението е единно, макар и кмплексно – спазването на трудовата дисциплина означава изпълнение на всички задължения на работника/служителя. Неизпълнението на кое да е от тях е нарушаване на трудовата дисциплина. Регламентирани са две групи задължения на работника/служителя:

§ Задължения при полагане на труда – чл.126 КТ. Някои от тях са свързани с изпълнението на трудовата функция на самия работник/служител - чл.126, т.2-3 и сл. КТ. Други задължения от тази група предполагат изпълнение не само на личната трудова функция, но и тази на останалите работници/служители – чл.126, т.10-11 КТ.

§ Задължения извън трудовия процес – чл.126, т.9 КТ – конфиденциалност, добро име на предприятието и т.н.

При изпълнение на задълженията си по ТрПО работникът/служителят е подчинен на своя работодател – чл.126, т.7 и чл.127 (1), т.5 КТ. Работодателят е оправомоцен да дава на работника/служителя указания за правата и задълженията му, за безопасните и здравослови условия на труд, за вътрешния трудов ред. На първо място това се обуславя от единното, общо ръководство на трудовия процес. От друга страна не е възможно нормативно регулиране на целия трудов процес – КТ и вътрешният трудов ред дават само рамката, а конкретните задачи се поставят от работодателя.

Съществуват способи за стимулиране на трудовата дисциплина – такива са наградите и отличията.

Подчинеността на работника/служителя спрямо работодателя е само организационна. Тя има определени граници. Работникът/служителят дължи подчинение в рамките на конкретното ТрПО. Той не е длъжен да изпълнява разпореждания, които не произтичат от трудовата му функция. Работникът/служителят има задължението да изпълни само това нареждане във връзка с ТрПО, което е законно и за което са осигурени здравословни и безопасни условия на труд – чл.283, изр.1 КТ. Освен това, задължителна е само тази заповед, чието изпълнение е реално възможно.



Дисциплинарна отговорност

Понятие

Неизпълнението на задълженията по ТрПО е свързано със специфичен вид юридическа отговорност – дисциплинарна. Дисциплинарната отговорност е санкция за неправомерно поведение на работника/служителя по ТрПО, за виновно поведение в нарушаване на трудовата дисциплина. Тя се изразява в налагане на предвидени в закона санкции – задължава работника/служителя да претърпи определени неблагоприятни последици вследствие неговото виновно неправомерно поведение.

Правна характеристика

Дисциплинарната отговорност е установена в закона по основание, съдържание и ред за налагане – неблагоприятните последици, в които се изразява, имат правно значение.

Предпоставки и съдържание на дисциплинарната отговорност

Работникът/служителят е този, който може да носи дисциплинарна отговорност. Тя се налага на определено лице, което се намира в ТрПО и поради това е подчинено на определен вътрешен ред. Целта е да се окаже въздействие върху поведението на работника/служителя по това ТрПО. Отговорността се налага за виновно нарушаване на трудовата дисциплина.

Основание за налагането на дисциплинарната отговорност е виновно неизпълнение на всички задължения на работника/служителя по ТрПО.

Съдържание – налагане на различни по вид и тежест дисциплинарни наказания.

Дисциплинарната отговорност се налага в рамките на определено в закона дисциплинарно производство, целящо установяване на факта на нарушението, неговата тежест и определяне на сраведливо наказание. Изразява се в извършване на предвидени в закона дисциплинарни действия с определена последователност.

Налагането на дисциплинарна отговорност трябва да се отличава от временното отстраняване от работа по чл.199 КТ, което не е санкция, а превантивна мярка. Временното отстраняване от работа цели да предпази работника/служителя от увреждане на здравето, да предотврати евентуално извършване на дисциплинарно нарушение от негова страна. Основание за временно отстраняване е личното състояние на лицето, обективна невъзможност за изпълнение на трудовата му функция. За времето на отстраняване на работника/служителя не се плаща трудово възнаграждение. Отстраняването трае до отпадане на причината, довела до налагането му.

Обективна и субективна страна на дисциплинарната отговорност

Основанието на дисциплинарната отговорност е нарушаване на трудовата дисциплина. Понятието за нарушение на трудовата дисциплина се извлича от чл.186, изр.1 КТ – виновно неизпълнение на задълженията по ТрПО. Обект на правонарушението е всяко задължение на работника/служителя по ТрПО.

Нарушението може да е формално или резултатно (вредоносно). Когато то е вредоносно, носи се и имуществена отговорност. Неизпълнението на задълженията представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. винаги е противоправно поведение.

От субективна страна нарушението на трудовата дисциплина се характеризира с вина. Това е субективкото отношение на работника/служителя към противоправното поведение. Нарушението може да е по непредпазливост (по-често) и с умисъл.

Някои от нарушенията са посочени в чл.187 КТ. Разпоредбата на чл.187 КТ конкретизира абстрактната разпоредба на чл.186 КТ, но все пак това е примерно изброяване (от т.10 на чл.187 КТ). Следователно не е необходимо , когато се налага дисциплинарна отговорност, поведението да е по някои от хипотезите на чл.187, т.1-9 КТ. Изброяването е невъзможно. Достатъчно е в заповедта за дисциплинарно наказание да се посочи легалната дефиниция – чл.186, т.1 КТ и какво точно е нарушението.

Примерно са изброени и нарушенията в чл.190 КТ, които са основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Субекти на дисциплинарната власт

Дисциплинарната отговорност се налага от изрично овластени субекти – субекти на дисциплинарната власт, която е елемент от правомощията по ръководене на трудовите процеси – чл.192 КТ.

Правомощието за налагане на дисциплинарна отговорност е част от разпоредителната власт на работодателя. Основен субект на дисциплинарната власт е работодателят – чл.192 (1) КТ.

Субект на дисциплинарната власт може да бъде и горестоящ орган – чл.192 (2) КТ. Това са лицата, с които е сключен трудов договор на основание чл.61 (2) КТ.

С такава власт могат да разполагат и специално оправомощени лица, като оправомощаването може да е и от самия работодател. Дисциплинарната власт може да принадлежи и на субект, определен от друг орган извън предприятието, оправомощен от закона – чл.192 (1) in fine.



Дисциплинарни наказания

Понятие

Дисциплинарната отговорност се изразява в налагане на дисциплинарно наказание. Това са принудителни мерки за нарушаване на трудовата дисциплина, санкция за неправомерното поведение на работника/служителя по ТрПО. Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието, могат да бъдат налагани само посочените в КТ принудителни мерки. Други наказания са недопустими. Кодексът предвижда:

§ Забележка – чл.188, т.1 КТ - морален укор към поведението на работника/служителя. Забележката има за правна последица създаването на състояние на наказаност на работника/служителя. При евентуално следващо нарушение на трудовата дисциплина, на работника/служителя може да се наложи и по-тежко дисциплинарно наказание.

§ Предупреждение за уволнение – чл.188, т.2 КТ – също морален укор, но в по-висока степен. Правните последици са същите като при забележката.

§ Дисциплинарно уволнение – чл.188, т.3 КТ – като наказание изразява възможно най-тежък укор към поведението на работника/служителя. Има много съществена лична и имуществена последица – прекратяване на ТрПО едностранно. Работникът/служителят се лишава от работа и трудово възнаграждение. Нещо повече – той дължи на работодателя си обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, тъй като внезапно го е лишил от работна сила. Работникът/служителят обаче запазва правото си на обезщетение за безработица в минималния му размер.

Определяне на дисциплинарното наказание

Критериите за определяне на дисциплинарно наказание са установени в чл.189 (1) КТ:

§ тежест на нарушението – за да бъде преценена, е необходима цялостна оценка на нарушението – какво задължение е нарушено, правни последици, степен на неизпълнение;

§ обстоятелства, при които е извършено нарушението – време, производствена обстановка и т.н.;

§ поведение на работника/служителя – комплекс от обстоятелства, определящи трудовата му характеристика – дали е извършил други нарушения, осъзнава ли нарушението и др.

Законът установява и принципа на единност на наказанието – чл.189 (2) КТ - едно и също нарушение се наказва еднократно. Този принцип не изключва възможността за кумулиране на дисциплинарната отговорност с други видове юридическа отговорност по чл.186 (1) КТ.

Предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание

За да се наложи дисциплинарно наказание е необходимо наличието на ТрПО, иначе не би имало задължение за спазване на трудовата дисциплина. Освен това ТрПО трябва да съществува при самото налагане на наказанието – ако е било прекратено, наказание не може да се наложи.

За да бъде законосъобразно, наказанието трябва да се наложи в определени срокове – чл.194 (1) КТ – два месеца от откриването или една година от извършване на нарушението. Началните моменти на тези срокове могат да са два – извършване на нарушението или неговото констатиране (откриване). Откриване на нарушението означава откриване на нарушителя, неговия ивършител, от субекта на дисциплинарна власт. Сроковете са преклузивни и според трайната съдебна практика тяхното изтичане погасява възможността за налагане на дисциплинарно наказание. По време на отпуск и участие в стачка сроковете за налагане на наказание не текат – чл.194 (3) КТ.

Субектът на дисциплинарната власт с длъжен да събере доказателства. Преди всичко той е длъжен да поиска обяснение от нарушителя – чл.193 (1) КТ. Реш. №678/1998г. на III ГО гласи, че обясненията трябва да бъдат поискани и дадени преди налагане на наказанието. Те могат да бъдат направени устно или писмено и работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя, съответно да приеме писмените обяснения. Работодателят няма право да определя формата – той може само да поиска обясненията. Липсата на обяснения е абсолютно отменително основание за дисциплинарната отговорност – чл.193 (2) КТ – правилото важи, само когато обяснения не са поискани, а не и ако са поискани, но не са дадени. Работодателят трябва да събере всички други доказателства, посочени от работника/служителя, други работници/служители или служебно – чл.193 (1) in fine КТ.

Заповед за дисциплинарното наказание

Налагането на дисциплинарно наказание става с писмена заповед, която се издава от субекта на дисциплинарната власт – чл.195 (1) КТ – дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед. Мотивите в заповедта са предвидени за защита на работника/служителя в процеса – така той знае срещу какво се брани.

За момент на налагане на наказанието по правило се счита връчването на заповедта – чл.195 (2), изр.1 КТ – поставянето на заповедта във фактическата власт на работника/служителя. Ако не може да бъде връчена, заповедта се праща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка - чл.195 (2), изр.2 КТ. Какво става, ако работника/служителя не може да бъде открит? – празнота в закона. Дисциплинарното на казание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта/получаване на писмото.

Наложеното наказание може да бъде обжалвано. Компетентен е РС по местонахождението/седалището на работодателя. Срокът за обжалване на забележка е един месец – чл.358 (1), т.1 КТ, а за останалите наказания е два месеца - чл.358 (1), т.2 КТ. Сроковете са давностни и съдът не следи служебно за давността. Съдът може да потвърди или отмени наказанието. С отмяната му друго наказание за същото нарушение не може да се наложи.