2. Международна престъпност и възникване на Международното наказателно право.

Межд. престъпност е много специфичен вид престъпност. Тя е остър социален проблем и се е появила втората половина на 20 век. Межд. престъпност има изключително висока степен на обществена опасност и е заплаха за суверенитета на държавите за нац. стабилност. межд. мир и спокойствие. Междун. престъпност накърнява нормалното функциониране на межд. отношения. Ядро на межд. престъпност са 2 групи престъпления:
• межд. престъпления 3
• межд. конвенционални престъпления
Възникването на межд. престъпления се свързва с втората половина на 20век. На тези конференции се издига идеята при межд. спорове да се използват само мирни средства. Общността на народите, организация преди ООН активно изготвя правни актове, но не са приети. Важно значение има приетия пакт Бриян. Появата на межд. прест. обосновава появата на МНП. Наличието на межд. прест. и межд. конвенц. престъпления е предпоставка за МНП.
С появата на общността на народите след Първата световна война се появява идеята за наказателна межд. отговорност. Наченки за появата на МНП са Хагските конференции от 1899г. и 1907г. – това са първите източници на МНП. Парижкият договор съобразно, който се утвърждава идеята за отказ от войната и тя се забранява като свойство за уреждане на междудържавни спорове. Париж. договор има важно значение за утвърждаването на мира, но за кратко! (Вилхелм II германски канцлер). Ал.Стамболийски приема първия съд за съдене на министри виновни за Първата световна война и тогава Фердинанд абдикира. Стамболийски среща съпротива на европ. държави и не се състоява този съд. Независимо, че през 20-30-те години има дискусии за гаранции - възниква Втората световна война (1943г.) – за първи път на Московското събрание на министрите на Великобритания и САЩ се приема декларация за организиране съд за Хитлеро-фашистите.Тази идея се реализира през 1945г. на Лондонското съвещание. В Лондон се приема от представителите на трите държави съгласни за съдене на военните престъпници. Тогава се приема устав на Нюрнбергския трибунал. При изработване на устава участва и Франция. Това е първия международен правен източник на МНП. За първи път се формулират състави на международни престъпления. В устава е посочено начина на учредяване на военния трибунал, участниците в съда и за първи път цялостно са формулирани принципите на МНП. Задачата съобразно устава е да бъдат осъдени главно военните престъпници за геноцид, агресия. Съобразно устава на Нюрнбергския военен трибунал се препоръчва на отделните държави да създадат съдилища за съдене на военнопрестъпления в съответните страни. Под юрисдикцията на този съд попадат следните престъпления:
• престъпления против мира (агресия)
• военни престъпления
• престъпления против мира и човечеството
На Нюрнбергския процес през 1945г са осъдени на смърт 11 души, на доживотен затвор-3, на лишаване от свобода- 4 души. Много от главните престъпници не получават присъди, защото намират изход в много латиноамерикански държави. По отношение на военнопрестъпниците и сега се налагат наказания от Европейския съд. Тук в устава се определят всички процедури, принципи на Европейското-континентално право. То е много важен правен акт. Подобно съдържание има и устава на Токийския военен съд. На него също се налагат наказания смърт, доживотен затвор и т.н. Наличието на межд. престъпност предоставя възникването на МНП. Още през 50-те години се отнася биоцит, тероризъм, търговия с роби, наркотрафик, въздушно пиратство, заложници. През втората половина на 20век се формира почти изцяло МНП като съвкупност от норми, решения на межд.организации, конвенции. Независимо от тези органи за предотвратяване на престъпленията нещата не се развиват добре. Залагат се основите на Студената война с речта на Чърчил. Формира се НАТО и Варшавския договор. През 50-те години освен създаването на междун. пр. актове се развива и теорията на МНП. Създава се система от знания за МП равните институти формират се принципите в България, появяват се не малко разработки. През 60-те- 70-те години настъпва застой в теорията. През 80-те години се появяват нови разработки. Международно правните наказателни норми и проблемът за създаване на межд. съд. МНП разглежда като съвкупност от норми включва в своето съдържание редица материално правни и процесуални норми. Няма източник на МНП който да съдържа само материални норми – тук се отличава МНП от 4
вътрешното НП. Особеното на МНП е, че всеки източник съдържа материални и процесуални норми, наред с това МНП съдържа норми за наказателно изпълнение - Устава на Нюрнбергския договор. В този устав са налице редица норми свързани с наказателното изпълнение.
В чист вид МНП не съществува. Друга особеност на нормите на МНП е, че в повечето случаи те имат декларативен и описателен характер. В огр. си част в източниците на МНП липсва същественият елемент „санкцията”. Само в Милошевич. Всички съдилища действат до учредяване на межд. съд в Хага. Нюрнбергския военен трибунал е временен съд. Юготрибунала също няколко източника – Римския статут, устава на межд. трибунал са предвидени санкции. Санкции има и в устава на Юготрибунала, в който е осъден е временен, създава се с устав приет от ООН. Юготрибунала още действа – съда в Хага не може да изземе функцията му. Такива временни трибунали съществуват в света за съдене на извършилите престъпления, най-вече геноцид. Такъв временен съд за извършване на военни престъпления има в Руанда.
Има съд, който действа под егидата на ООН в Косово – тук съда действа съобразно вътрешното законодателство и инструкциите на ООН.Тук няма социален устав. Едва с Римския статут се учредява постоянно действащ международен наказателен съд. Този въпрос винаги е стоял пред международните организации. След Втората световна война се водят много агресивни войни- САЩ е в центъра, но никога не се прилагат разпоредбите на международното наказателно право.
Липсата на постоянно действащ международен съд не означава, че не се носи отговорност за извършените престъпления. Тя може да е реализирана съобразно нормите на вътрешното законодателство. За международните престъпления може да се прилага вътрешното законодателство!!! Възможно е извършването на геноцид, апартейд. Вътрешният съд на Югославия осъди Тони Блеър , Буш, Хавиер Солана за межд. престъпления – може да се приложи вътрешното законодателство. В Римския статут- в преамбюлната му част и в чл. 1 изрично е посочено, че международният наказателен съд допълва дейността на националните правораздавателни органи. Има специален механизъм как става това допълване и кой е компетентният орган.