2. Нормативна основа и органи на устройството на територията.

1. Нормативна уредба на устройството на територията. Съдържа се в различни нормативни актове, чийто вид и характер се определя от обществените отношения, които подлежат на регулиране.
Конституцията урежда основните трайните принципни обществени отношения. Тук се установяват правомощията на основните държавни органи, правата и задълженията на гражданите, основите на собствеността, допустимостта на отчуждаването, съдебният надзор върху актовете на администрацията.
Редица закони регулират конкретни, трайни, съществени обществени отношения. Това са ЗУТ, ЗКИР, Закона за водите, Закона за паметниците на културата, Закона за горите, Закона за енергетиката, екологичното законодателство.
Подзаконови нормативни актове регулират противопожарните, санитарните и хигиенни норми.

2. Органи. Органи с обща компетентност са Народното събрание, Министерски съвет, областните управители, кметовете на общини и райони. Част от правомощията им се отнасят до отношения, свързани с усторйството на територията.
Органите със специална компетентност притежават правомощия, насочени към регулиране на отношения конкретно в областта на устройството на територията.
Такъв орган е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Според Закона за администрацията и Правилника за устройството и дейността на министерството за регионално развитие и благоустройство това е централен орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в тази област, упражнява контрол върху всички дейности по строителство и благоустройство чрез Дирекцията за национално строителен контрол. Правомощията му относно териториалното устройство са уредени в ЗУТ, в други закони и редица подзаконови нормативни актове. Част от специализираната администрация на Министерството се занимава с въпросите на териториалното устройство. В общините и областната администрация също са обособени звена, които имат правомощия по териториалното устройство.
С приемането на ЗУТ биват възложени конкретни строителни правомощия на главния архитект на общината. Със ЗУТ и неговите последни изменения се възлагат правомощия на главния архитект по устройство, планиране, проектиране, строителство, а също така изрично правомощие да издава административни актове. В градовете с районно управление се дава възможност и на главните архитекти на районите да изпълняват част от тези функции. Това може да стане, ако има изрично решение на общинския съвет. В него се определя доколко и какви правомощия могат да се предоставят на главните архитекти на районите.
С това се утрвърждава тенденцията от една редакция на ЗУТ главният архитект да получи самостоятелен статут и правомощия, различни от тези на кмета. ЗУТ създава система от специализирани органи, които извършват консултантска и експертна дейност (чл. 6 ЗУТ). Съществува Национален съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройство, както и областни, общински и районни експертни съвети.При последните изменения на ЗУТ се премахват изискванията за задължителен състав на тези съвет. В тях могат да участват специалисти извън администрацията, към която са създадени като е необходими тяхното решение или съгласие.
Особено място в дейността на специализираните органи заема Дирекцията за национален строителен контрол, която е самостоятелно юридическо лице в Министерството и има териториални поделения на общинско ниво.