2. Административно наказание

Административното наказание се налага за извършено административно нарушение. Следователно без административно нарушение не би могло да има административна санкция. Поради това, ако деянието не нарушава установения ред на държавно управление, не е извършено виновно и негов автор не е лицето, сочено за такъв, то няма да има адм.-наказателна отговорност, а от там и административно наказание.
Понятията административно наказание и административна санкция се употребяват като синоними. Адм. Наказание има две цели- едната е свързана конкретно с нарушителя, то се налага да се превъзпита нарушителя, с него се цели той да се предупреди, че при повторно извършване на такова деяние, той ще бъде санкциониран. Това е т.нар. индивидуална превенция. Следователно индивидуалната превенция е свързана с личността на нарушителя. На него се въздейства материално (глоба) или лишаване от право за упражняване на дадена професия, както и психологически. Заедно с индивидуалната превенция е на лице и т.нар. генерална превенция. Тя се изразява в това, че с налагането на адм. Наказание се цели да се въздейства възпитателно на цялото общество. Виждайки, че се налага адм. Наказание за конкретно деяние, то така се предупреждава всички членове на обществото, че ако извършат подобни деяния, те също ще бъдат санкционирани. Тези две ф-ки на адм. Наказание са тясно свързани.
Каталогът на административните санкции се дава в чл.13 от ЗАНН. Той, в сравнение с наказанията, предвидени в НК, е много ограничен. Адм. Наказания са:
1. обществено порицание- то се изразява в публичното порицаване на нарушителя пред персонала или организацията, пред която работи или членува. Ефективността на тази адм. Санкция е сравнително ниска.
2. глоба- имуществено наказание. Тя засяга патримониума на нарушителя. Глобата винаги има паричен израз. Тя се изразява в заплащането на определена парична сума. Сумата е винаги в приход на държавния бюджет. Различните нормативни актове установяват различен размер на паричната глоба. Обикновено нейният размер може да се определи по няколко начина. Обикновено се определя максимален размер като се предоставя правото на административнонаказващия орган да определи, в зависимост от тежестта на нарушението, имотното състояние на нарушителя и личностните му качества, точния размер. Пример- превишаване на скорост- до 200 лв. В други случаи е определен минимален и максимален размер, а в трети се посочва, че тя следва да бъде от определена сума.
В условия на инфлация глобата обикновено се определя като размер на минимални работни заплати. Максимумът на глобите в нормативните актове се определя от тежестта на адм. Нарушение. Така например за преминаване на червено глобата е до 10 лв., а за адм. Нарушения, свързани със замърсяване на околната среда, глобата е до 500 хил лв.
Глобата може да се събере и по принудителен начин. По отношение на непълнолетните глобата се заменя с обществено порицание.
3. временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност- тази санкция се изразява във временно лишаване да се упражнява професия или дейност, за която лицето има правоспособност. Тази санкция не засяга обаче правоспособността. Лицето продължава да я притежава, но за срока на наказанието не може да я упражнява.
Необходимо е да има правно-логическа връзка между деянието, за което нарушителят се наказва и професията или дейността, която лицето няма да може да упражнява. Ето защо недопустимо е лекар да бъде лишен от правото да упражнява медицинската си професия в резултат на нарушение на Правилника за движението. За това деяние той единствено би могъл да бъде лишен от правото да управлява МПС. Минималният срок за това наказание е 1м., а максималният- 2г. За нарушения, свързани с безопасността на движението, свързани с употребата на алкохол или други упойващи в-ва е 5г.
В административното наказване съществува принципът, че може да се налага едно адм. Наказание. За да има изключение от този принцип следва изрична законова разпоредба. Така например при употреба на алкохол при управление на МПС над установената граница, на нарушителя може да се наложи глоба и заедно с това да бъде лишен от правото да упражнява тази дейност за определен срок.
В административното право съществува и друг принцип, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за оето е бил наказан. Друга важна характеристика е, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, всяко от тях се наказва отделно, за разлика от наказателното право- при него за всяко престъпление, извършено от дадено лице, се налага отделно наказание, обаче най-голямото от тях поглъща по-малкото по размер. Това в административнонаказателното право е невъзможно. При административното наказване не съществува и т.нар. условно осъждане, което е приложимо в наказателното право.
По проблемите на административното наказване по неуредените въпроси в ЗАНН, се прилагат разпоредбите в общата част на НК. В РБ не се предвижда наказание лишаване от свобода за извършени нарушения. Такива норми съществуват в редица други европейски държави. С оглед на по-ниската степен на обществена опасност на някои престъпления, НК предвижда възможността при определените в чл.78 от НК условия, в хода на наказателното производство, да се наложи и реализира административна отговорност чрез налагане на глоба.