2. Видеве административни актове

Административният акт е едностранно властническо волеизявление, което предизвиква възникването на административноправни отношения, създава или прекратява правни статути, правни положения и прочие. АА е най-разпространената и типична проявна форма на дейността на органите на ИВ. С оглед на разнообразието на изпълнително-разпоредителната дейност могат многобройните АА да се групират в различни групи по различни критерии:
1.- в зависимост от характера на акта, от кръга на засегнатите лица, бихме могли да разделим актовете на три групи:
а- индивидуален административен акт- волеизявление на компетентен орган на ИВ, изразено изрично или с действия или бездействия, което създава права или задължения или непосредствено засяга права, законни интереси и свободи на конкретни граждани или организации. Видно от тази дефиниция на ИАА е присъща двойна конкретност- От една страна правата и задълженията, които се създават с него или се накърняват от него са точно определени. Пример- разрешение за построяване на сграда от 3 етажа по приложения план на ул. Роза №2., заповед за премахване на законен строеж, находящ се на улица Леге №2. От друга страна адресатът е точно индивидуализиран, т.е. конкретен. Пример- заповед на областния управител, с която се назначава АБВ за началник на Отдел култура в областната управа. Следователно ИАА е конкретен, както в съдържанието, така и на лицето, на което се създават права или възлагат задължения. Такива актове са заповедтта за назначаване, разрешение на фирма за развиване на частна охранителна дейност, разрешение за износ на военна продукция и т.н.
б- общи административни актове- ОАА е конкретен акт. Той обаче има неопределен брой адресати. Всъщност този акт се издава и с оглед на процесуална икономия, в смисъл да не се издават едни и същи актове на голям брой лица. Тук обаче задълженията, които се възлагат, са конкретизирани. Кръгът на адресатите е неопределен. Обикновено този кръг се очертава с някакви критерии, например професионален, по територия на обитаване, възрастов и т.н. Например заповед на кмета на общината, с която се нарежда на живущите в бл.66 на ЖК Младост да почистват предблоковото си пространство от сняг, писмо на МВР, с което се задължават притежателите на автомобили, произведени преди 1985 г. да преминат на специален технически преглед, с оглед на екологичната годност на МПС. ОАА е сходен на ИАА с това, че задълженията и правата, които произтичат от него са конкретни. Разликата е, че адресатите при ИАА са точно индивидуализирани, а адресатите при ОАА са неопределени. В този смисъл той се явява преходен вид административен акт между ИАА и нормативния административен акт.
В- нормативни административни актове- тези актове съдържат административноправни норми. Следователно те съдържат задължителни правила за поведение. Такива норми няма при ИАА и ОАА. Обект на регулацията са състояния, които се повтарят. Следователно НАА има многократно правно действие. Например Правилникът за движение по пътищата урежда спазването на посочени правила при дадените обстоятелства, независимо къде и кога те се появяват. Друга характерна особеност е, че НАА има неопределен и неограничен брой адресати. Следоветелно, за разлика от ИАА, за който можем да кажем, че притежава двойна конкретност, то НАА притежава двойна абстрактност. Той е абстрактен с оглед на предмета, който регулира, т.е. има многократно правно действие. Условията за безопасност на труда в областта на строителството ще действат на всеки обекту независимо кое търговско дружество го изгражда, по каква технология, къде и т.н. НАА е абстрактен и с оглед на адресатите си. Той е неопределен и неограничен, защото не може предварително да се посочи кои лица конкретно ще засегне. Например в наредба за ветеринарно-санитарния контрол се забранява разкриването на ферми в близост до вододайни зони. НАА могат да бъдат издавани от органи, в чиято компетентност е включена нормотворческа дейност. Такива актове са постановления на МС, правилниците, наредбите, инструкциите и в някои случаи заповедите.
Причисляването на един административен акт към някоя от тези групи има изключително важно практическо значение. АПК урежда различни производства за издаване на ИАА, ОАА и НАА. Всяко от тях има своя специфика и се отличават едно от друго. Налице са и други практически последствия. Подаването на жалба или протест срещу ИАА има суспенсиращ ефект, т.е. спира изпълнението на оспорения акт. Оспорването има автоматическа последица, т.е. спира автоматично. Съвсем различно е положението при НАА. При тях подадената жалба или протест няма такъв спиращ ефект.
2.- друга класификация можем да направим с оглед на интензивността на съдържащото се в тях волеизявление на компетентния административен орган. Тук може да различим следните актове:
А- удостоверение- с тях се удостоверява дадено фактическо или правно положение. Ето защо те не съдържат правила за поведение, нито пък с тях се възлагат права или задължения. Ето защо някои автори ги определят като актове с известно правно значение. Пример- свидетелство за съдимост, диплома, уверение. Тези актове не могат да бъдат оспорвани по административен или съдебен ред, тъй като те не създават права и не възлагат задължения. С АПК обаче се предвижда възможност тези актове да могат да бъдат оспорвани по административен, но не по съдебен ред. Пример- чл.81, ал.2 от АПК посочва, че по административен ред може да се оспори и съдъранието на документ.
Б- констативни административни актове- те констатират определено поведение на правен субект. Обикновено те са основа за започването на дадено производство или за издаването на друг административен акт. Чл.36, ал.1 от ЗАНН посочва, че административнонаказателно производство се образува със съставянето на акт за установяване на извършено нарушение. Тези актове не подлежат на самостоятелно оспорване, тъй като те не създават пряко права или задължение. Пример - на основата на съставения акт ще се издаде наказателно постановление. С него вече ще се наложи административна санкция и то ще бъде предмет на оспорване.
В- декларативни административни актове- това са актове, с които се декларира, че са налице всички посочени от правната норма изисквания и тя може да се приложи. Пример- решение на органа по социално осигуряване. С него той декларира, че са налице изискваните точки за пенсиониране и възраст и на тази основа определя съответната пенсия.
Г- актове-разпореждания- това са същински административни актове, тъй като с тях се създават права или възлагат задължения. Поради това те могат да бъдат оспорвани по административен или съдебен ред по процедурата, предвидена в АПК.