2. Договор – понятие, същност, значение и видове. Едностранни сделки.

Договорът е съглашение между две и ли повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.Днес дефинирането на договора става въз основа на понятието за сделка.
Сделката има 2 белега :
1.Тя е частноправно волеизявление, което е насочено към пораждане на гражданско правни последици;
2.Тя е волеизявление.
Договора притежава тези два белега, но също така има и свой белег.Този белег е, че той е съглашение т.е. съвпадение на две насрещни волеизявления.За да имаме съглашение е необходимо тези волеизявления да съвпадат по съдържание.Договорът е юр.факт с най-голяма практическо значение в цялото частно право.Това е така защото сделките са единствените Юр.факти, които дават възможност – субектите сами да определят правните последици.За едно лице могат да възникнат задължения само по силата на собственото му волеизявление.
Видове договори
1.Едностранни и двустранни.
Когато от договора възникват за едната страна само права , а за другата срана само задължения, то договора е едностранен. Когато от договора възникват задължения и за двете страни , такива които взаимно обуславят своето съществуване , то договора е двустранен.
2.Двустранни несъвършени договори – те са разновидност на едностранните договори. Характерното за тях е , че за едната страна възникват само задължения , а за другата страна само права.Ако след сключване на договора настъпят определени юр.факти те могат да породят задължения и за другата страна , тогава договора е двустранно несъвършен.
При двустранните договори съществуват 3 специални правила , които установяват техния взаимен характер:
1.при двустранните договори се допуска - възражението – чл.10 ЗЗД. Чл.10. (Ал. 1, отм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.).
Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет.Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.
2.при двустранните договори действа правило за разпределяне на риска при обективна невъзможност – чл.89 ЗЗД.
Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
3.при двустранните договори се прилага института за разваляне – чл.87 и чл.88 ЗЗД.
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата,придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
Нито едно от тези три правила не намират приложение при двустранните несъвършени договори.
3.Едностранни сделки – чл.44 ЗЗД.
Чл.44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Ненаименованите договори / за гледане и издръжка / не са уредени.
Едностранните сделки са ревантивни само ако това е предвидено.