2. Понятие за вещи. Видове. Движими и недвижими вещи.

Понятие за вещи
В законодателството липсва дефиниция относно термина „вещ”. Съдебната практика също не е създала дефиниция относно този термин. Това е оставено на правната теория. Оформени са обаче две основни становища за понятието „вещ”:
- Според проф. Венедиков вещите са самостоятелни веществени обекти (с изключение на хората). Отграничението се прави уместно, тъй като в Римското право робите също са считани за вещи. Достойнството на определението е обособяването на самостоятелния характер на вещта, т.е. отграничението й от другите обекти. Като недостатък се приема определение „веществен”, тъй като по хипотеза то също е неопределено и чрез него не може да се определя и самата вещ.
- Другата дефиниция е на Витали Таджер. Според него за ГП вещите са материални предмети, които имат самостоятелно съществуване. Това определение има следните преимущества:1-во - то детерминира вещите само с оглед на ГП и по този начин изключва други значени на термина; 2-ро - посочва съществените признаци на веща: А) материалност (телесност) – именно този признак отграничава вещите от другите субекти на ГП; и Б) вещите имат самостоятелен характер – именно тази самостоятелност определя границите на вещните права по отношение на обектите.
Създаденото определение има дадена практическа стойност. Съобразно приетите признаци, към вещите се причесляват и онези обекти, които на пръв поглед нямат веществен характер, но  са самостоятелни. Такива според българското ГП са животните и в този смисъл отговорността за вреди, причинени от тях се категоризира като вреди, причинени от вещи – чл.50 от ЗЗД. Това е една специфична отговорност на непозволеното увреждане.

Видове вещи
Делението на вещите може да се осъществи в зависимост от различни критерии. ГП приема за меродавно няколко от тях.

С най-голямо практическо значение е деленито на вещите на движими и недвижими. Често пъти в законодателството, практиката и теорията недвижимите вещи се наричат още недвижими имоти. И тук законът, по пътя на законодателствената икономия, регламентира само недвижимите имоти, като всичко останало извън определението се счита за движима вещ. Съгласно чл.110, ал.1 ЗС недвижими имоти са земята, растенията, сградите и другите постройки и въоще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. Определението е класическо и съществува в почти всички граждански кодекси. Неговият генезис е в Римското право и измененията в дефиницията в в съвременните законодателства са несъществени. От него се вижда, че недвижимите имоти могат да се обособят в 2 големи групи:
1. В първата група са изрично посочените обекти – земя, сгради и т.н. Тук се допуска една тафтология като едновременно се употребяват термините „сграда” и „постройка”.
2. Втората група са практически неопределен брой вещи, поначало движими, които стават недвижими след трайното прикрепване към земята или постройката. Изрично се изисква прикрепването да е трайно. Това означава, че не са недвижими имоти онези постройки, които са нетрайно прикрипени (павилиони, лавки) и могат лесно да се отделят от терена. Тези обекти са самостоятелно уредени в ЗУТ.
Този признак „трайност” е много съществен и означава, че прикрепената вещ не може да се отдели от земята или постройката без значително повреждане и на двата обекта – Постановление на пленума на ВС № 6/1974 г.
Всички други вещи извън посочените в чл.110, ал.1 ЗС са движими. Към движимите вещи чл.110, ал.2 добавя и енергията. Енергията няма признака телесност, поради което не отговаря на изискванията за вещ, но фикционната норма я приравнява на вещ с оглед нуждите на ГП и НП.
Практическото деление на недвижими и движими имоти има сериозни последици за законодателството и практиката. Поначало законът регламентира статуса на недвижимите имоти. За тях най-често се предвижда специална форма за придобиване, както и последващи действия, докато за движимите вещи практически несъществуват ограничения. Нашият закон е (чл.18 ЗЗД) предвидил нотариална форма за придобиване на недвижими имоти и вещни права върху такива имоти като неспазването на тази форма води до недействителност на сделката (чл. 26, ал.2 ЗЗД).
Като изключение от нотариалната форма са предвидени 2 други (писмена с нотариална заверка на подписите или обикновена писмена), но те са уредени лимитативно и казуистично. Нормите не подлежат на разширително тълкуване. Формалният характер на придобиването на недвижимите имоти се следва от вписването на придобивните актове в службата по вписванията. Посоченият формализъм не е характерен за движимите вещи. Същевременно законът, с цел икономия, се стреми да регламентира най-пълно правото на собственост върху недвижимите имоти. Правилата за правото на собственост се прилагат съответно и за вещните права върху недвижими имоти, доколкото законът не постановява друго – чл.111, ал.1 ЗС. Ограниченията върху правото на собственост най-често се свързват с придобиването на недвижими имоти и като изключение с движимите вещи.

Друго деление на вещите ги определя като родово определени и индивидуално определени. Родово определени са онези вещи, при които от значение е само родът (напр. парите). За тях важи принципът „Родът не погива”, което означава по-голяма отговорност от лицето, задължило се да престира родово определени вещи.
Индивидуално определени са онези вещи, при които е настъпила така начерената индивидуализация (спецификация). При тях вещта се характеризира със строго индивидуални белези. Родово определените вещи могат да бъдат обект на заема за потребление, докато индивидуалните - на заема за послужване
Според това дали вещите участват в гражданския оборот се делят на вещи в оборота и вещи извън оборота. Законодателството по начало не определя кои вещи участват в гражданския оборот, а се задоволява да отграничи онези, които са извън него. Приема се, че това са обектите на публичната собственост, както и онези движими вещи, чието придобиване е поставено под особен режим – огнестрелни оръжия, взривоопасни вещества и т.н. Това деление в известна степен е условно, тъй като не осъществява абсолютна забрана за участие в оборота дори на публичната собственост и поставените в особен режим вещи. Публичната собственост също участва в стопанския оборот, но то се извършва съобразно Закона за концесиите. Що се отнася до особения режим, то той също не е изцяло забранителен, но изисква предварителни действия преди придобиването на посочените вещи.

Вещите могат също да се делят на главни вещи и принадлежности. Главна е онази вещ, която има самостоятелно съществуване, докато принадлежността следва съдбата на главната вещ – чл.98 ЗС.