2. Източници на Застрахователното право

- кодекс на застраховането
- закон за експортното застраховане
- кодекс за търговското мореплаване (морска застраховка)
Подзаконови нормативни актове: Наредба от комисията за финансов надзор (КФН) – например Наредба за образуване на застрахователни резерви; Наредби за начин на определяне на собствените средства; граници на платежоспособност и начин на изчисляване.
Принципи на ЗП: 2 основни принципа:
1. принцип на доброволност на застраховането;
2. принцип за отделяне на животозастраховането от имущественото застраховане (една и съща ЗОрганизация не може едновременно да предлага з-ка „живот” и имуществена з-ка.
Застраховане – съществени белези и характеристики:
1. То предполага наличието на риск, вероятност от възникването на неблагоприятни последици, засягащи имуществените или неимущ. блага.
2. Цели да защити интересите на ФЛ и ЮЛ, които потенциално са изложени на опасност. Тези лица формират т.нар. „застрахователна общност”.
3. Рисковете, на които е подложена застр. Общност следва да имат еднороден характер с оглед възможността за прилагане на математически методи за определяне на паричните средства, платими или дължими от застрахованите лица, за определяне на паричните средства за покриване на вредоносните последици.
4. То е дейност, свързана с обезщетяване на вреди, които настъпят за в бъдеще след осъществяването на съответните рискове.
5. Формирането на паричния фонд, наречен „застрахователен фонд” (ЗФ) – средствата в него се набират от парични вноски от участниците в З общност. ЗФ се управлява от Зорг-ция, която организира фонда чрез сключване на договори с участниците в Зобщност, инвестиране на набраните в него средства и изплащането на съответни парични суми при настъпването на вредоносни събития на съответните оправомощени лица.
Следователно, Застраховането е дейност по набиране на парични средства, образуване и управление на паричен фонд, формиран от вноски, плащани от участниците в Зобщност, от който фонд при настъпването на определени в д-р или закон условие или събитие се изплащат определени парични суми.
Отграничаването на Застраховането от други правни фигури. З-то като явление се доближава до социалното осигуряване. Те често се сравняват:
Прилики:
1. налице и при двете обезпечаване на правните субекти за сметка на собствен паричен фонд, от който при настъпване на определени в договора или закона условия се изплащат определени парични суми;
2. почиват на идеята за закрила на лица с/у опасност от тяхното увреждане.
Разлики:
1. Застр-то е изградено на принципа на доброволност. Соц. осигуряване е задължително. Но има отклонения от тези два принципа и при двете явления.
2. Застр-то възниква като самостоятелно правоотношение. Соц.осигуряване предполага едно първично правоотношение – трудов или граждански договор.
3. Соц. осигуряване покрива неблагоприятни правни последици. Засяга само лични права (временна и трайна нетрудоспособност). При Застр-то се покриват вреди при смърт, вреди на имуществени блага (застр-то покрива по-широк кръг неблагоприятни последици).
4. Зфонд се набира от вноски на участници в застрах-та общност, като се явяват оправомощените лица да получат обезщетение при настъпване на З-ното събитие. При социалното осигуряване пар. фонд се набира от лица – от лица, имащи право да получат обезщетение при настъпили неблагоприятни последици.
Застр-то е метод за трансформиране на риска от настъпването на неблагоприятни последици от участниците от застрахователната общност върху Зорг-ция. Застрахователите имат интерес да преразпределят или да прехвърлят приетия от тях риск върху други лица. Има два способа за такова преразпределяне:
1. Чрез образуване на застрахователен пул – това е обединение на две или повече застрахователи (или Зорг-ции) за съвместни действия, без да възниква нов правен субект. Зпул е разновидност на договора за гражданско дружество. Тук цялостната вреда от големия брой индивидуални рискове от един и същи вид се понася от участник в Зпул, а не само от един застраховател. Всеки участник в пула плаща парични вноски, които имат:
- Служат за покриване на дела на съответния участник в пула в загубите, които се осъществяват в пула.
- За разноски за създаване на пула.
- За формиране на печалба от пула.
2. Презастраховане – договор, чрез който З-ля прехвърля целия или част от риска, който е поел по сключения от него договор на друг застраховател, наречен презастраховател. Презастр-ля не се намира в договорни отношения с лицата, застраховани от застрахователя. Застрахованият не може да иска плащане от презастр-ля.
Презастр-то бива два вида според предмета:
- специално – презаст-ля поема част или целия риск по конкретен договор, сключен от застрах-ля.
- Общо – презастр-ля покрива рисковете от всички сключени от заст-ля договори или определени категории сключени от заст-ля договори.
Самозастраховане – подложеното на потенциална опасност от увреждане лице, само организира фонд, от който при нужда само черпи средства за покриване на неблагоприятни последици от вредоносните събития.
Каптивни компании (КК) – това е създадено или закупено Здружество от една или няколко компании-майки. Това е дъщерно дружество на компанията-майка. Целта на КК е да задоволи изцяло Зпотребности на компанията-майка. КК може да работи като професионален застраховател (да сключва Здоговори с други лица).
При самозастраховането и КК се избягва даването на средства, които биха отишли за формирането на печалба на Зорганазация.