28. Съдържание на авторското право - имуществени права. Характеристика. Право на възнаграждение за всеки вид използване.

1. Двойнственост на субективното авторско право (виж въпрос N29, т. 3).
1.1. Делението на имуществени и неимуществени права е характерно за континенталната система.
1.2. Дуалистична (Франция) и монистична (Германия) система.
2. Имуществени права на автора.
1) Тези права се определят като използване и разпореждане.
2) Използване. Това е по-скоро експлоатация (използване не за лични цели) - с оглед масово тиражиране и извличане на печалба. Как да се използва зависи от волята на автора, но и от характера на произведението (не може да се изсвири картина).
Според чл. 18, ал. 1 авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Ал. 2 изброява различни видове използване (според Саракинов изчерпателно - ?).
3. Използване на произведението. Използването е различно спрямо видовете произведения и волята на автора:
1) Възпроизвеждане на произведението (т. 1). В §2, т. 3 на ДР на ЗАПСП има дефиниция: “възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под дигитална форма в електронен носител. От тази гледна точка става дума за стока - тиражиране на стока. Това е възпроизвеждане в много еднакви екземпляри (може да се отнася до всички видове използване).
2) Разпространение на оригинала или части от произведението след неограничен брой лица (т. 2). Дефиницията е в §2, т. 4 на ДР на ЗАПСП: "разпространение на произведение" е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, вносът и износът, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението. Даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не означава разпространение по този закон. Става въпрос разпространяване сред неограничен брой лица - дали на оригинала или на множество екземпляри (може да се създадат много оригинали - трябва да се номерират; може да има много копия - възможни са всички сделки с тях). Става въпрос изключително за разпространение на материални екземпляри (не и за предаване в нематериална форма - публично представяне или излъчване по безжичен път). Обикновено едно произведение най-напред се възпроизвежда, а след това се разпространява.
Тук е и приложното поле на концепцията за първата продажба - чл. 18, ал. 4: Първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, прекратяват правото на разпространение върху тях, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Това не засяга обаче правото при следваща продажба по чл. 20 (поредният купувач не трябва да иска съгласието на автора, но му дължи определена сума) - виж по-долу. Правото за отдаване под наем не се изчерпва след сключване на сделката.
3) Публично представяне и изпълнение (т. 3). По-нататък се говори за публично показване - отнася се до визуални произведения: няма нужда от някакви допълнителни действия, докато музикалните произведения трябва да се изсвирят. Разликата между представяне и изпълнение е от раздел III на глава VII:
а. При публичното представяне (чл. 55) става въпрос за сценични произведения (драматични, музикално-драматични, хореографски и пантомимични - чл. 3, ал. 1, т. 3).
б. При изпълнението (чл. 58) става въпрос за произведения, които са вече разгласени (независимо какво) - “изпълнението” е нещо възможно най-широко. Публичното изпълнение според Саракинов е изпълнение на музикално или литературно произведение на достъпно за публиката място.
И в двата случая е необходимо да има възможност произведението да бъде възпроето от неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
4) Публично показване (т. 6). Става въпрос за произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. В случая произведението само говори за себе си (за разлика от представяне и изпълнение, където е необходимо някакво посредничество). И в този случай трябва да има възможност произведението да бъде възпроето от неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
5) Излъчване по безжичен път (т. 4). Има определение в §2, т. 5 на ДР на ЗАПСП: "излъчване на произведение по безжичен път" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и изпращането му чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята с оглед то да бъде прието било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Става дума за херцови вълни, включват се и сателитните връзки. Къде обаче е нарушението, ако само се предава до спътника, но той не излъчва (необходимо е и връщане до Земята).
6) Предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство.
Във връзка с последните две права са създадени и специални разпоредби в закона:
а. Чл. 21: Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване - разрешението за предаване по безжичен път включва и разрешението за излъчване по кабел. Доколкото телевизионният оператор е и кабелен оператор, няма нужда от допълнително разрешение: същата организация, едновременно, на същата територия. НТв има претенции към кабелни телевизии във връзка с излъчването на програмата й - освен върху предаването, има права и върху излъчването (сродно право), така че има някакво основание. Безжичен път - дали се включват и сателитните канали: уредено е по аналогичен начин (допустимо е едновременно и на същата територия). Какво значи едновременно - винаги има закъснение. Според Е. Марков правото е да се излъчва на живо, а не на запис, предаването обаче е на запис - няма уредба, но не е нарушение, тъй като такава е технологията; ако се съберат записите и се излъчат по-късно, тогава ще има нарушение.
б. Чл. 22: Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за изпращане на произведението от излъчващата организация чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята по начин, позволяващ приемането му било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Това е допустимо при положение, че се приема чрез организация-посредник само ако авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин.
7) Превеждане на произведението (т. 7). И тук става въпрос само за възможност да стане достояние на неограничен кръг лица (чл. 18, ал. 3). Върху превода съществува самостоятелно авторско право.
8) Преработка на произведението (т. 8). Преработка е и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение. Отново тези действия трябва да има възможност да станат достояние на неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
9) Реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен (т. 9). Нарушаване на правата на автора на архитектурен проект има само при построяване на нещо по него.
10) Предлагане по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. За Интернет е направено специално изменение от тази година, но не е точно дадено (мога и радиото да сложа, където пожелая).
4. Възнаграждение - чл. 19: Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. За всяко такова самостоятелно използване се дължи възнаграждение на автора. Определяне на възнаграждението - § 5, ал. 1 на ДР: Размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторско и сродните му права, за използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и ползвателите. Ал. 2: Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения.
5. Право на следване (право при следваща продажба) - чл. 20, ал. 1: При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи възнаграждение в размер пет на сто от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент. Много млади автори продават картините си на безценица, а после купувачите ги продават за огромни суми, затова е предвидено едно право на следване: независимо че са продали картините си или други произведения на визуалното изкуство, могат да побучат определена сума (напр. процент от завишената цена).
1) В България обектите са живопис, скулптура и графика (във Франция правото съществува и при ръкописи и нотни писма). При повторна и следваща продажба - при първата авторът получава цената или част от нея, ако има посредник.
2) При продажба чрез посредник или публична продажба - при директна продажба не може.
Това правило се прилага, доколкото е предвидено в чуждите законодателства, но в рамките, предвидени в българския закон (при чуждите автори). Правото на следване поставя много въпроси: някои виждат право на издръжка. Това право е тясно свързано с автора на произведението - не може да се цедира отделно, не може да се завещава отделно (върви с произведението). Това е имуществено право, но свързано с личността на автора и следва произведението.
Правила за уведомяване и заплащане на възнаграждението има в чл. 20, ал. 2.