28. Преработване и присъединяване.

Преработването представлява физическа дейност, водеща до възникване на нова вещ от дадени материали. Закона за собствеността обаче разглежда придобиването чрез преработване като един първичен придобивен способ, даващ възможност на едно лице да стане собственик на новата вещ. Колизията между правото на собственост върху материалите и това върху новата вещ датира от РП. Според едно схващане правото на собственост върху материала автоматично преминава върху създадената вещ. Другото схващане приема, че от значение е само формата, т.е. лицето, създало новата вещ се счита за неин собственик. ЗС разглежда въпроса в няколко аспекта. Преди всичко ЗС разграничава преработването от договора за изработка, уреден в чл. 258 и сл. ЗЗД. Според първата хипотеза, уредена в ЗС, лицето, което е направило нова вещ от чужди материали става неин собственик при две условия:
1.Стойността на изработването е по-висока от стойността на материала;
2.Лицето е добросъвестно, т.е. не е знаело, че материалите са чужди.
При втората хипотеза собственикът на материала става собственик и на новата вещ, когато не са налице посочените условия. Но в този случай той може да се откаже от вещта.
Възможно е вещта да е изготвена от материали, принадлежащи на различни собственици. Особеното в този случай възниква тогава, когато изработващият е недобросъвестен или стойността на материалите е по-висока от стойността на изработката. Законът приема, че в този случай вещта ще се придобие от собственика на главния материал. Не се дава пояснение за това кой материал е главен. Може да приемем, че това е материалът със структурноопределящо значение за новата вещ. Самият закон обаче съдържа едно улеснение в сложния казус. Ако не може да се определи кой материал е главен, вещта става съсобствена.
На база на придобиването по приращение са разгледани няколко хипотези за дължимите обезщетения. Ако собственикът на вещта стане изработващият, той дължи обезщетение на собственика на материала. При втората хипотеза, когато собственика на материала стане собственик на новата вещ се дължи обезщетение за стойността на изработването. При тази хипотеза се стига до последиците на договора за изработка. Придобива се новата вещ, като се заплаща стойността на труда. Успоредно с тези обезщетения се дължи субсидиарно и обезщетение за вреди, ако има такива.
Присъединяването е друг първичен придобивен способ. При него са налице една главна и една второстепенна, наричана още присъединена вещ. Изисква се второстепенната вещ да бъде така присъединена към гласната, че нейното отделяне да стане със значителни увреждания за главната вещ. На практика присъединената вещ трябва да е неотделяема от главната. В този случай собственикът на главната вещ ще придобие и присъединената, но ще дължи обезщетение на собственика на присъединената вещ.