27. Съдържание на авторското право - неимуществени права. Характеристика.

1. Двойнственост на субективното авторско право (виж въпрос N29, т. 3).
1.1. Делението на имуществени и неимуществени права е характерно за континенталната система.
1.2. Дуалистична (Франция) и монистична (Германия) система.
2. Неимуществени права. Те произтичат от преди два века, в центъра се поставя личността на твореца. В континентална Европа на преден план излизат неимуществените права, докато в англосаксонското право не се отричат, но се смята, че няма особена разлика между посегателствата върху личността и посегателствата върху произведения. Кант говори за автономността на произведенията - произведението излиза извън автора и заживява самостоятелен живот (в подкрепа на разликата между личността на автора и произведението). Англо-американското право се доближава до континенталната традиция - признават един минимум от морални права в съответствие с Бернската конвенция (ненакърнимост на произведението, съобщаване на името на автора и т.н.).
3. ЗАПСП се опитва да обхване всички правомощия в съответствие с чл. 6 на Бернската конвенция.
1) Право на авторство. Чл. 15, т. 2: авторът има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението. Това е сърцевината на неимуществените права. Това е правомощието на автора да се счита за автор на произведението и да иска да не се отрича това от други лица и да не приписват тези лица авторството на себе си или на другиго - право на автора да се счита за автор, право на авторство.
2) Право на разгласяване. Чл. 15, т. 1: право на автора да реши дали, кога и как да разгласи.
а. Това е правно гарантирана възможност на автора да доведе произведението до знанието на неограничен кръг лица. Само авторът може да прецени дали произведението му е завършено. Работодателят също не може да принуди автора да разгласява - може да има санкция по трудовото правоотношение, но не и да се отнеме произведението. Според §2 ДР на ЗАПСП “разгласяване на произведение" е довеждането на произведението със съгласието на неговия автор за първи път до знанието на неограничен кръг лица, независимо от формата и начина, по който се осъществява това (публикуването не е за първи път). Авторът може да реши не само дали да се разгласи, но и да определи кога, къде и по какъв начин (най-точното определение за цензура). Това право е неимуществено, но е свързано с упражняването на имуществените права.
б. Определени категории автори нямат това право (чл. 15, т. 1): 1) автори на филми и други аудиовизуални произведения; 2) автори на произведения на архитектурата; 3) автори на проекти, карти, схеми, планове и др. Такова право може да се уговори и за тези автори.
Това право е във връзка с възможностите за промяна на произведението (т. 6) и спиране на използването (т. 8).
3) Право на име - т. 3. Авторът може да реши дали да използва или не името си или да използва псевдоним. Авторът може да реши произведението да бъде разгласено под собственото му име, анонимно, под псевдоним или друг идентифициращ знак.
4) Право на автора да иска името му (псевдоним) да бъде поставено по съответния начин - т. 4: да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението. Това право е свързано с правото на име (напр. името да се пише с малки букви и т.н.; само една изпусната буква може да доведе до големи обезщетения). Това право възниква с факта на създаване на произведението, но се реализира само при разгласяването му. Правото не може да бъде прехвърляно, а след изтичане на срока на закрила, за спазване на правото следи Министрество на културата или съответната организация за колективно управление на правата (чл. 34 във връзка с чл. 34; за организации за колективно управление виж чл. 40).
5) Право на интегритет, на цялост, на уважение - т. 5: да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.
а. Авторът и обществото са заинтересовани от запазване на творческата индивидуалност на автора, както е отразена в произведението. Това означава не само да не бъде променяно произведението, да не бъдат изпускани части, но и да бъде представено в подходящ контекст (напр. да не се поставя огромен предговор, в който да се обяснява колко погрешни са възгледите на автора - С. Радев). Една безкрайна договорна свобода в Европа не се допуска - правила от публичен ред.
б. Съществува обаче ал. 2 на чл. 15, според която Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.
Това право трябва да се спазва и след изтичане на срока на закрила (чл. 34 във връзка с чл. 33).
6) Право да промени произведението, доколкото не се засягат интересите на други лица - т. 6.
7) Право да спре използването на произведението поради промяна в убежденията - т. 8: да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението. Не е казано как да стане това. Правото не се отнася до произведение на архитектурата.
8) Право на достъп до произведението (оригинала), ако се намира във владението на друго лице, когато това е необходимо с оглед на упражняване на негово право - т. 7. Тук ясно личи разликата с вещното право.
4. Отчуждаване и наследяване.
1) Отчуждаване. Законът забранява отчуждаването само на две неимуществени права: за признаване на авторство и за поставяне на името чл. 16, изр. 1. Според изр. 2 Отчуждаването на други неимуществени права може да става само изрично и в писмена форма.
2) Наследяване. Според чл. 17 до изтичане на срока на закрила неимуществените права след смъртта на автора се упражняват от наследниците. Това не важи за внасяне на промени в произведението и за спиране на използването му поради промяна в убежденията. Съгласно чл. 34 правото на име и правото на противопоставяне срещу изменение трябва да бъдат спазвани и след изтичане на срока на закрила.
5. Неимуществени права. Законодателят по-скоро се придържа към германската (монистична) система - едно цяло с отделни правомощия.
1) Към това ни насочва чл. 16 - неимуществените права (право на авторство и право да иска означаване на името или псевдонима) са неотчуждими. Другите като че ли са отчуждими. Е. Марков: всъщност дори първото право (на авторство) не е съвсем неотчуждимо - напр. двама автори не могат да се разберат за приноса, но сключват съдебна спогодба, спогодбата обаче означава отстъпки - неимуществените права не са съвсем неотчуждими. Според европейската авторскоправна система в класическия й вид неимуществените права не могат да се отчуждават.
2) След смъртта на автора неимуществените права преминават към наследниците, но те не могат да променят произведението, нито да го спират поради възгледите си. В една идеална монистична система правата се наследяват, в нашия закон - упражняват се от наследниците. Е. Марков: излиза, че има безсубектни права (упражняват се от името на кого).