27. Подновяване. Опрощаване. Сливане.

Подновяване - / новация / - чл.124(1) и (2) ЗЗД - 124. Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.
Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.
Подновяването е съглашение / договор / между кредитор и длъжник , с което те се споразумяват , че съществуващото между тях задължение се погасява и на негово място възниква ново задължение , което се отличава от стария дълг в едно или няколко отношения.
Видове: Според това в какво се състоят различията между новия и стария дълг.
1.Обективна новация – при нея разликата е в съдържанието на облигационното отношение.Тя е три вида:
а/ промяна в предмета на задължението – най-често срещания , напр. вместо пари се дължи вещ. Трябва да се ограничи от даването в изпълнение – разликата е в последователността на двата договора – даването има само погасителен ефект , докато новацията има и правопораждащ.
б/ смяна на основанието на задължението остава непроменено по предмет , но се счита , че то е възникнало от друг юр.факт , т.е. променят се т.нар. естествени последици.
в/ остатъчен вариант – всякакви други промени в новия дълг в сравнение със стария.
2.Субективна новация – новия дълг се различава от стария по някоя от страните.В зависимост от това коя страна е променена има:
а/ активна новация – при нея е сменен кредитора;
б/ пасивна новация – сменен е длъжника.
По дефиниция новацията е договор между досегашния кредитор и длъжник.При активната новация , третото лице заменя кредитора , а при пасивната това трето лице ще смени длъжника. Като въпроса е дали това трето лице ще влезе в договора?Да третото лице във всички случай ще е страна по договора , т.е. субективната новация има три страни по договора – досегашните две и третото лице независимо дали то ще стане кредитор или длъжник.Нашето право не допуска в пасивната новация да не участва стария длъжник – чл.20а ЗЗД - 20а. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Правни последици – Старото задължение се погасява заедно с привилегиите , а на негово място възниква ново задължение.Поръчителство , залог , ипотека са акцесорни спрямо главния дълг , следователно погасили се главния дълг се погасяват и акцесорните.Новия дълг при новацията е необезпечен със старите възражения.Новацията внася промяна в облигационното отношение , рискът е , че могат да се загубят привилегиите.
Опрощаване – договор по силата на който , кредитора в съгласие с длъжника се отказва от вземането си – чл.108 ЗЗД / освобождаване на длъжника / - 108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
Титулярът на едно право със своето волеизявление го погасява отказвайки се от него.При абсолютните права отказа от права е едностранна сделка.При относителните права отказа е винаги договор между титуляра на правото и задълженото лице.От това следва , че опрощаването като способ за погасяване на облигационно задължение е съглашение между кредитора и длъжника.Не може кредитора едностранно да се откаже – без да е съгласен длъжника.
Погасителния ефект на опрощаването се постига чрез два начина:
1.Чрез специален договор;
2.Чрез връщане на дълговия документ.
Според чл.109 ЗЗД – Ако частния документ за погасения дълг се намира у длъжника , задължението е погасено , освен ако се докаже , че не му е върнат доброволно.Чл.109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.
Чл.77 ЗЗД има връзка с чл.109 ЗЗД. Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.
Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.
Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.
Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.
Сливане – съчетаване у едно лице на две несъвместими качества.Пример: длъжник съм по един запис на заповед.Записът ми се прехвърля по джиро и аз ставам кредитор по него. Облигационното отношение се погасява понеже не е възможно някой да бъде кредитор и длъжник на самия него си.При физическите лица в резултат на наследяване се стига до сливане на качествата на кредитор и длъжник – при смърт умира кредитора и един от неговите наследници е длъжника.При юр.лица това става при различните форми на преобразуване.
Ефекта на сливането е два варианта:
1.Вземането на задължението остава да съществува , но не може да се изпълнява т.е. неможе едно лице да престира себе си.
2.Сливането да има незабавен погасителен ефект т.е. облигационното отношение се погасява за слялата се част.
Относно сливането има две хипотези:
1.В гражданското право то е в наследственото право – когато наследодателя почине имуществото му преминава върху наследника и вземането между тях се погасява в следствие на сливане. Когато вземанията на наследодателя са повече , наследника приема наследеното под опис , за да не отговаря с личното си имущество.
2.В търговското право при сливането и вливането на търговски дружества за защита на кредитора.Нарича се институт на отделно управление.Когато пасивите са повече от активите закона казва , че в срок от 6 месеца , двете слели се дружества се управляват по отделно, т.е. задължение от една съвкупност се погасява само с активи от същата съвкупност с изтичане на 6-месечния срок сливането проявява пълния си погасителен ефект и вече се погасява правото на кредитора.