27. Придобиване по приращение.

Придобиването по приращение е уредено в РП като самата уредба се е развивала казуистично. Първоначално римските юристи са уредили съединяването на движими вещи с недвижими като по този начин собственикът на недвижимата вещ е ставал собственик и на присъединената движима вещ. Означавало се с термина „aluvio”. По-късно е уредена възможността за съединявване на недвижим имот с друг такъв имот като собственикът на единия е ставал собственик и на присъединения, например завземането на изоставено речно корито.
През средновековието приращението е имало изключително широко приложение. Това се е дължало и на феондалната разпокъсаност. По това време юристите са приели, че собственикът на земята е собственик и на всичко под и над нея от „ада до звездите”. По-късно придобиването по приращение се урежда в гражданските кодекси в разумни граници, като у нас първата уредба е в чл. 78 ЗИСС.
По настоящем материята е уредена в чл. 92 и 93 ЗС и се отнася както за придобиване на движими, така и за недвижими имоти. По силата на чл. 92 собственикът на земята е собственик и на постройните и насажденият върху нея, освен ако е уговорено друго. Някои автори виждат в законовата уредба една оборима презумпция. Те считат, че правилото има значение само за доказване на вещни права върху постойки и насаждения. Другата група автори приемат, че чл. 92 ЗС урежда специфичен първичен придобивен способ. Правото на собственост върху терена е основание да се придобият и създадените или възникнали състояния. При това този способ се прилага тогава, когато постройките и насажденията не са направени от собственика, а са възникнали случайно или от действие на друго лице. Когато постройки и насаждения се правят от собственика, придобиването им се извършва по силата на правомощията на правото на собственост. Нормата на чл. 92 винаги има предвид чужда дейност.
Във връзка с придобиването по приращение възникват вещноправни и облигационноправни отношения между собственика и другото лице. Вещноправните отношения се изразяват в придобиването на новосъздадения обект. Същевременно собственикът на земята дължи обезщетение на лицето, което е създало обекта. Ако то е владелец на имота, отношенията се уреждат на основание чл. 72-74 ЗС. В останалите случаи обезщетението се основава на недопустимостта на неоснователното обогатяване.
Законът допуска нормата на чл. 92 да се дерогира, като се установи друго. Това става чрез учредяване на ограничени вещни права. По отношение на насажденията се прилага правото на ползване. Тогава възникналите насаждения ще бъдат за ползвателя, а не за собственика на земята. Когато се иска да се отдели правото на собственост върху земята от това на върху постройката, се учредява право на строеж. Чрез него се елиминира придобиването по приращение. Ако в терена (УПИ) вече е изградена постройка и се иска нейното надстрояване, при което ще възникне етажна собственост, освен съгласието на собственика на земята, изразено в нотариален акт, се иска съгласието на етажните собственици, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – чл. 183 ЗУТ. Учреденото право на строеж елиминира приращението, но само до обема на разрешеното строителство. Ако е изградено в повече, следва да намери приложение чл. 92 ЗС. Практиката обаче е въвела разграничение. Ако може да се обособи като самостоятелен обект, този обект ще се придобие от собственика на земята по силата на приращението. При обратния случай лицето, с учредено право на строеж, ще придобие изграденото в повече, но ще дължи обезщетение на собственика на земята. При това обезщетението се изчислява към времезавършването на строежа.
Освен придобиването на насаждения и постройки приращението включва и придобиване на плодовете от вещта. Това се отнася както за естествените, така и за гражданските плодове. Член 93 изброява само плодове, прираст, наем, но това изброяване не е изчерпателно. И в този случай придобиването се основава на правото на собственост върху вещта, наричана в теорията вещ-майка. Достатъчно е новите обекти да възникнат и те автоматично стават собствени на собственика на вещта.