27. Специална закрила

Специална закрила на труда на непълнолетните работници

Специална закрила на някои категории работници.
“Специална закрила” означава съобразяване на правната уредба с особените качества на работника като носител на работна сила. Тя е специална защото отчита особени качества. Тази закрила е засилена – прилага се заедно с общата. Специалната закрила се изразява в допълнителни права и в повишени изисквания към условията на труда. Аргументът за това е, че специалната закрила е правно средства за постигане на социално /фактическо/ равенство. Основание за специална закрила е особеното положение на работника и правилата и категориите са изрично изброени в закона.

Специална закрила на труда на непълнолетните.
Първият трудов закон в България е за закрила на труда на непълнолетните. Основание за специалната закрила са възрастовите особености на човешкия организъм – той трябва на първо място да се предпазва от пренатоварване; на второ място непълнолетните имат нужда от свободно време.

Правна уредба. Международна уредба. Конвенции на МОТ; България е страна по три: Конвенция №77 относно медицинския преглед на юношите /1946 г./; Конвенция №138 относно минималната възраст за приемане на работа /1973 г./; Конвенция №198 относно най-тежките форми на детски труд /1999 г./.; чл. 10 от МПИСКС – задължение на държавата да осигури защита срещу икономическата и социална експлоатация; ограничение в професиите; чл. 17 от ЕСХ – право на подходяща правна, икономическа и социална закрила на младите в трудови процес.
Вътрешна уредба. Глава ХV раздел 1 КТ; Наредба за работата на лицата, ненавършили 15-годишна възраст; Наредба №4 за работите, които са забранени за лица от 15 до 18 годишна възраст.

Съществени правила.
І. Установяване на минимална възраст за приемане на работа - чл.301, 303, 304 КТ. За сравнение международният стандарт е 15 години /МОТ/, у нас е 16 год.

ІІ. Особени предпоставки за постъпване на работа – чл.302 и 303 КТ:
- работата трябва да е походяща за възрастта. Законът установява кои са подходящи чрез принципа на изключване. В Наредба №4 има два списъка – един за работите забранени за лица от 16 до 18 год.; и втори за работите забранени за лица от 15 до 16 год.
- задължителни медицински прегледи – чл.302 ал.1, чл.303 ал.2 КТ / за пълнолетни прегледът е задължителен са в два случая – минали са 3 месеца от прекратяване на последното труд. правоотношение; и при постъпване на работа при вредни условия на труд /.
- предварително разрешение от Инспекциято по труда – чл.302 ал.2 и чл.303 ал.3 КТ. Това разрешение има еднократно действие – валидно е само за конкретната работа. Инспекцията по труда е обвързана от отрицателното заключение на медицинския преглед – тя ще трябва да откаже разрешение. Ако заключението е положително, Инспекцията не е обвързана, т.е. ще може и да откаже разрешение.

ІІІ. Работно време – чл.137 т.2 във връзка с чл.305 ал.5 КТ; чл7 от Наредба за установяване намалена продължителност на работното време. Правото на намалено работно време на непълнолетните настъпва ex lege . Съгласно чл.140 ал.4 и чл.147 ал.1 т.7 КТима абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд от непълнолетни.

ІV. Отпуски – чл.305 ал.4 ненавършилите 18 год. имат право на удължен (по размер) платен годишен отпуск /26 дни/. Съгласно чл.174 КТ непълнолетните имат право да ползват отпуска си с предимство през лятото.

V. Условия на труда:
- чл.305 ал.1 КТ – работодателят е длъжен да полага особени грижи за непълнолетните работници. В закона са посочени “ облекчени условия” и “условия за придобиване на професионална квалификация”, като това обаче е само примерно изброяване на някои от формите.Право на информация за наличието на професионален риск
- има по-ниски пределни норми на физическо натоварване, в сравнение с това на пълнолетните – наредба 16 от 1999г. За физиологическите правила за ръчна рабоа с тежести
- има по-голяма честота на периодичните медицински прегледи – съгласно Наредбата за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи от 1987г. той е ежегоден.

Специална закрила на труда на жените
Основанието за въвеждането на специална закрила за жените е в анатомо-физиологичните е биологичните особености, свързани с детеродното им способност.

Правна уредба. Международни актове: Конвенция №3 на МОТ за закрила на майчинството /1919 г./; Конвенция №199 относно закрилата на майчинството /2000 г. тази конвенция е ратифицирана, но още не е влязла в сила. Очаква се това да стане до края на 2003 г./, чл. 25, ал. 2 от ВДПЧ, чл. 8 ЕСХ – спец. Защита на трудещите се жени преди и след раждането.
Вътрешна уредба. чл.47 ал.2 Конституцията – жената майка се ползва от особена закрила на държавата; Глава ХV раздел 2 КТ; гл ІІІ раздел 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските; Наредба №7 за вредните и тежки работи, забранени за извършване от жени; Наредба №11 за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени.

Съществува разделение – спечиална закрила за всички жени и специална закрила на определена категория жени.

Специална закрила на всички жени.
Основанието е в анатомо-физиологичните особености на жената. Закрилата се изразява в:
- установяване на забрана за извършване на тежки и вредни работи – чл.307 ал.1 КТ. Тези работи са изброени изчерпателно в Наредба №7 за вредните и тежки работи, забранени за извършване от жени. Нарушаването на тази забрана води до недействителност поради противоречие със закона.
- въвеждане на по-ниски пределни норми за физическо натоварване.
- въвеждане на изискване за обзавеждане на лични стаи за хигиена – чл.308 КТ и Наредба №11 за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени. Задължението е за работодател, при които работят повече от 20 жени. – стаите имат умивалници, тоалетни, съблекални, сешоар, сапун, салфетки и др. Работодателят трябва да отдели финансови средства за обзавеждането им

Специална закрила на определена категория жени. 
Тук се отчита наличието на допълнително качество на жените – бременни, жени с малки деца, жени, чиито мъже отбиват редовна военна служба.

І. За бременни. Специалните правила се прилагат от медицинското установяване на бремеността до раждането /или съответно до аборта/.
- забрана за извършване на тежки и вредни работи от бременни – чл.307 КТ, като списък с работите има в Наредба №7 раздел 3.
- трудоустрояване по чл.309 КТ. Необходимо е да са налице две кумулативно съществуващи предпоставки – бременост и извършване на неподходяща работа. Формите на трудоустрояването са или преместване на друга работа, или облекчаване на условията.Гаранции за упражняване правото на трудоустрояване – специално работно място – чл. 315 КТ и до изпълнение на предписанието има право на обезщетение. Има право на обезетение и ако след трудоустрояването получава по ниско възнаграждение – чл. 309 КТ и 48 КСО
- въведена е относителна забрана за командироване – чл.310 КТ. Съображението е, че с командироването се променя и пребиваването /жената няма да може да отиде на преглед при своя гинеколог и т.н./.
- относно работното време е въведена абсолютна забрана за полагане на нощен /чл.140 ал.4 т.2/ и извънреден труд /чл.147 ал.1 т.2/.
- въведено е задължение за работодателя да обзаведе стая за лична хигиена и почивка на бременните. Стаята за почивка е отделна от стаята за лична хигиена.
- отпуск за бременност и раждане – чл.136. Размерът е 315дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането. В нашето законодателство не съществува изискване за предварителен труд. стаж, за разлика от повечето държави.
- чл.333 ал.1 т.1 въвежда относителна забрана за уволнение на бременни. Относителна – защото се отнася до определени основания /едностранно прекратяване/ и защото може да бъде преодоляна с предварително разрешение от Инспекцията по труда. От момента на започване на отпуска за бременност и раждане до неговото приключване забраната за уволнение е абсолютна.

ІІ. За майки с малки деца. Основание за въвеждането на специална закрила е стремежът да се опази женският организъм поради кърменето и да се предостави социалната възможност на жената да се грижи за детето си.
- забрана за тежки и вредни работи – чл.307 КТ. Тази забрана се отнася само до жените, които сами кърмят детето си /не и за тези, които го хранят изкуствено/. Забраната се прилага, докато се кърми. Обикновенната продължителност е 8 месеца, освен ако здравните органи не предвидят по-дълъг срок.
- трудоустрояване. То е същото, като при бременните жени.
- забрана за командироване – чл.310 ал.2 КТ. Тази забрана обаче е относителна. Командироването е разрешено с писмено съгласие на работничката.
- относно работното време е въведена абсолютна забрана за майките с деца до 3 години да полагат нощен и извънреден труд. За майките с деца от 3 до 6 год. и за майките, които се грижат за дица-инвалиди тези забрани са относителни /т.е. разграничението се прави въз основа но възрастта и здравословното състояние на детето/.
- относно отпуските – чл.163-166 КТ те са субективно право на работничката, като и платените и неплатените се зачитат за трудов стаж. Чл.168 относно допълнителния платен годишен отпуск – при измененията от март 2001 това право от субективно е променено в правна възможност. Отпуските се ползват с предимство през лятото.
- право на надомна работа – чл.312 КТ /която се извършва в дома на работничката/. Ако работодателят не може да й предостави такава работа, работничката има право да работи надомно за друг работодател, като основният е длъжен да й предостави за този период неплатен отпуск.
- относно уволнението съществува относителна забрана за уволнение до навършване на 3 год. възраст на детето по силата на чл.333 ал.1 т.1; 333 ал.5 КТ.
- Относителна забрана за нощния и извънредния труд – чл. 140, а. 4 , т. 3 КТ

ІІІ. Работнички, чиито мъже отбиват редовна веонна служба. Основание за въвеждане за специална закрила е, че жената няма други доходи. Ето защо законодателят въвежда относителна забрана на такива жени в чл.333 ал.1 т.1 КТ.

Специална закрила на труда на лицата с намалена трудоспособност
Идеята на тези специални правила е да се опазва здравето и остатъчната работоспособност на тези лица, като в същото време се използва тази остатъчна работоспособност.

Правна уредба. чл.51 ал. Конституцията – особена закрила за лицата с физически и психически увреждания; глава ХV раздел 3 КТ; Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите; Наредба за трудоустрояване; Наредба №5 за болестите, при които боледуващите от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ; Наредба №8 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност.

Специалната закрила се изразява в:
- право на трудоустрояване – чл.314-317 КТ; Наредба за трудоустрояване, Наредба №8 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност. Основание за трудоустрояване е и СПИН. Трудоустроените работници също така могат да полагат извънреден и нощен труд само с изрично тяхно съгласие /чл.140 ал.4 т.4 и чл.147 ал.1 т.4 КТ/.
- тази категория работници имат право на удължен платен годишен отпуск – чл.319 КТ / това право принадлежи само на лица, на които е призната група инвалидност/.
- относно труд. възнаграждение – чл.320 ал.2 КТ. При трудоустрояването, ако работникът е получавал на старата работа по-високо възнаграждение има право на обезщетение за разликата. Съгласно чл.53 от Кодекса за задължително обществено осигуряване разликата се изплаща от общественото осигуряване. Това правило се отнася само до трудоустроените, на които не е призната степен инвалидност /инвалидите получават пенсия/.
- съгласно чл.12-16 от Наредбата за трудоустрояване трудовите норми в специализираните предприятия за инвалиди се коригират в сравнение с труд. норми за здрави работници.
- съществува забрана за лица, страдащи от определени болести да извършват определени работи, макар и да не са с намалена работоспособност. Това е поради здравните противопоказания и уредбата е в Наредба №3 за задължителните медицински прегледи.
- има относителна забрана за уволнение. В чл.333 ал.1 т.2 е регламентирано уволнението на всички трудоустроени. В чл.333 ал.1 т.3 е относно уволнението на работници, боледуващи от определени болести, без да са трудоустроени. Болестите са изброени изчерпателно в Наредба №5 за болестите, при които боледуващите от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ.