26. Същност на субективното авторско право. Съдържателни дефиниции на авторското право. Функционални дефиниции на авторското право.

Няма дефиниция за авторско право, но може да се изведе по индуктивен път от различните разрешения на закона.
1. Съдържателни дефиниции. Повечето автори започват с имуществените права: използване и разпореждане с произведенията. Това идва от проприетарната теория (собствеността включва владение, ползване разпореждане, тук също има използване и разпореждане).
1) Според Е. Марков собствеността също не притежава само тези правомощия, а и забрана за третите лица.
2) Другият дефект на съдържателните дефиниции е, че не дефинират правото, а казват какво може титулярът: но титулярът може да притежава правото и без да използва някои правомощия; в други случаи правомощията могат да бъдат ограничени (напр. да е забранено разпореждането).
2. Функционални определения. От тях можем да разберем какво е правото (не какво съдържа). Е. Марков: авторското право е призната и гарантирана от закона власт върху едно произведение (на литературата, изкуството или науката), която е изключителна и същевременно ограничена; тук трябва да се включи и интересът - с оглед на интересите на автора.
1) Ясен е обектът - произведение.
2) Власт - щом е право, не може да не е власт. В публичното право властта е принуждаваща, но има и други власти - условна, експертна (в частното право говорим за компенсаторна, условна власт). Властта е това да наложиш волята си на някого да направи нещо, което не желае, или да се въздържи от нещо, което желае (Ведер, Е. Марков). Властта е само възможност - има разлика между това да има възможност да се направи нещо и това да може реално да се направи - властта е различно от властване. Реализирането на правото на автора е властване, упражняването на правото, но не е самото право, което е възможност.
3) Изключително право. Това е право спрямо всички (абсолютно право - всички други правни субекти трябва да се въздържат от действия, пречещи на реализирането на авторското право), но също така авторът е единственият носител на това право (изключително право - не може друг да има право върху това произведение).
4) Ограничено - властта е ограничена. Правото е ограничено преди всичко във времето (трае определен срок след смъртта на автора) - с изтичане на срока на властта произведението е общодостъпно. Други ограничения - винаги е териториално ограничена.
Отношението не е между субект и произведение, произведението е центърът на отношението, но отношението не е с него.
3. Двойнственост на субективното авторско право. Особено в континенталната традиция има имуществени и неимуществени права. Това са по-скоро правомощия, но се говори за права. Поставя се въпросът това отделни права ли са, докога действат.
3.1. Континентална и англо-американска системи. Неимуществените права произтичат от преди два века - в центъра се поставя личността на твореца. Има историческо обяснение защо в континенталното право е така: във Великобритания преди всичко са интересите на издателите, докато във Франция има силно лоби на авторите (силна организация). В континентална Европа на преден план излизат неимуществените права, докато в англосаксонското право не се отричат, но се смята, че няма особена разлика между посегателствата върху личността и посегателствата върху произведения. Кант говори за автономността на произведенията - произведението излиза извън автора и заживява самостоятелен живот (в подкрепа на разликата между личността на автора и произведението). Релевантният факт е в съответствие с разбиранията на обществото - законодателят се ръководи от тези разбирания при определяне на релевантния факт. Англо-американското право се доближава до континенталната традиция - признават един минимум от морални права в съответствие с Бернската конвенция (ненакърнимост на произведението, съобщаване на името на автора и т.н.).
3.2. Континенталната система не е единна.
1) Във Франция се говори за дуалистична природа на авторското право. Има неимуществени и имуществени права като по-скоро вторите траят според определен срок, докато първите са вечни и неотчуждими, но прехвърлими със смъртта на автора. Неимуществените права служат да гарантират лични, интелектуални и духовни интереси на автора. Имуществените права служат да гарантират определен дял от приходи.
2) Германия: имуществените и имуществените права са едно ядро, като и двете траят 70 г.
Законодателят по-скоро се придържа към германската (монистична) система - едно цяло с отделни правомощия: 1) право на авторство (не съвсем) и право да иска означаване на името или псевдонима са неотчуждими; другите като че ли са отчуждими; 2) след смъртта на автора неимуществените права преминават към наследниците (не могат да променят произведението, нито да го спират поради възгледите си) - виж въпрос N30,
Саракинов определя делението на имуществени и неимуществени права като условно, защото повечето авторски права съдържат елементи и от двата вида. Все пак единият от елементите преобладава, затова законът и теорията ги групират в два вида.