26. Прихващане на насрещни дългове.

Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.Ако двете задължения са равни по размер , тогава погасителния ефект е пълен , и двете се погасяват изцяло.Правната уредба на прихващането се съдържа в чл.103 ЗЗД.
103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Прихващането изпълнява няколко функции от гледна точка на страните:
1.То е способ за реализация на вземането от юридическа гледна точка.Кредитора получава еквивалента.Прихващането предполага , че активното вземане е изискуемо.Насрещните вземания трябва да са еднородни и заместими.
2.От гледна точка на задължението – прихващането е способ за изпълнение защото , длъжника се освобождава от дълг.Задължението трябва да е изпълняемо за да се извърши прихващане.Прихващането е възможно , когато е възможно и изпълнението.
3.То е защитно средство срещу неплатежоспособност – едната страна се гарантира срещу неплатежоспособността на другата.
4.Прихващането е средство , с което се избягва излишния оборот – избягва се двойното плащане.
Вземането въз основа на което се извършва прихващането се нарича активно вземане , насрещното вземане се нарича пасивно вземане.Насрещност означава , че съществуват две лица , които са кредитор и длъжник едновременно т.е. те са идентични. Липсва ли идентичност, липсва прихващане. Изключения от идентичност:
1.Когато едно лице обезпечава чужд дълг;
2.При цесия – две лица които взаимно са кредитор и длъжник , но първото премахва своето вземане изчезва насрещността.Другото лице дължи на преобретателя.Пример: А и Б взаимни длъжници.Но при цесията вече не А , а В ще взема от Б.Но Б има вземане още от А.
3.Активното вземане трябва да бъде изискуемо.
4.Задължението съответства на активното вземане , следователно то трябва да бъде изпълняемо.
5.Ликвидност – има две теории:Първата теория – според нея ликвидни трябва да са и двете вземания / пасивното и активното /. Според чл.103(1) ЗЗД – изисква се ликвидност само за активните вземания.Втората теория е материално-правната.Според нея ликвидноста трябва да е само активно вземане.Ликвидност означава , че активното вземане не е обременено с насрещно право , което може да го премахне или да намали размера му.
Правни последици :Прихващането няма автоматично действие.Поражда ефект , когато волеизявлението достигне до адресата си.Прихващането има ретроактивно действие , т.е. има обратна сила.
Видове прихващане
1.Факултативно прихващане – 3 категории вземания – не се допуска едностранно прихващане:
а/ несеквестируеми вземания;
б/ вземания за обезщетение за вреди причинени от умишлен деликт;
в/ вземания на държавата за данъци.
2.Съдебно прихващане – съдът при решаване на правен спор може да се произнесе по прихващане.Съдебното прихващане става пред самия съд с волеизявление пред съда.Погасителния ефект настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение.Съдът със съдебното решение създава ликвидност.
3.Договорно прихващане – до него се прибягва , когато липсва предписание по чл.103 ЗЗД и тогава прихващането става по съглашение на страните – договор за текуща сметка.
4.Прихващане чрез едностранно волеизявление.