25. Автори и други първични носители на авторски права. Авторът като физическо лице. Изключения от принципа. Авторство върху периодика, портрети, произведения на архитектурата, софтуеър и бази данни и др. особености.

Кой може да бъде субект. Отклонения от правилото. Генерализиране на въпроса за субектите на интелектуална собственост (авторско и патентно право).
1. Субект на авторското право (Саракинов). Това е лицето, на което законът признава възможността да упражнява всички или отделни авторски правомощия.
1) Първично възникване - когато авторското право възниква със създаването на произведението. Първичен носител на авторското право е авторът, а в точно определени случаи и други лица.
2) Вторично възникване - когато други лица придобият авторското право на законно основание. Придобива се цялото авторско право (с изключение на някои правомощия - право на име) или отделни правомощия. Вторични носители са напр. наследник, издател, театър и др.
2. Автори и други първични носители на авторски права.
2.1. Авторът. Правилото е, че авторът е основният, генерален носител на авторско право - чл. 5: Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение (изр. 1). Тук личи отново принадлежността към континенталното право - фигурата на гения: изпъква личността (оттам колективи не могат да бъдат автори и т.н.). Това означава няколко неща:
1) Нечовек не може да бъде автор (животно, изкуствен интелект). Дали може да съществува изкуствен интелект: въпросът е философски, но безспорно може да създаде произведение. Въпросът е кой да бъде носител на авторското право: 1) може би операторът, но той едва ли си представя произведението точно както е създадено; 2) може да бъде авторът на програмата, но той едва ли може да си представи всички възможни произведения; 3) стои въпросът и с интересите на собственика на изкуствения интелект. Нашият закон не решава въпроса. Европейските законодателства: автор е този, който е създал условията, способствал за създаването на произведението - трябва да се види чий принос е най-голям. В англоамериканското право произведението е стока, търговски продукт - възможно е физическо лице-автор да преотстъпи на юридическо лице (още отначало и изцяло авторското право да принадлежи на друго лице).
2) Придобиване на качеството автор, презумпция за авторство.
а. Със създаването на произведението авторът придобива това качество, няма нужда от някаква регистрация (напр.  и др.).
б. Още повече, съществува презумпция за авторство - чл. 6: До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин - достатъчно е да се напише името в началото на произведението или в края, на картината и т.н. Презумпцията е оборима: другата страна трябва да докаже, че не е автор лицето, което си е написало името (ако не е автор - плагиатство по НК).
3) Въпрос за юридическа индивидуализация на автора. Авторът може да подписва с псевдоним или произведението да е анонимно (чл. 7, ал. 1), но има закрила. Презумпцията за авторство и закрилата на анонимни и подписани с псевдоним произведения следва от Бернската конвенция. Как се осъществява закрилата на произведения под псевдоним или анонимни: смята се, че лицето, което първо е разгласило със съгласието на автора произведението, упражнява авторските права от името на автора (чл. 7, ал. 2). Правилото за псевдонима не се прилага, когато лицето, което се “крие” под него, е добре известно (чл. 7, ал. 3).
Авторът се разграничава от: спомагателни фигури (не осъществяват творческа дейност), изпълнители (полагат творчески труд, но за изпълнение на съществуващо произведение), режисьор, продуцент (виж Саракинов, стр. 56-58).
2.2. Други първични носители на авторското право. Според чл. 5, изр. 2 Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон. Тези случаи са два:
1) Носител на авторско право върху периодично издание е лицето, което осигурява създаването и издаването на произведението - чл. 10.
2) Носител на авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово провоотношение, е работодателят.
3. Съавторство (чл. 8). Произведението е осъществено в резултат на творческите усилия на две или повече лица.
3.1. Условия: 1) съавторите са участвали в процеса на създаването; 2) има съгласие (изрично или мълчаливо), че работят съвместно и създават едно произведение.
3.2. Съавторството може да бъде: 1) делимо (всеки съавтор е изготвил част, която може да бъде обособена); 2) неделимо (приносът на един съавтор не може да бъде отделен от този на останалите)
3.3. Последици:
1) Авторското право принадлежи на всички. Чл. 8, ал. 1: Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
2) За използване или преработване е необходимо съгласието на всички, ако не - въпросът се решава от съда (чл. 8, ал. 2). При части със самостоятелно значение всеки може да разреши самостоятелно използване на частта си, ако не е уговорено друго и това не пречи за използване на общото произведение.
3) Възнагражденията за използване се разпределят между авторите в дялове - определят се по съгласие, ако не - смята се, че са равни; при спор се решава от съда (чл. 8, ал. 4).
Различава се от колективно създаване (всеки е автор на своя принос, работил е самостоятелно, но с цел да се създаде колективно произведение, а носител на авторското право е лицето, осигурило създаването и издаването на произведението) и от съставното създаване (има отделни произведения със самостоятелни авторски права, а носител на авторското право върху съставното произведение е съставителят).
4. Особени случаи. Законът прави доуточнения за някои специфични случаи.
4.1. Авторско право върху преводи и преработки - чл. 9: Авторското право върху преводи или преработки принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.
1) Авторите на преводи и преработки имат самостоятелно авторско право - вторично авторско право.
2) Необходимо е разрешението на носителя на авторското право.
3) Всяко използване на вторичното произведение изисква съгласие от неговия автор и от автора на първичното.
4.2. Авторско право върху енциклопедии и периодични издания - чл. 10: Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
1) Не се пренебрегва авторското право върху отделните части.
2) Авторското право върху цялата енциклопедия или периодично издание е на физическото или юридическо лице, което създава тази енциклопедия или периодично издание (има се предвид преди всичко осигуряването на необходимите финансови средства - на практика това е лицето, което наема персонала, плаща на външни сътрудници и т.н.). На кого е авторското право, напр. сп. Съвременно право: дали е на редакционната колегия (те подбират материалите, но нямат авторски права), няма права и Сиби, а правото е на ректора на СУ (ЮФ не е юридическо лице).
Според Саракинов това са т.нар. колективни произведения.
4.3. Сборници, бази данни, справочници - чл. 11, ал. 1: Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
1) Авторското право принадлежи на лицето, което е извършило подбора, стига да отговаря на критериите за оригиналност. Субект е само човек - става въпрос за творческа дейност. Може да се допусне по договорен път и друго лице, но само което е участвало в създаването на произведението, иначе ще има противоречие с чл. 5 (Саракинов).
2) Ал. 2: За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.
3) В чл. 14 отново се използва “бази данни”. Според Е. Марков чл. 14 се отнася само до произведенията, създадени при трудови правоотношения, а чл. 11 - до произведения, създадени извън трудови правоотношения.
Според Саракинов това са т.нар. съставни произведения.
Саракинов поставя въпроса с речниците - как трябва да бъдат третирани създалите ги лица (като автори или съставители). По закона от 1993 г. до 2000 г. речниците са в една група със сборниците, антологиите и т.н., след това речниците отпадат от текста, т.е. носители на авторско право са авторите.
4.4. Авторско право върху портрети - чл. 13: Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.
1) Има ли плагиатство (такова дело в САЩ - нарисувано лице върху афиш - искът е отхвърлен) - няма: художникът изразява своята собствена индивидуалност.
2) Стои въпросът и за правото на изображение (образ): единствената база са чл. 13 ЗАПСП и Конституцията. Лицето няма изключително право да забрани да се използва произведението (от чл. 13), старият закон даваше изключително право на лицето да уговори условия или да забрани използването на произведението, Конституцията като че ли говори само за технически средства.
4.5. Чл. 12: Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Повечето отклонения от принципа до тук бяха свързани със случаи, когато произведението може да се произвежда многократно (книги и т.н.). Какво става, когато произведението е уникат: картини, скулптури (някои релефи служат многократно - монети, изображението върху банкноти и монети е акт на държавно управление, не е обект на авторското право; проектът разбира се има авторско право). Напр. една миниатюра: ако я купя, авторското право продължава да е на автора - колизия на права (ЗАПСП). Двете категории права (авторско и вещно) съществуват паралелно и независимо едно от друго - художникът не престава да е носител на авторското право (нещо повече - съществува право при следваща продажба в чл. 20).
4.6. Компютърни програми и бази данни, създадени в трудово правоотношение - чл. 14: Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. Тук отклонението е най-голямо.
Саракинов специално разглежда авторското право върху аудиовизуални произведения. Според чл. 62, ал. 1: Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. По-специално се поставя въпросът за авторските права върху такива произведения, създадени до 1993 г. (до тогава са принадлежали на съответното предприятие): на основание §6 от ПЗР на ЗАПСП и §51 от ПЗР на ЗИД на ЗАПСП (2000) принадлежат на съответния режисьор, сценарист, оператор (виж Саракинов, стр. 73-78).