25. Забава на кредитора.

Забава на кредитора имаме , когато задължението не е изпълнено в следствие поведението на кредитора.Правната уредба се съдържа в чл.95,96,97 и 98 ЗЗД.
95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако идлъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.
В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.
97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава,длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.
98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.
Предпоставките за забава на кредитора са :
1.Липса на необходимо съдействие от страна на кредитора.Забава на кредитора е невъзможна при бездействие.Забавата може да се прояви само при положителни престации;
2.При забавата не се изисква вината на кредитора да се докаже.
Правни последици – проявяват се в две направления:
1.Да се преразпределят в тежест на кредитора неблагоприятните последици;
2.Да се даде възможност на длъжника да се освободи от задължението си.
Правните последици са:
1.Ако договорът е от такова естество , че рискът от обективна невъзможност се носи от длъжника , при настъпване на забавата рискът се носи от кредитора;
2.Ако длъжника вече е изпаднал в забава , забавата на кредитора прекратява неговата собствена забава;
3.При забава на кредитора , длъжника има срещу кредитора вземане за необходимите разноски които е направил в следствие на забавата на кредитора.
Способи за освобождаване на длъжника въпреки забавата на кредитора:
В зависимост какъв е предмета на престацията бива: положителна престация – предметна и лична.
Предметна престация:
1.Когато предмет на престацията са пари , ценни книги или други движими вещи , длъжника може да се освободи от задължението си като ги вложи в банка по местоизпълнението;
2. Възможно е предмет на престацията да са други вещи , длъжника може да погаси дълга си по друг начин.Трябва да поиска от съда по местоизпълнението да му определи подходящо място и начин за изпълнението на престацията;
3. Предметът може да е такъв който подлежи на бързо разваляне , съхраняване му би представлявало изключителни затруднения.Длъжника трябва да поиска от съда разрешение да продаде вещта.Въз основа на разрешението длъжника продава вещта , удържа разноските и влага останалото в банка на името на кредитора.
Лични престации – длъжника дължи свое собствено поведение.Законът дава възможност на длъжника при забава на кредитора да прекрати облигационното отношение – чл.98 ЗЗД. Законът му дава право да търси всички необходими разноски от кредитора.
Забавата отпада когато:
1.Когато бъде опростена от длъжника;
2.Ако длъжника на свой ред изпадне в забава;
3.Частично отпадане на забавата има при т.нар. - оттегляне на престации.