25. Придобиване по давност.

Институтът на придобивната давност е много добре уреден в РП и е един от най-старите придобивни способи. Счита се, че първоначалната уредба е дадена в „Дванадесетте таблици” 449-451 г. пр. Хр. и днес той е познат на всички правни системи и е преминал през много законодателства, най-вече поради опростения фактически състав и изключителна ефективност. Неговата практическа стойност се отнася най-вече до недвижимите имоти, тъй като за движимите вещи се прилага чл. 78 ЗС. Придобиването включва два елемента:
1.Владение;
2.Давностен срок.
Владението се определя така, както го дефинира чл. 68, ал. 1 ЗС. Давностният срок се постава в зависимост от характера на владението и характера на вещта. Срокът е обективен елемент. Представлява период от време, с чието изтичане законът свързва придобиване на право на собственост при положение, че вещта е владяна през целия период.
Придобивната давност е универсален способ. Придобива се както право на собственост, така и ограничени вещни права. Законодателят, по пътя на отрицанието, е посочил само нова, което не може да се придобива:
1.Не могат да се придобиват по давност движими вещи, когато владението е придобито чрез престъпление;
2.Не могат да се придобиват по давност вещи, които са държавна или общинска публична собственост.
Всички останали обекти са годни за придобиване по давност. Срокът се определя от характера на владението и вещта. Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 г. когато владението е добросъвестно, нядвижимият имот се придобива в 5-годишен срок. Движима вещ се придобива по давност в продължение на 5 години. При добросъвестното владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.
Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване. В миналото погасителната и придобивната давност са били уредени в един закон – Закон за давността (ЗД). Като продължение на това неудачно законодателно решение е разпоредбата на чл. 84 ЗС, която предвижда, че към придобивната се прилагат правилата на спиране и прекъсване на срока на погасителната давност. Те са уредени в ЗЗД и към придобивната давност трябва да се прилагат съответно, а не директно.
Спирането на срока е такъв юридически факт, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие. След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона. Това изрично е направено в ЗИДЗС ДВ бр. 105/2006 г. Според закона давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2007 г.
1.Придобивна давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
2.Същото се отнася за настойници и попечители;
3.Между съпрузи;
4.Давност не тече между лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление и управителя, докато трае управлението;
5.Давност не тече между ЮЛ и техните управители, докато последните са на служба – ако управителят е завладял вещ на ЮЛ, срокът не тече;
6.Давност не тече между непълнолетни и поставени под запрещение и лицата, които владеят техните имоти през времето, в което нямат назначен законен представител и 6 месеца след назначаването на такъв или прекратяване на недееспособността;
7.Давност не тече и докато трае съдебният процес относно вещта. С предявяването на исковата молба давността спира. В зависимост от изхода на процеса срокът ще остане спрян или ще бъде прекъснат.
Към основанията за спиране на срока трябва да се добави една специфична хипотеза относно положението на собственика на вещта като военно мобилизиран. Ако срокът изтича по време на мобилизацията, искът за защита на вещните права може да се предяви до 6 месеца от демобилизацията. Теорията и практиката приемаха, че се касае само за мобилизация, т.е. извънредно събитие, което не може да се предвиди, а не за редовна военна служба. Очевидно промените в Конституцията относно военната служба през 2006 г. трябва да намерят нова трактовка както в закона, така и в практиката.
Прекъсването на придобивната давност е уредено както в ЗЗД, така и в ЗС. Теорията нарича основанието за прекъсване по чл. 81 ЗС за естествено, докато тези в ЗЗД се наричат граждански.
Според чл. 81 ЗС давността се прекъсва с изгубване на владението за повече от 6 месеца. След като не се владее вещта за продължителен период не е могично да настъпят последиците на придобивната давност.
Основанията в чл. 116 ЗЗД са уредени с оглед погасителната давност за това трябва да се транспонират към придобивната.
Според чл. 116 давността се прекъсва при:
1.С признаване на правата на собственика – това признаване може да се извърши изрично или мълчаливо. На практика то означава, че лицето започва да държи вещта не като своя, т.е. липсва владение, а от там и недопустимост за придобиване по давност.
2.С предявяване на иск или възражение. Практиката приема, че давността се прекъсва и при предявяване на установителен иск. С предявяването на иска всъщност давността спира. Тя ще се прекъсне, ако искът или възражението бъдат уважени, но то ще има действие към момента на предявяването.
3.С предприемане на действие за принудително изпълнение. След приключване на процеса, ако вещта е отново у владелеца започва да тече нова давност. Ето защо предприемането на действия за принудително изпълнение ще прекъснат срока. Владелецът може да присъедини към своето владение това на праводателя си и по този начин да събере двата срока. Значение е владението на праводателя. Ако то е добросъвестно, добросъвестен ще бъде и приемника. За доказване на изтеклия срок в чл. 83 ЗС е установена оборима презумпция: който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. Тази презумпция е от съществено значение при производството по чл. 483, ал. 2 ГПК.
Придобивната давност не се прилага сужебно от съда. За да се релевира изтеклият срок е необходимо изрично възражение от ответника при заведен срещу него петиторен иск.