25. Безопасни и здравословни условия на труд

Понятието може да бъде извлечено от чл.275 ал.1 КТ и от §1 т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Това са материални условия, които отстраняват или ограничават неблагоприятното въздействие на трудовия процес върху работната сила. Съгласно §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ “Здравословни и безопасни условия на труд са такива условия, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.”

Понятието се състои от два елемента:

1. здравословни условия на труд / хигиена на труда / промишлена санитария. Това са условия на труд, които позволяват нормалното функциониране на човешкия организъм. Те се изразяват в изисквания към съпътстващи трудовия процес условия. Целта е да се предотвратят неблагоприятните последици от работната среда. Така например са предвидени минимални норми за осветление, % съдържание прах, санитарно облекло и т.н.

2. безопасни условия на труд / безопасност на труда / техническа безопасност. С тях се гарантира опазването на физическата и психическата цялост на човешкия организъм и се предотвратява външното неблагоприятно влияние върху него. За разлика от здравословните условия, безопасните поставят изисквания за боравене с оръдията на труда. Обезопасяват се машините, предоставят се лични предпазни средства и т.н.

Функция на института. Тя може да бъде извлечена от чл.16 и чл.48 ал.5 от Конституцията и от чл.1 ал.3 и чл.275 ал.1 КТ – функцията е закрила на труда чрез отстраняване или ограничаване на опасностите за живота и здравето на работниците.

Правна уредба:

Международни актове – чл.7 букв.б от Пакта за икономически, социални и културни права; Конвенция №120 на МОТ относно хигиената в търговията и в канторите /1946 г./; Конвенция № 127 на МОТ относно максималната тежест за пренасяне от един работник /1967 г./; и множество конвенции относно отделни опасности в труд. процес; от регионалните европейски актове към тази материя се отнася чл.36 от Европейската социална харта;

Вътрешна правна уредба – тя е много богата, но е много разпръсната. Може да се направи разделение на две групи актове –

1.съдържащи общи правила за здравословните и безопасни условия на труд /те се отнасят до всички работници във всички предприятия/. Конституционна основа тези правила имат в чл.16 и чл.48 ал.5 КРБ; основанието може да се извлече от чл.276 ал.1, 2 КТ – въвеждане на минимални стандарти за опазване живота, здравето и работоспособността на работниците. Глава ХІІІ КТ урежда здравословните и безопасни условия на труд чрез въвеждане на права и задължения по труд. правотношение. Въпросите са уредени и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд от 1997 г. /този закон е замислен като устройствен, но възпроизвежда неточно редица разпоредби на КТ и се получава дублициране и противоречия/. Материята се урежда и от множество подзаконови нормативни актове на МС и на отделните министри /вж. чл.276 КТ/. Тези актове имат общо значение, а не ведомствено. Сред тях са: Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /1999 г./; Наредба №16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести /1999 г./;

2.нормативни актове, съдържащи специални правила. Специални са правилата за отделни отрасли или отдилни категории работници. Може да се направи вътрешна разделение на отраслови и субектни:

· отрасловите са свързани със специфични опасности и вредности на труд. процес. Правното основание за създаването им е в чл.276 ал.3 КТ. Тези правила доразвиват общите според спецификата на условията, при които се полага труда.

· субектни – те въвеждат правила за здравословни и безопасни условия на труд за отделни категории работници – непълнолетни, жени-майки, лица с намалена трудоспособност /глава ХV; Наредба за работата на лицата, ненавършили 15-год. възраст и др./.

Основното при тази материя е, че се възлагат задължения на различни правни субекти. Тези задължения са уредени в чл.275 ал.2 КТ и чл.35-43 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд.

Държавните органи на изпълнителната власт са длъжни да определят държавната политика по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд. Това се извършва чрез издаването на нормативни актове. Държавата има и задължението да провежда държавната политика.

Основни задължения на работодателя. Те са посочени в чл.275 ал.1 КТ и са уредени в чл.14-25 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд.:

1.той е длъжен да създава условия за здравословен и безопасен труд, съгласно изискванията на нормативните актове – чл.124, чл.127 т.3, чл.275 ал.1 КТ и чл.14 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Тове е елемент от задължението да да осигури нормални условия на работа- осигуряване на средства, проетиране, изграждане и поддържане на съответните материални условия

2.работодателят е длъжен да предоставя информация относно здравословните и безопасни условия на труд. Това задължение е предвидено в чл.16 и 17 отЗЗБУТ, а редът за изпълнение на задължението е в Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд. Работодателят е длъжен да прави ежегодно оценки на професионалния риск /рискът от увреждане на работната сила/. Резултатите от оценката се нанасят в паспорт на работното място. Този паспорт се представя ежегодно в Инспекцията по труда. Работодателят дължи информация и на отделния работник – чл.127, 305 КТ и чл.19 от ЗЗБУТ. Задължението на работодателя е да уведомява работниците за възможните опасности на трудовия процес и за мерките за преодоляването им.

3.работодателят е длъжен да предотвратява и отчита труд. злополуки и заболявания – чл.289 КТ и чл.20, 21, 23 ЗЗБУТ; Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки; Наредба за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Границите на задължението на работодателя са определени в §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ /вж. по-горе/. Законът отчита, че има и неотстраними вредности. Но когато те са отсраними, рискът се носи от работодателя.

По своя характер задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е индивидуално задължение по трудовото правоотношение. Това задължение е частно /чл.124, 127 КТ/. Това задължение не е синалагматично – изпълнението му не зависи от изпълнението на насрещните задължения на работника. Освен че е индивидуално, задължението има и публично-правен характер – то е насочено и срещу държавата /чл.275 ал.1 и чл.413 ал.2 КТ и чл.14 ЗЗБУТ/. Съгласно чл.24 ЗЗБУТ , за изпълнението на задължението си, работодателят трябва да назначи длъжностни лица или да създаде специална служба.

Гаранции за изпълнение:

· Гаранция за самозащита - работникът има право да откаже изпълнение или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живото или здравето му /чл.283 КТ и чл.22 ЗЗБУТ/. “сериозна” означава настъпването да е твърде вероятно; “непосредствена” означава настъпването да е предстоящо. Правото се упражнява с конклудентни действия. Работникът има задължение да уведоми прекия си ръководител. Продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността по нареждане на работодателя. Това право е субективно преобразуващо право.

· за работодател, който не изпълни задълженията си във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е предвидена административно наказателна отговорност – чл.413 ал.2 КТ; чл.123, 134, 136 НК.

Работникът също има задължения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. Той е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд – чл.126 т.6 КТ. Това негово задължение е индивидуално по труд. правоотношение. То обаче е и публично, поради особената му важност. За нарушаване на това задължение е предвидена административно наказателна отговорност – чл.413 ал.1 КТ. На работника може да бъде наложено и дисциплинарно наказание по чл.186 КТ.



Правила относно веществените елементи на труд. процес. Съществуват две групи:

- според етапите на работа на съответните веществени елементи съществува предварителен надзор при проектирането, надзор при пускането в действие и надзор при експлоатацията на машините и съораженията /чл.5-93 ЗЗБУТ/;

- според вида на опасността се различават мерки за борба с вибрациите, мерки за борба с шума и др. /уредени са в Наредба №16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести/.



Правила относно работната сила. Тук също има вътрешно разделение:

- отнасящи се до личното състояние на работника. Това са изискванията за медицински прегледи /чл.287 КТ и Наредба №3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците/. В зависимост от времето на провеждане те са предварителни и периодични. Предварителните се правят преди постъпване на работа - те установяват годността за понасяне на физически и психически натоварвания ат страна на работника. Този преглед е задължителен за непълнолетните, за лицата прекратили труд. правоотношение преди повече от 3 месеца и за лицата, кандидатстващи за работа във вредни условия на труд. Периодичните прегледи имат за цел да установят отражението на работата върху организмът на работника. Честотата на тези прегледи зависи от характера на работата, възрастта на работника, условията на работа. Работодателят има задължение да организира периодични прегледи, а работникът е длъжен да се явява на тях.

- друго правило е предвидено в чл.281 ал.3 – според тази разпоредба за обслужването на определена категория машини е необходима специално професионална квалификация.

Правила във връзка с подготовката за работа.

- най- важно място сред тези правила заема инструктажът – чл.281 ал.1, 2 КТ и Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. “Инструктаж” представлява даване на практически указания относно правилата за безопасна работа. Инструктажът може да бъде встъпителен, периодичен и извънреден.

- обучението – чл.281 ал.5 КТ и Наредба №8 за обучението и повишаванетона квалификацията по охраната на на труда и противопожарната охрана. “Обучаване” означава изучаване и придобиване на навици за прилагане на правилата за здравословните и безопасни условия на труд. Инструктажът е за придобиване на практически умения, а обучението за теоретични.

Правила относно трудовата функция на работника.

- създаване на физиологичен режим на труд и почивка – чл.123 ЗЗБУТ и Наредба №15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Тези физиологични режими се изразяват в кратки почивки по време на трудовия процес.

- лични предпазни средства и специално предпазно облекло – чл.284 КТ; чл.10 §1 т.7 от допълнит. разпоредби на ЗЗБУТ; Наредба №11 за специалното работно облекло и личните предпазни средства. Това са индивидуални средства за защита срещу опасностите на труд. процес и предотвратяването на опасностите. Специалното работно облекло предпазва цялото тяло на работника, а личните предпазни средства предпазват отделни части от него. Те се предоставят безплатно на работника, които има задължение да ги използва.

- предоставяне на храна – чл.285 КТ и Наредба №8 за безплатната храна и/или добави към нея на работниците, заети в производствата, с специфичен характер. Това също са лични предпазни средства, Те се предоставят в натура и зависят от сферата на производство.