24. Видове произведения. Първични. Вторични. Програмни продукти и бази данни. Дигитализация, мрежи и авторско право.

1. Видове произведения.
1.1. Първични и вторични произведения. Произведенията са определени в чл. 3. Обектите на авторско право са посочени в две алинеи (1 и 2) - поставя се въпросът кое е основанието тези произведения да се разделят на две. Тези списъци не са изчерпателни, те са илюстрации (винаги обаче трябва да се съпостави с критериите дали е изразено и дали е оригинално). Според някои автори произведението е отражение на нещо съществуващо. Като че можем да говорим за два вида произведения:
1) Първични (оригинални) - това са тези произведения, които са самостоятелни.
2) Вторични (производни) - те по някакъв начин са свързани с вече съществуващи произведения. Вторичните произведения се създават на основата на съществуващо преди това произведение - предхождащото произведение личи, основните му черти се запазват.
Саракинов включва към това деление и т.нар. сборни произведения - включват две или повече произведения или материали. Те биват колективни (съставките се създават специално за случая) и съставни (съставките са съществували преди това).
1.2. Индивидуални произведения (дело на едно лице) и съавторски произведения (резултат от усилията на повече от едно лице) - Саракинов.
2. Първични произведения.
1) Литературни произведения.
а. Това са тези произведения, които се изразяват чрез слово. Литературата (по-скоро словото) е първото нещо, заради което се е появило авторското право. Литературата е писменото слово.
б. Без значение е формата на изразяване. По-добре е да тълкуваме разширително - произведения, изразени чрез средствата на езика (не е необходимо да има фиксиране в писмен вид). Езикът е средство за комуникиране - устна или фиксирана (писмена) комуникация.
в. Тези произведения могат да бъдат различни по съдържание. Изрично се включват и произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми. Включват се произведения на научната или техническата литература - т.е. като литература трябва да възприемем и формули, специални знаци и т.н. Може да бъде изразено на всякакви езици - естествени, изкуствени, мъртви. Компютърните програми също са окачествени като литературни произведения (форма за изразяване) - специални правила. Уредбата на компютърните програми като литературни произведения е основана на Директива 91/250 на ЕС (същото изискване и в Споразумение за TRIPS и в Договора за авторско право на СОИС); закрилят се от 1993 г., а за програми преди 1993 г. изтеклото време се брои, но авторите не могат да претензират обезщетения за използването им преди това. Произведения на дадаизма - също можем да ги приемем като форма на изразяване (изразът може да се схваща най-широко).
2) Музикални произведения - възприемат се чрез слуха.
а. Като че ли има три вида съдържащи се страни/части: 1) мелодия (последователно звучене на различни по височина тонове) - тече хронологично; 2) хармония (едновременно звучене на различни по височина тонове, които представляват едно непротиворечиво цяло); 3) ритъм - също тече линейно във времето за разлика от хармонията - не ни интересува височината на тоновете, а тяхната сила). Всичко това е форма на произведение - дори един елемент да е оригинален, това означава авторско право (напр. само сменен ритъм). Европейското ухо възприема много малък кръг хармонии, също и ритъм. Еднотипни музикални произведения - имат авторски права.
б. Представлява ли едно цяло текст и музика - в някои страни да, у нас и в други страни не (може да се използва мелодията със сменен текст и т.н.). Саракинов определя музикалното произведение с текст като механично и делимо единство от две самостоятелни произведения - авторът на музиката и авторът на текста не са съавтори, всеки е носител на самостоятелно право върху своята част (свързването на музика с текст може да стане само със съгласието на двамата, за всяка част срокът на закрила тече независимо).
в. Обработка - ако авторът на обработката подходи творчески, се приема, че се появява нов самостоятелен обект, оригинален, а не производен (според теорията трябва да се засегнят мелодията, хармонията, метриката, ритъмът, но и инструментирането и евентуално гласоводенето). При аранжимента възниква производно произведение.
3) Сценични произведения - произведения, предназначени да бъдат изпълнени на сцена. Законът прави примерно изброяване. Това са произведения, изразени чрез езика на тялото (танц, балет) - възприема се, че определени мимики и жестове означават определено нещо и това се изразява по този начин. Театър - думи, съпроводени с жестове; музикално-сценични произведения - заедно с музика и т.н.
а. Закриля се самата пиеса, опера и т.н. или всяка отделна постановка - законът (чл. 79 и 80) изрично поставя режисьора сред артистите-изпълнители, а не сред авторите, с което показва, че счита постановката за изпълнение, а не за произведение.
б. Музикално-драматични произведения - не са механичен сбор от музика и текст (за разлика от музикалните произведения с текст), а единни неделими произведения (авторът на либретото е съавтор на операта - всяко използване може да стане със съгласието на двамата автори, срокът на закрила зависи от момента на смъртта на по-късно починалия).
Декорите и костюмите са самостоятелни обекти (произведения на изобразителното изкуство) - от правна гледна точка не са свързани със сценичното произведение. Пантомимата и хореографските произведения са самостоятелни обекти (могат да се създават различни пантомими по едно либрето и музика).
4) Филми и други аудиовизуални произведения. Филмите се приемат като произведение - друго изкуство, следователно са произведения. Законодателят обозначава цялата категория като “аудиовизуални произведения”, а според §2, т. 12 ДР на ЗАПСП "аудиовизуални произведения" са поредици от фиксирани върху какъвто и да е носител свързани изображения, озвучени или не, възприемани като подвижна картина и използвани по какъвто и да е начин, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1. Филмите са най-типичните произведения от категорията, но се дава закрила и на други форми (клипове, телевизионни предавания).
а. Характерно е преплитането на различните елементи: сценарий, декори, костюми и т.н. - произведението е синтетично. Отделните елементи могат да бъдат и самостоятелни обекти, но използвани в аудиовизуалното произведение, те се подчиняват на режима му. Това е единно произведение, създадено в съавторство.
б. Съществено е, че произведението е записано на носител (отличава се от сценичните произведения - изпълняват се “на живо”).
5) Фотография и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския. За нашия законодател фотографията е творческа дейност (може да се снима в различни ъгли, планове и т.н.). Имало е въпроси дали трябва да бъде обект на авторското право (след като произведенията на изобразителното изкуство може, значи и фотографията може).
а. Може ли заснетото от една камера, оставена на улицата, да бъде обект на авторското право - според Е. Марков по нашето право може (има настройка и т.н.).
б. Кино - трябва да приемем, че е нещо различно от фотографията; в началото (нямо кино) се е смятало за фотография, сега има ясна граница.
Стои въпросът за компютърните игри - дали играчът, избрал оригинален вариант, има авторско право.
6) Произведения на изобразителното изкуство - визуално изкуство (картини и т.н.). Това са произведения, които се възприемат чрез зрението и се изразяват във форми, багри и т.н. Законодателят посочва случаите, които могат да се явят спорни - произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти. Безспорно произведения на живописта, графиката и скулптурата също се закрилят, за тях е създаден §4 от ДР, според който всеки екземпляр, под който стои подпис на автора, се счита за оригинал (не се отнася за приложното изкуство, дизайна, народните художествени занаяти) - тези произведения не са толкова за масово потребление, при тях се цени предимно оригиналът.
7) Произведения на архитектурата (англо-американското право не предоставя закрила на триизмерни обекти). Законът дава определение в §2, т. 9: “произведения на архитектурата" са сградите и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1
8) Проекти, карти, схеми, планове и др. Те трябва да се отнасят до която и да е област на науката и техниката (архитектура, география и др.). Карти - също са обект (авторското право може да бъде нещо много слабо - малко изменение означава вече оригиналност). Саракинов: възможно е даден проект или схема да попадне и под действието на Закона за промишления дизайн и/или ЗП - може да се прибегне до алтернативно или кумулативно прилагане.
9) Графично оформление на печатно издание. Тук влиза и унифицираното оформление на кориците на различни издания от една библиотечна поредица.
3. Вторични произведения. При тях има едни произведения, които по някакъв начин са включени в тези произведения.
1) Преводи и други преработки на съществуващи вече произведения.
а. Преводът е също вид преработка (само литературни произведения) - трансформацията се изразява в смяна на езика, на който е написано произведението. Преведеното произведение е самостоятелен обект на авторско право. Необходимо е разрешение на автора. Понякога се правят преводи от преводи: разрешение от автора, разрешение от преводача, след това и ние ще имаме авторско право. Преводът на незащитени произведения ще бъде олект на авторско право (срокът на закрила е изтекъл или при неофициални преводи на официални документи). Авторски превод - направен от автора; авторизиран превод - одобрен от автора (не е задължително).
б. Преработка - думата е обяснена при неимуществените права на автора (чл. 18): Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение. Отново не е дадено ясно обяснение: авторското право закриля само формата, така че промяната във фабулата всъщност не е нарушение (използването на същия сюжет не е плагиатство). Преработка - като че ли когато се променя формата, има преработка (напр. не се засяга сюжетът, а само формата). Трябва да се гледа кое е новото, кое е копиране. Е. Марков: преработка - това всъщност е преобразуване на изказа на формата. Адаптирани издания (изменение, но старото произведение се разпознава в новото) - доколкото се прави оригинален подход, може да се говори за вторично произведение. Преработка се извършва само със съгласие на автора (наследника - не влиза в забраната за промяна по чл. 17, тъй като се създава ново произведение с нов автор, а старото остава в непроменен вид). Може да има авторско право при преработката и когато правата върху първоначалното произведение са погасени или не са възникнали (фолклорни творби).
2) Друг е въпросът за аранжимента на музикално произведение - трудно е да се търси оригиналност, тъй като целта е произведението да звучи като даден стил, все пак аранжиментът се приема като обект на авторското право. Аранжиментът е партитура за състав, която включва развитието на основен музикален материал по отношение на формата, мелодията, хармонията, ритъма. Аранжиментът винаги се предхожда от едно първично изобретение. Не е възможно един аранжимент да се изпълни, без да се изпълни и първичното произведение - може да бъде разгласяван само с разрешение на автора на първичното.
Не са споменати оркестрации и вариации; вариациите могат да получат защита, ако са резултат на творческа дейност като преработки (виж Саракинов, стр. 47).
3) Периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. Съставяне на сборници, бази данни и др.: събират се произведения на няколко автори - може да има авторско право на продукта като цяло, доколкото подборът е резултат на творческа дейност (не става въпрос за правото на отделните автори). Сборник закони - трябва да отговаря на общия критерий за оригиналност (на подбора), енциклопедии. Всъщност става въпрос за бази данни. Те могат да включват произведения, но и факти, които нямат авторско право - тези бази данни са защитени заради съставителство (в САЩ за телефонен указател е дадено авторско право заради усилия; по-късно тази доктрина се опровергава: усилията нямат значение, има значение оригиналността). Върху телефонен указател няма авторско право, доколкото редът на азбуката е банален, но може да се говори за авторско право върху т.нар. “жълти страници” - подреждане по раздели и т.н. (има оригинална подредба). Електронни бази данни: можем да говорим за авторско право с още по-голяма сигурност (има различни подстъпи и т.н.) - възможност за търсене по различен начин. В Европа се предвижда закрила само на бази данни, колкото и да са банални - всъщност това е закрила на инвестициите (този, който дава парите, е сигурен, че няма да се използва) - нито данните, нито съставителството има авторско право; ще има нарушение на авторско право само при извличане на голямо количество информация. Е. Марков е против: инвеститорът носи риска, а това е свръхзакрила на инвестиции без принос.
Саракинов определя тези произведения като сборни: колективни (произведение, в което личният принос на автора е част от общия труд и не може на всеки да се признае отделно авторско право - периодични издания и енциклопедии - ?), съставно (авторството се състои в подбора и подреждането на включените произведения, авторското право върху единичните произведения се запазва - сборници и антологии), библиографии и бази данни (включват обекти, които не са произведения).
4. Обект са части от произведения, подготвителни скици, планове и др (чл. 3, ал. 3). Това е прогрес в сравнение с наказателното право - там плагиатство има само при използване на съществени части, според ВС - повече от 1/2.
5. Правна закрила на заглавията (може да е към въпрос N26).
1) Има различни схващания за заглавието: 1) самостоятелен обект; 2) част от произведението; 3) обект на закрила, ако отговаря на общите изисквания.
2) Може ли да бъде нарушено авторско право при използване на заглавието: трябва да се прецени дали заглавието е оригинално (напр. “Котка върху горещ ламаринен покрив”). Обикновено е трудно да се прецени като произведение поради краткост, но може да се разглежда и като обект на закрила в отделни случаи - заглавието (“Тютюн”) може да бъде тривиално в определена област (изследване на тютюн), но оригинално в друга (роман).
Дали пародията е плагиатство: доколкото е критика, дори покриването в голяма степен може да не е плагиатство (напр. едно намигване може да прави произведението достатъчно оригинално). Друг е въпросът (особено при заглавията) за нелоялна конкуренция (привличане на клиентите) - може заглавието да е тривиално и да няма нарушение на авторското право, но да има нелоялна конкуренция.
Виж въпрос N 26 - обекти, които не подлежат на закрила.
6. Произведения в цифрови/дигитални мрежи.
6.1. Формата като възможност за директно възприемане вече има по-широко значение, особено с развитието на технологиите. Мрежите са познати от много отдавна - телеграф, телефон, радио. Успоредно върви цифровото/дигиталното превръщане на информацията (не в буквален вид - аналогово предаване на информация). В момента всяка информация може да бъде изпратена в електронен/цифров вид (текст, картина, звук). Това обаче прави много лесно нарушаването на авторското право - поевтиняването на средствата за обмен води до поевтиняване на средствата за нарушение (пиратство).
6.2. Поставят се и други въпроси в авторското право. Макар да има твърди носители, имаме частно създаване, частно потребление, а между тях е публичното пространство на пазара - там действа авторското право. Докато в мрежата потреблението и създаването е частно, но и мрежата е частна (не е публично пространство) - там като че ли публичността ще дойде едва след потребителя (напр. ако тиражира картината като я разпечата в много екземпляри и я продава).