24. Неустойка – понятие, функции и видове. Задатък.

Неустойката и задатъка не са законно установени последици на неизпълнението.Те са договорни последици и трябва да бъдат изрично уговорени от страните.
Неустойка – чл.92 ЗЗД - 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
(Ал. 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Неустойка – имуществена ценност , най-често парична сума , която при сключване на договора длъжника се задължава да престира на кредитора в случай на виновно неизпълнение.Неустойката има следните функции:
1.Обезспечителна функция – тя стимулира длъжника да изпълни основното си задължение за да не изтърпи още една престация – неустойка;
2.Обезщетителна функция – дава възможност на кредитора да получи една допълнителна престация при неизпълнение , с която да репарира претърпените вреди.
За разлика от обезщетението за вреди , неустойката се дължи независимо дали са претърпени вреди и независи от техния размер.
Видове неустойка
1.Изключителна неустойка – дължи се само неустойка;
2.Кумулативна – кредитора може да търси и неустойка и обезщетение за вреди .Това е най – тежкия вариант на неустойка за длъжника;
3.Алтернативна – кредитора може да избере да търси или неустойка или обезщетение за вреди. Като избере първата алтернатива губи възможността да търси друго;
4.Зачетна / обикновена / - кредитора може да търси неустойка.Ако е претърпял по-голяма от нея вреда , може да търси надхвърлящи вреди при положение , че ги докаже.Ако не е уговорено нища , закона казва , че е налице зачетна неустойка.
Намаляване на неустойката – основанията са 3:
1.частично изпълнение – когато е уговорена неустойка при пълно неизпълнение ;
2.некачествено изпълнение – престацията е изпълнена изцяло с недостатък , длъжникът ще иска неустойката на некачествената част;
3.прекомерност на неустойката – извършва се съпоставка на реално претърпените вреди и уговорения размер на неустойката.Когато има явно и твърде голямо надхвърляне длъжника може да иска намаляване на неустойката.Намаляването става до размер необходим за да се премахне явно несъответствие - / тук длъжника доказва /.
Намаляването настъпва автоматически , упражнява се чрез възражение.
Задатък – чл.93 ЗЗД - 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
(Ал. 3, попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.
Задатък –имуществено благо.Когато това е парична сума се нарича капаро , което се дава като доказателство при сключване на договора.
Задатъка има следните функции:
1.Доказателствена функция – самата размяна служи като доказателство , че договорът е сключен;
2.Обезщетителна функция – при виновно неизпълнение – задатъка дава възможности на кредитора.Той има вземане за обезщетение за вреди , право на разваляне на договора ако е двустранен.Към тези две възможности се прибавя и алтернативи , които кредитора може да избере.
Правни възможности:
1.при виновно изпълнение – кредитора може да развали договора незабавно и извън съдебно;
2.кредитора ще се обезпечи за неизпълнение само чрез задатъка , ако реши да го използва.
Задатъка не подлежи на намаляване.