23. Произведения на науката, литературата и изкуството като обекти на авторското право.

1. Определение. Законът предлага дефиниция в чл. 3, ал. 1: обект на авторското право е всяко произведение на литературата, науката и изкуството, което е резултат на творческа дейност, изразено в каквато и да е обективна форма и по какъвто и да е начин. В чл. 3 са изброени и различни обекти на закрила.
1.1. Обект на закрила - произведение на науката, литературата или изкуството.
1) ”Произведение” навежда на мисълта, че е нещо, създадено от хора.
2) Наука, литература, изкуство - приема се, че това са най-общите насоки, в които се създава нещо от хора (произведение). Създава се впечатление, че произведенията могат да бъдат три вида, но не е точно така - посочените три кръга не се изключват взаимно, често се застъпват. Това не са три области, в които се твори, а насоки, често се преливат помежду си, може да се разширяват, съчетават по някакъв начин (изкуството често се изразява по литературен начин, една монография е произведение е произведение и на литературата, и на науката и т.н.). Трябва да се приеме, че посочването на тези три кръга цели внасяне на по-голяма яснота относно това къде трябва да се търсят обектите на авторското право (Саракинов). Всичко е вече казано по някакъв начин, има определение че произведението е отражение на личността на индивида.
Саракинов: трябва да се приеме, че изброяването в чл. 3, ал. 1 (литературни, музикални произведения и т.н.) е примерно и неизчерпателно - може да се породят такива случаи, които сега не могат да се предвидят.
1.2. Като че ли има два критерия по отношение на изобретението: форма и резултат на творческа дейност.
2. Изразено във форма.
2.1. Форма - изразяване. Формата е нещо, което се възприема от сетивата. Формата е всъщност изразяване (има тавтология). Произведението трябва да бъде изразено - да не бъде само проект.
2.2. Въпросът е колко трайно трябва да бъде това изразяване:
1) Законът не поставя препятствие формата да бъде фиксирана: няма нужда произведението да бъде написано или записано (възпроизвеждането в нотно писмо на изсвиреното не е съавторство - “Дама Пика”).
2) В някои страни се поставя изискването за фиксация, независимо дали без или със съгласието на автора: напр. записан монолог на Хемингуей - искът не е уважен на основание нарушено авторско право: Конституцията на САЩ: закриля се “всяко писание”; във Великобритания има изискване за фиксация.
Фиксация не е необходима.
2.3. “По какъвто и да е начин и в каквато и да е форма” - има различни начини за изразяване и форма. Ако формата може да се възприеме пряко или косвено чрез определени средства (всички съвременни средства) чрез сетивата, то тя е обективна - признава се за форма: понятието “форма” трябва да се разбира в най-широк смисъл.
Г. Саракинов определя начина на изразяване като начина, по който се въздейства на сетивата на зрителя, слушателя, читателя (стихотворение може да бъде изразено чрез отпечатване или рецитиране), в зависимост от това произведението добива реалност в някаква форма (литературна - роман, поема; музикална - песен, сюита; фотографска и т.н.).
3. Резултат на творческа дейност. Това е по-сложният въпрос. Дали съдията трябва да бъде естет? От една страна се говори за дейност (някакъв процес на творчество), а от друга страна сякаш ни интересува резултатът.
3.1. Върховният съд има решения върху творческа дейност (по стария закон):
1) Един учебник също може да има авторско право (материята може да бъде изразена по различен начин); ВС продължава: “творческата дейност се изразява в това, че учебникът е написан по-леко” (означава ли, че всеки по-леко написан учебник е обект на авторското право?).
2) Дизайнерът наистина съчетава форми, цветове, материи, но това не означава още творческа дейност (сега обаче чл. 3, ал. 1, т. 5 говори за произведенията на изкуството, вкл. и приложното изкуство).
ВС има и едно решение от 1996 г., според мотивите на което не може да се говори за обект на авторското право (в случая произведение на научната литература), ако основните принципи на произведението са известни от предишни публикации - не може по въпроса за правната закрила да се подхожда както при преценка дали даден труд отговаря на изискванията за получаване на научна степен или научно звание.
3.2. Творчество - оригиналност.
1) Сега има няколко критерия, около които се обединява теорията и практиката: не са критерии търговският успех (напр. може никой да не гледа филма), стойността (естетически качества) и т.н.
2) Творчеството трябва да се тълкува като оригиналност (както се определя и в другите законодателства). Всъщност прагът не е толкова висок, достатъчна е само различност - оригиналност: не следване на пряко копиране (всъщност и едно писмо може да се разглежда като обект на авторското право, ако не е буквално преписано). Защо законът употребява “творчество”: може нещо да е толкова банално, на толкова ниско равнище, че не е оригинално (Макинтош и Майкрософт: изображенията в програмите на Майкрософт са толкова банални, толкова стилизирани, че не може да се говори за обект на авторско право - всеки може да ги нарисува).
- Според някои автори творческа дейност означава новост: дали ново за самия автор или за всички; според Е. Марков с “новост” доникъде няма да отидем - произведението трябва да е оригинално. Субективната новост няма значение (напоследък се появи понятието “несъзнателно подражание”: лицето не знае - има субективна новост, но подражава). Обективната новост не се установява с експертиза. В САЩ творческа дейност означава новост - произведението да не се покрива напълно с друго съществуващо; новостта не се проучва, произведенията се регистрират независимо от това, но всеки може да оспори новостта в случай на съдебен спор (да докаже, че не е в нарушение като е използвал произведението без разрешение).
- Трябва да има оригиналност, напр. Дали използва Мона Лиза - всичко без образа; Ван Гог като фон на татко Танги използва японска картина - самата дейност да се предаде с маслени бои графика е творческа, можем да я приемем за оригинална.
Според Саракинов авторска дейност има тогава, когато авторът е положил някакво интелектуално усилие (да не е продукт само на рутинно усилие), не е необходим научен принос.
4. Оригиналността се отнася до формата - закриля се формата. За да има закрила на произведението, трябва да е оригинално, да има творческа дейност, но закрилата се простира само върху израза, не върху идеята, концепцията, замисъла. Произведенията трябва да отговарят на два критерия.
1) Оригиналността се отнася до израза, формата (така е и според TRIPS) - не се закриля съдържанието, сюжета, героите. Не се закрилят от авторското право и накакви нови научни теории, но доколкото теориите са изразени по оригинален начин, се закрилят от авторското право. Не се закриля и типичният вид на героите (облекло на герой, близък до Супермен - искът се отхвърля), структура.
2) Преводът, преработката на произведение води до създаване на нов обект (чл. 3, ал. 2, т. 1), но все пак се изисква разрешение от автора. Все пак има право на автора да разреши превод - преводачът трябва да предаде духа, а не буквата: оттук преводачът има авторско право, но авторът трябва да разреши - тук сме доста далеч от формата. Също и при разрешението да се създаде филм по книга например - сякаш вече навлизаме в съдържанието. Според юристите също се засяга формата - трансформиране на формата в друг вид; макар това обяснение да не е съвсем достатъчно, все пак се приема, че се закрила формата. Говори се за вътрешна и външна (самият набран текст) форма.
Заглавия на произведения - виж въпрос N27 (?).
5. Обекти, които не могат да се ползват от авторскоправна закрила (може да е към въпрос N27). Чл. 4 ЗАПСП изрично посочва някои случаи, в които няма закрила. Изключения:
1) Нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи.
а. Нормативни и инивидуални актове. Те са оригинални, но са освободени от авторски права, за да могат да се ползват от всички. Не може да се приеме и това, че за да се измени един такъв акт, трябва да има съгласие на автора (и кой е той?). Дали частни актове (завещание, образци за договор) са обекти?
б. Официални преводи - превод на органа, издал акта; при конвенции официален е преводът на органа, ратифицирал акта (не е нужна публикация в ДВ, за да е официален). При неофициални преводи авторско право може да има.
2) Идеи и концепции. Ако някой изрази схващанията се по определен проблем в статия напр., върху статията на общо основание възниква авторско право (никой не може да я припише на друг, нито да я разгласява без съгласие на автора). Мърху изразените схващания обаче авторско право не възниква - всеки може да ги възприеме и да ги използва свободно. Следователно, авторът няма право и върху резултатите от реализиране на идеите. Организаторите на конкурси от международна верига нямат авторско право - отношенията се уреждат на базата на облигационното право и защитата на конкуренцията. Наименования на фестивали - защита на конкуренцията и търговските марки.
3) Фолклорни творби. Има силно движение за закрила на фолклора. Е. Марков: има един начин за защита на фолклора, не точно авторско право - неразгласени произведения: който ги разгласи за първи път, получава защите за определен период. На тяхна основа могат да се създадат самостоятелни произведения, които са вторични, но се различават от другите произведения от тази група - за създаването и използването им не е необходимо съгласие на автора на първоначалното произведение.
4) Новини, факти, сведения и данни - чиста информация. Тези обекти (напр. данни) могат да влязат напр. в научен труд, където ще бъдат обект на авторско право, но това не е пречка друго лице да ги използва в свое произведение. Друг въпрос са базите данни - обработени и систематизирани данни могат да станат обект на авторско право (чл. 3, ал. 2, т. 3).
Изпълнителство - също няма авторско право.