23. Подземни богатства

Нормативна уредба – Закон за подземните богатства, Закон за концесиите – член 5 (процедурата).
Подземни богатства са природни минерални и органични образувания в земните недра (земната кора), които е възможно да бъдат използвани в материалното производство; те могат да бъдат твърди, течни и газообразни; подземни богатства са и технологичните отпадъци, рудничните и технологичните води, получени при тяхното преобразуване, добив и преработка (като производствените технологичните отпадъци от миннодобивната и миннопреработваща дейност, които не са собственост на ФЛ или ЮЛ, като изключение също са приравнени на природни богатства - скални и земни маси, получени от проучване, добив и преработка на подземни богатства, които се депонират по утвърден проект, включително и шлаки от металургията, сгурия и пепели от топлоелектрически и термични централи, фосфогипс, пиритни угарки, унос, шламове и др.) - §1, точка 21 ПЗРЗПБ.
Видове:
Метални полезни изкопаеми - природни минерални суровини, съдържащи метали или метални съединения в количества и вид, пригоден за тяхното технологично извличане и промишлено използване;
Неметални полезни изкопаеми - тези, които се използват в материалното производство непосредствено в тяхното естествено състояние във вид на отделни минерали или химични съединения, извлечени от тях;
Нефт и газ - всички природни течни и газообразни въглеводороди в земните недра, както и други полезни компоненти, които асоциират с тях (ванадий, никел, хелий, аргон и други);
Твърди горива - всички твърди органогенни енергийни и технологични образувания, като торф, въглища, битумолити;
Строителни материали - разнообразни естествени скали, като строителни камъни, декоративно-облицовъчни скали, инертни материали и др.; най-разпространения вид;
Скално-облицовъчни материали
Скъпоценни и полускъпоценни камъни
Подземните богатства са изключителна държавна собственост. Изключение правят строителните материали, когато се използват за задоволяване на нуждите на населението и се добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 10 000 куб. м годишно (те са общинска собственост).
Годишен експлоатационен проект – изготвя се от геолози и целта му е да се разбере евентуалния годишен добив, както и за какъв период от време ще се изчерпи конкретното природно богатство.
Съществуват три правни възможности за упражняването на права и използването на природните богатства: право на търсене, право на проучване и право на добив (концесия). Възлагането им се осъществява със състезателни процедури (търг или конкурс). Компетентни органи са: министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката и енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Изключенията са, че който намери, може и да проучва, за да не се избира друг. А когато се открие и проучи, може, ако иска, да получи концесия за добив. И второто изключение е при приватизация на държавно предприятие, експлоатиращо подземно богатство. Без състезателна процедура се получава от вече приватизираното предприятие или от лице, приватизирало обособена част от него, чиято дейност включва експлоатацията на подземно богатство.
Отношения между собственика на терена и лицето, което ползва подземното богатство – няма такава връзка.държавата е собственик на подземното богатство, но не и на терена. Регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на НИ на повърхността на земята. Когато няма съгласие, по искане на концесионера, теренът може да бъде отчужден принудително от общината срещу обезщетение. Процедурата е по ЗДС. Изготвя се ПУП, променя се предназначението на терена и се отчуждава (трае не по-малко от осем месеца).
Подземното богатство е държавна собственост докато се намира в находището, в момента на изваждането му оттам собствеността се променя.