22. Международна индустриална собственост.

1. Общи бележки. Не съществува установен международен ред, а има гъвкавост.
1.1. Проблемът.
1) Самите блага са непространствени - не признават граници (убиквитет), докато правата върху тези блага са ограничени: патентът действа на територията на страната, в която е издаден - няма закрила в други страни. Следователно трябва да имаме патент за всяка страна, която ни интересува, иначе няма закрила. Също така има риск при всяка следваща заявка в друга страна да ни кажат, че липсва новост, и да откажат патента (правени са опити да се подадат заявки в необходимите страни в един и същи ден, но това означава голямо неудобство).
2) Затова се сключват двустранни договори, но те не дават пълна закрила. Първи такъв опит е Парижката конвенция (по повод изложението във Виена 10 години по-рано). Идеята е била да се създаде една световна система, която да дава световен патент. Това не е осъществено и досега. Дори и в регионален план в ЕС има разпадане на много патенти в отделните страни, а не единен патент, скандинавските страни също нямат единен патент въпреки многото опити.
1.2. Индустриалната собственост се крепи на: Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост, TRIPS, PCT.
2. Парижка конвенция. Тя е открито международно споразумение. Обвързаните от нея държави създават Парижки съюз. Разпоредбите на ПК условно се разпределят в три групи: 1) правила относно принципа на асимилацията; 2) правила, установяващи конвенционния приоритет; 3) други правила на международния режим.
2.1. Парижката конвенция създава две категории лица: такива, които за граждани на Парижкия съюз, и такива, които са чужденци за съюза.
1) Граждани на Парижкия съюз са граждани на всички страни-членки на съюза (всяка държава, която е ратифицирала, присъединила се е към Парижката конвенция) - чл. 2 ПК.
2) Включват се и други категории лица - такива, които имат постоянно местожителство в такава страна (напр. Индия не е страна-членка на съюза, но ако индиец живее постоянно в Англия, за него ще се прилага) - чл. 3.
3) Лица, които имат на територията на такава страна дейни и сериозни индустриални или търговски предприятия - чл. 3 ПК. Това изискване е установено, за да не може да се използва благоприятния режим чрез създаване на предприятия, които не осъществяват дейност.
По отношение на юридическите лица се говори за националност на юридическите лица. Тяхната националност се определя според закона за регистрацията им (според PCT). Иначе първоначално е било като в Парижката конвенция (да имат гражданство на страна-членка или седалище на территорията на такава страна или да притежават сериозни и дейни предприятия на територията на такава страна).
2.2. Патентът се закриля по Парижката конвенция - за трите категории лица, а за останалите зависи от законодателствата - националните (в България - прилага се ЗП на основата на взаимност). Парижката конвенция дава закрила чрез два режима (гъвкави): съюзен режим и национален режим (двата режима действат паралелно).
2.2.1. Национален режим - принцип на асимилацията (чл. 2 и 3). Въз основа на него се разширява действието спрямо лицата на националните законодателства. Това е всъщност принцип на формалната взаимност между държавите от ПС: не гарантират чрез конвенцията взаимно определени права на гражданите си, а само се задължават да приравнят определен кръг чужди граждани на собствените си. Принципът действа по силата на конвенцията направо. Това е една договорна взаимност - т.е. което и да е от трите категории лица, които се ползват от Парижката конвенция, се ползва със същите права, с които се ползват местните лица, в която и да е страна от съюза (напр. спрямо българин във Франция трябва да се прилага френския патентен закон). Прилагат се както законите, които са съществували до 1883 г., така и законите, които ще бъдат създадени в бъдеще. Важат и материалният, и процесуалният закон, както и всички благоприятни положения. Парижката конвенция не предоставя национален режим при условията на взаимност (българският закон се прилага при такива условия), а действа автоматично по този начин. Това е една формална договорна взаимност - не е важно доколко са еквивалентни насрещно предоставените права, а се препраща направо към съответното законодателство.
2.2.2. Съюзен режим (“Специални правила” в Парижката конвенция, също и “минимална закрила”). Пак няма унифицирано право, а един минимален стандарт - отделни права, които не са процедура, но са достатъчни, за да функционира световна закрила. “Конвенционален приоритет” - специално право в Парижката конвенция (по чл. 4).
1) Винаги има две искания, подадени в различно време в патентни ведомства на страни от съюза.
а. Заявката има национален приоритет първо (ако е подадена първа в националното патентно ведомство). Трябва да има първо искане (правилно оформено), подадено в страна от съюза от неин гражданин или приравнен на такъв. В тази заявка трябва да е разкрита същността на решението и може да се установи датата на подаване. Може и последваща заявка да играе ролята на първа (подадена в същата страна по време, когато първата е била оттегленя, оставена без движение или отхвърлена, не е изложена публично и от нея не произтичат права, не е използвана като основание за приоритетно право) - чл. 4С, ал. 4 ПК.
б. Заявката първо има национален приоритет. По Парижката конвенция става нещо друго: в едногодишен срок има възможност за подаване на заявка в която и да е друга страна-членка на Парижкия съюз - за нея ще важи съответното (напр. френското) национално законодателство и процедура.
2) Приоритет - последици: 1) новостта се определя към приоритетната дата; 2) не може да се издаде патент по подадени по-късно заявки от други лица. Идеята е в това, че в тези 12 месеца всичко, което е станало, не се брои - приема се, че не е станало и че заявката е подадена една година по-рано. Дори и някой да подаде заявка във Франция преди нас, ще се приеме, че е закъснял (ако има издаден патент, той ще се анулира). Не може да се придобие право на преждеползване след датата на приоритета. Приоритетът има две страни: патенторазрушителна спрямо другия и патентосъздаваща спрямо нас. Зачита се за станало промените в законодателството: няма да се прилага старият закон, ако е приет нов. След едногодишен срок може да се подаде нова заявка в трета страна и т.н. Но сега се тълкува само като една първа заявка, подадена в националното законодателство (в България напр.). Само една първа заявка може да служи за международен приоритет (не да се използва нов 12-месечен срок).
Чл. 44, ал. 2 ЗП - предявяване и доказване на правото на приоритет пред ПВ.
3) Идентичност на двете заявки.
а. Обективна идентичност. Въпросът се поставя, защото има превод - трябва да има обективна идентичност, т.е. изобретението трябва да е същото, а не обяснението.
б. Субективна идентичност - дали едно и също лице трябва да подаде двете заявки. По принцип да, но може и легитимен правоприемник (трябва да има непрекъсната легална връзка между субектите).
4) Частичен и множествен.
а. Ако има нещо, което допълнително усъвършенства нашето изобретение: в България ще има два патента за едно изобретение. Може ли във Франция да съберем двата патента - тогава би имало две приоритетни дати (заради последвалата заявка) - тогава ще има множество приоритети.
б. Ако в последваща страна добавим нещо след първоначалната заявка в друга страна, без да го добавяме в България - частичен приоритет. Ако подадем заявка в България, не може по Парижката конвенция да се подаде последваща заявка пак в България (изрично е казано “в която и да е страна-членка на Парижката конвенция”). Българският ЗП обаче предвижда такава възможност. Това е една фикция - спиране на времето за 12 м. и приемане, че нищо не е станало.
В Парижката конвенция съществуват и други специални права: за марките, нелоялната конкуренция и др.
3. Договор за патентно коопериране (РСТ). Парижката конвенция е гъвкава, но консумира много средства, време, усилия. През 60-те години има взрив на технологии. Подават се заявки от страна в страна за едно и също изобретение. Всяка страна прави едно и също нещо (процедура) - отнема много време и средства. Затова най-напредналите индустриално страни започват преговори за единна система. През 1970 г. тя се подписва във Вашингтон. РСТ - една от конвенциите, подчинена на Парижката конвенция. Въз основа на него една страна може да доразвива отделни елементи стига да не противоречат на нормите на Парижката конвенция. РСТ има за цел да облекчи подаването на искания за закрила на едно изобретение и експертизата му в няколко страни. Разработва се проект за общо депозиране - марка се депозира в едно централно ведомство - с марката се получава регистрация в отделната страна. За патентите (претенциите) не може да се приложи общото депозиране. Производството по получаване на закрила има две фази: международна и национална. Международен договор за коопериране - процедура.
3.1. Международна фаза. Тази фаза включва подаването на международна заявка. Близка е до патентните заявки. Отговаря на изискванията по ЗП, но на международно ниво, не на национално. Друга разлика е, че съдържа посочвания (посочените страни и техните посочени ведомства) - страни, за които се иска патент и закрила. Пише се на един език. Според РСТ заявката може да бъде на тези езици, за които се отнася съглашението между Международното бюро на СОИС и международния орган за проучване. Българският ЗП в чл. 67, ал. 2 предвижда само английски и руски.
1) Подава се в собственото (национално) патентно ведомство - според РСТ това е “получаващо ведомство”. Българското ПВ е получаващо за заявки, подавани от български граждани или заявители, които имат местожителство или седалище на територията на страната - чл. 67, ал. 1 ЗП.
2) Крайните страни са “посочени страни” (“ведомства”). Трябва да има поне едно посочване, за да се разгледа по РСТ - ако нищо не е посочено, се приема, че се посочват всички страни-членки (около 50); сега не се приема, затова се смята за международна заявка, евентуално се приема за национална заявка, а евентуално по-късно въз основа на нея да се получи приоритет. При самопосочване на България в международна заявка производството по подадената национална заявка се спира (прекратява се, ако се стигне до национална фаза) - чл. 67, ал. 5 (да не се стигне до два патента).
Двете системи са в синхрон и е възможно директно позоваване на чл. 4 от Парижката конвенция. По РСТ има допълнителни 6 м. да се направи международна заявка.
3) Изготвят се три копия от заявката (според ЗП,чл. 67, ал. 4 може и само 1 екземляр, а ПВ изготвя останалите срещу заплащане).
а. Едно (домашно) копие остава в получаващото ведомство. Получаващото ведомство, след като провери дали са налице формалните изисквания, препраща другите два екземпляра. То проверява дали заявката има белези на международна по РСТ. При грешки, непълноти заявителят в срок 30 дни трябва да ги отстрани, ако не - производството се прекратява. Българското ПВ проверява и дали заявката не е секретна - чл. 67, ал. 6). В ЗП таксите са уредени в чл. 67, ал. 2 и 3. Определението на получаващото ведомство за връщане на заявката и прекратяване на производството не е стабилен административен акт и може да бъде отменено по искане на заявителя, ако отстрани недостатъците.
б. Второто е регистрационно копие - изпраща се в Женева (то се публикува в официалното издание на РСТ). Ако бъде изгубено, цялата заявка пропада - смята се, че такава няма. Предвидено е, че самият заявител може да изпрати своята заявка (а не само чрез ведомството) - по пощата; с последното изменение е предвидено и електронно заявяване.
в. Третото копие е копие за проучване (search copy). Изпраща се до един от осемте органа за международно предварително проучване. Те пак са патентни ведомства. Такива са в Сидни, Москва, Токио, Стокхолм, Виена, Великобритания, Вашингтон, Мюнхен. С особени договори и гласуване между органите на съюза на РСТ се определя коя заявка към кой орган да се изпрати. В договора се определя и езика, на който се подава заявката.
4) Орган за международно проучване. Проучва състоянието на техниката относно предмета на заявката и изготвя доклад. Този доклад съдържа посочване на документите, които трябва да се имат предвид от експертизата - той е сбор от цитати и позовавания на съществуващи документи (само по печатни материали, не се разпитват свидетели). Съобщението за резултата от проучването (при нужда и копия от противопоставените документи) се изпраща на заявителя към края на 16-ия месец от подаването на заявката - той преценява дали да иска закрила след внасяне евентуално на промени в претенциите, или да се откаже от искането си.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗП този орган се избира от българското ПВ.
3.2. Национална фаза. Докладът (след около 20-21 месеца) се изпраща в посочените ведомства и там служи за издаване на патент (национален патент по съответните законодателства). Докладът не е задължителен за тези национални законодателства. Те могат да правят самостоятелни допълнителни проучвания и да стигнат до противни изводи от тези в доклада (практически не се прави). Без да е задължителен, докладът е с голям авторитет. С доклада се извършват процесуални действия от една международна администрация. Националните ведомства издават национални патенти, които действат на територията на съответната държава (но са минали международна процедура). Правна закрила се дава във всяка страна, независимо от другите, според изискванията на националното законодателство. Когато България е посочена страна съгласно чл. 69, ал. 2, изр. 1: За откриване на национална процедура заявителят трябва да подаде превод на български език на международната заявка в двадесет и един месечен срок от приоритетната дата, като с подаването заплати и такса за заявяване. Ал. 3: Заявки, по които е открита национална фаза, трябва да бъдат комплектувани съгласно изискванията на чл. 35, 36, 37, 38 и 39 и в сроковете по чл. 46, ал. 1.
Резултатът е в това, че се спестяват време и усилия - заявителят спестява труд средства и има възможност след проучването да прецени шансовете си за закрила, националните ведомства са съществено улеснени; таксите по международната заявка са по-малко от тези при повече отделни заявки.
3.3. Фикция по време и по място.
1) Също има фикция, която дава приоритетна дата - 18 м.
2) Фикция по място: подаването в получаващото ведомство се счита за ефективно подаване и в посочените ведомства (нищо че става 21 м. по-късно). Въз основа на подадената международна заявка може да се получи закрила във всяка от договарящите държави, защото тази заявка има действие и на национална за договарящите страни, в които се иска закрила.
3.4. Глава 3. Тя е задължителна - трябва да има проучване. Може да се направи резерва при ратифицирането (присъединяването) за глава 3 (тогава не важи). Също и ако е ратифицирана, пак може да не се прилага. Тя се състои в това, че може да се направи “нареждане” за изготвяне на международна предварителна експертиза. Органът по проучване освен доклада ще направи преценка по трите критерия за патентоспособност (новост, техническо равнище, промишлена приложимост). Органите са едни и същи (съвпадат с органите за международно проучване). Тук вече се съдържа и преценка в експертизата, не само цитати. Ведомствата вече не са “посочени”, а “избрани” - страни, в които ще искаме патента; искането става след 31 месеца от международното заявяване (чл. 70, ал. 2). Докладът не е задължителен, но е авторитетен. Оценката е скъпа и качествена. Напр. американски заявител - получаващото ведомство е в Америка, то разглежда заявката на английски; имаме посочване за посочените ведомства; получаващото ведомство е и орган за предварително проучване, а може и да е посочено ведомство - процедурата се усложнява.
Международната заявка може да се трансформира в национална при определени предпоставки и ако заявителят подаде в българското ПВ превод на заявката на български и плати такса за заявяване - чл. 71