22. Придобивни способи. Придобиване на вещни права чрез сделки.

Придобивните способи във вещното право винаги се свързват с придобиване на определена вещ. Теорията ги дели на две големи групи – първични (оригинерни) и производни (деривативни).
Първичните се отличават с това, че при тях няма праводател. С други думи субектът придобива едно ново право, различно от съществувалото по-рано върху вещта. Тъй като това право е ново, към субекта не могат да се отправят никакви възражения за съществували по-рано вещни права или обезпечения върху имота.
Първичните способи са сравнително по-ограничени и нямат широко приложение в днешната пазарна икономика. При тях придобиването се извършва въз основа на закона. Това означава, че те изрично са уредени в закона, като там е посочен фактическият състав на конкретния придобивен способ. По начало са неформални, но в някои случаи законът изрично определя дадена форма, например отчуждаване за държавни или общински нужди.
Способите са уредени основно в ЗС. Това са придобиването по давност, по чл. 78 ЗС, намиране на вещи, преработване и присъединяване и други. ЗДС и ЗОС уреждат отчуждаването за държавни, респ. общински нужду. НК урежда отнемането в полза на държавата. По-широкият термин „конфискация” има двойно битие според конкретната нормативна уредба. В по-голяма част от случаите конфискацията е производен способ. Това е така, защото чрез нея се налага имуществена санкция на виновното лице. Това означава, че конфискуваната вещ трябва да принадлежи именно на виновното лице, за да понесе то санкцията. Възмобно е обаче законът да предвижда вещта да се конфискува, независимо от това на кого принадлежи. При тази хипотеза държавата става собственик на конфискуваната вещ, независимо от личността на виновника. Подобна уредба съдържа чл. 242, ал. 7 НК досежно предметът на контрабандата. Същата разпоредба се съдържа в чл. 242, ал. 8 относно превозното или преносно средство, с което е извършена контрабандата. И при двете хипотези липсва праводател.
Производни способи. Те са значително повече на брой като в някои случаи законодателят дари не ги регламентира, например ненаименуваните договори. Възможно е страните сми да включат към съдържанието на един способ елементи на друг, например хетерогенна изработка – хетерогенна изработка плюс продажба. За разлика от липсата на детайлна регламентация на всички придобивни способи, законът е много строг по отношение на формата, с която се придобива право на собственост или други вещни права. Тази форма е задължителна при всички вещни права вежду недвижими имоти, както и при някои движими с по-значителна стойност, например леки коли и кораби, които се купуват в писмена форма с нотариална заверка на подписа. За корабите това е винаги задължително, а за МПС – след първичната регистрация в страната. Сделките с въздухоплавателни средства се извършват в писмена форма.
Характерното за производните способи е праводаването. Това означава, че приобритателят може да придобие само онова вещно право, което се намира в патримониума на прехвърлителя. Формулата е установена още в РП и се свежда до принципа „не може да дадеш повече, отколкото имаш”. Това означава, че ако правото на прехвърлителя е обременено или обезпечено с вещни обезпечения, такова право ще получи и приемникът, например придобиване на ипотекиран недвижим имот.
Исторически в теорията са се оформили две възможни хипотези за прехвърляне на права:
1.Първата е известна като транслативна сукцесия. При нея прехвърлителят прехвърля цялото вещно право, така както то е в неговия патримониум. Например продажба на недвижим имот.
2.Втората хипотеза е известна като правоучредителна сукцесия. При нея прехвърлителят на базата на своето право учредява едно ново, по-малко по обем и именно то се предоставя на приемника. По този ред собственикът на един недвижим имот може да учреди право на строеж, право на ползване и други вещни права в полза на едно друго лице.

Придобиване на вещни права чрез сделки.

1. Форма на сделката при недвижими имоти.
2. Вписване на акта.
3. Допустимост за разпоредителни сделки по чл. 73, ал. 2 СК.
4. Сделка с вещно правно действие, т.е. прехвърлителен ред.
5. Значение на вписването като част от фактическия състав.