22. Старост

Старостта като ОСР има два аспекта – биологичен и социален. Старостта настъпва в резултат на биологическото износване на човешкия организъм, т.е. на неговите органи и на техните функции. Биологическото износване на човешкия организъм е резултат от напредване на възрастта, с която се увеличава неговото изхабяване, поради постоянното му функциониране. Старостта е естествено, нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а е обичаен резултат единствено на фактора време – човешки живот.
Старостта е риск, който настъпва постепенно и бавно, риск който дълго се подготвя и е очакван и предвидим риск. В това отношение старостта се отчита съществено от еднократно и внезапно повтарящи се и действащи други ОСР.
Старостта е невъзвратим и невъзстановим ОСР. При нея няма връщане назад и възстановяването на работоспособността на човека, когато това е възможно при благоприятно развитие на ОЗ, при което може да има възстановяване на работоспособността на осигуреното лице.
Социалният аспект на старостта като ОСР се изразява в настъпване на трайна неработоспособност при навършване на определена възраст за отделните лица. Това се дължи на различните условия на труда и живота, както и на генетическите предпоставки на осигуреното лице. Затова законодателството определя средна възраст, когато настъпва старостта като ОСР. При определяне на възрастта, когато настъпва старостта като ОСР българското законодателство изхожда от презюмираната неработоспособност на осигурените лица. Това означава, че с навършване на съответно определената в закона обща възраст, всички лица на тази възраст се смятат за неработоспособни. За ОП е без значение дали всички тези лица на тази възраст са неработоспособни или не. Но всеки отделен човек е единствено и неповторимо същество. Такава е и неговата старост. Затова при някои старостта настъпва заедно с общата мярка, определена в закона, при други – по-късно.
Като презумпция старостта означава, че след като е установена пределна възраст е налице и предполагаемата последица- трайна неработоспособност. Като предполага неработоспособността, неработоспособността причинена от старостта се различава от реалната неработоспособност, както примерно при риска ОЗ. Старостта като ОССР, социалният й аспект, т.е. от гл.т. на загубване на работоспособността е равнозначна на ОСР –инвалидност. Но за разлика от ОСР инвалидност, риска старост в биологическия и аспект не настъпва нито случайно, нито пък поради патологичните промени в организма на осигуреното лице.
По българското ОП пределната възраст, при която настъпва старостта като ОСР се степенува от една страна тежестта на труда. За целта трудовият стаж на Р/С се разделя на три категории труд. От друга страна определената възраст, при която настъпва старостта се определя от пола на осигуреното лице. За жените, осигурени за ОСР – старост, възрастта е по-ниска е по-ниска от тази за мъжете /въведено от 1957г./. реализирането на риска старост заедно с наличието на осигурителен стаж дава право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст.