21. Безработица

Безработицата е социално явление, съпровождащо възникващите и утвърждаващите се капиталистически и обществено икономическите отношения. Тя съпътства пазарната икономика.
Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение. Безработен е този, който е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава. “Търсенето” се доказва чрез регистрация в Бюрото по труда. Докато Бюрото по труда не му предложи подходяща работа, то се счита за безработно. Предложи ли му, а той откаже ли неоснователно – тогава лицето се счита, че не е безработно за 3 месеца.
Безработицата бива принудителна и доброволна.
При принудителната безработица безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери. Той се намира в принудителна безработица.
При доброволната безработица, работоспособното лице не желае да упражнява трудова дейност. Не е обект на ОП.
Основните причини, предизвикващи масовата безработица биват:
1. икономически кризи – конюнктурна безработица.
2. технически прогрес – структурна /технологична/ безработица.
В РБ масовата безработица е предизвикана и от двете причини. Правната уредба се съдържа в КСО.
Неработоспособните лица не се считат за безработни!
За първи път безработицата е призната за осигурен социален риск в Англия, през 1911г. В РБ – 1925г. със Законът за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Задължителното осигуряване е падало върху Р/С от 15 до 60г. Средствата за обезщетенията по този закон са се набирали от вноски на РД, и държавата и то в реален размер.