20. Производство пред патентното ведомство. Атакуване на решенията на патентното ведомство.

След подаване на заявката следва производството по издаване на патент.
1. Системи.
1.1. Заявителна система (по-стара). В закона има критерии за патентоспособност, съществува изискване за неща, които не се считат за изобретения, непатентоспособна материя. Тази система е характерна за Франция по стария режим, България по ЗП от 1921 г. Достатъчно е да се подаде правилно оформена заявка и се издава патент. Изобретението се патентова без проверка по същество. Недоволните от лесно издадения патент могат да го атакуват пред съдилищата - патентопритежателят няма никакви гаранции (слаб патент). Подава се заявка и “невидимата ръка на пазара” решава дали този патент си струва.
1.2. Проверочна система. Германия не е доволна от заявителната система и в началото на ХХ в. създава т.нар. проверочна система. Проверочна система: 1) прави се проверка за формалния критерий и 2) се извършва се техническа експертиза на патентоспособността на изобретението (отговаря ли на изискванията на закона - като по българския ЗП). Остава възможност за атакуване, но сигурността е много по-голяма. Така се издава един силен патент - съществува по-голяма сигурност, държавата гарантира, че патентът е добър. Патентното ведомство проверява - съществува техника, служителите са специалисти, държавни служители, органи на изпълнителната власт: създава се много по-голяма сигурност. Това обаче изисква много усилия (трябва да се проверят около 70 000 патента годишно). Доколкото заявките за патент са национални, то във всички патентни ведомства се върши една и съща работа.
1.3. Отложена експертиза. Европейците, стремейки се да намалят работата на патентното ведомство, правят нещо различно: въвеждат т.нар. отложена експертиза - действа в повечето европейски страни, без да има сходство в законодателството.
1) Подава се заявка за патент и се издава временно удостоверение, че такава е подадена - проверява се: 1) дали заявката е подадена правилно; 2) дали не обхваща материя, която е изключена и за която не се издава патент. Патент не се издава. Заявката обаче се публикува. През това време се получава временна закрила: ако някой реши да използва това, което е заявено, той дължи обезщетение (това не са големите пари от истинското нарушение на правата, а малкото пари, които биха се дължали в случай на сключен договор за поръчка между двете лица).
2) После във всеки един момент по петитум производството може да продължи, да се проучи заявеното изобретение и евентуално да се издаде патент. Първата заявка е без петитум да започне производството, затова се прави допълнитлен акт, с който да се задвижи производството. Това става по инициатива на 1) самия заявител или 2) неговите конкуренти (не желаят да се издаде патент; няма забрана, но все пак съществува едно ограничение), 3) рядко от патентното ведомство. Само 40% от подадените заявки получават патент (по късно се измисля нещо по-добро или по друга причина) - намалява се работата на Патентното ведомство, заявителят има възможност да прецени дали действително си струва да плаща по-нататък за издаване на патент.
И индустрията, и науката критикуват факта, че 60% от заявките отпадат. Нарушен е един основен принцип в патентното право: закрила се дава, защото нещо е изобретено и защото е разкрита същността на изобретението по начин, по който всеки да може да го осъществи. Патентът дава защита именно за това - да не може да се ползва от всички. Чрез системата на отложената експертиза заявката се разгласява на всички конкуренти и се дава временна защита, но не за патентованото произведение, а за заявката (подобно на авторското свидетелство в България) - има разкриване, но не и закрила. В САЩ и Япония не са склонни да въвеждат отложената експертиза.
2. Производство пред ПВ. У нас производството пред Патентното ведомство не върви по европейски. Имало е идея за въвеждане на отложената експертиза, но българското патентно ведомство не е толкова претоварено.
2.1. Първа фаза - формална (предварителна експертиза). При предварителната експертиза се проверява дали изобщо има изобретение и дали не е забранено от закона. Отпадат чудати изобретения, такива, които всъщност не са изобретения. В нашия закон това е наречено просто “експертиза” - проверява се заявката дали отговаря на всички изисквания (чл. 46 ЗП):
1) Дали заявката отговаря на изискванията за съдържание е форма по чл. 35-40 - правилно подадена, наличие на всичко необходимо по нея (чл. 46, ал. 1). Ако има недостатъци, заявителят се уведомява и може да ги отстрани в срок 3 м. Ако е нарушено изискването за единство, може да се прередактира описанието или да се подадат отделни заявки. Ако заявителят не отстрани недостатъците, заявката се счита за неподадена.
2) Дали не е от изключенията по чл. 6, ал. 2, дали не е непатентоспособна материя чл. 7 (чл. 46, ал. 2). Ако заявката е за такъв обект заявителят се уведомява и има тримесечен срок за становище. Ако заявителят не отговори или мотивите му не бъдат уважени, заявката се отхвърля.
Чл. 46, ал. 3 - поискано е заявката да се разглежда като секретна.
- Сроковете могат да бъдат продължавани два пъти по 3 м. като молбата трябва да постъпи в ПВ преди изтичането им (чл. 48).
- Възстановяване на срока - чл. 49: Сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство.
2.2. Втора фаза - експертиза по същество (материална експертиза) - чл. 47. Установява се съществуващото състояние на техниката и се проверява патентоспособността на заявеното изобретение. Съществуват две подфази:
1) Проучване (дирене - юр.). Експертизният отдел проучва - чл. 47, ал. 1: По всяка заявка на базата на претенциите, описанието и чертежите експертизният отдел проучва състоянието на техниката по чл. 8, ал. 2 и 3 и изготвя доклад за проучването. Проучва се състоянието на техниката и се прави доклад какво е проучено: пише се доклад за състоянието на техниката по повод новост и неочевидност, както и въобще за патентоспособност - за проучените материали (по-рядко и разпитани свидетели). Докладът е набор от цитати, евентуално значими за заявката документи (няма оценки).
2) Преценка. Не е ясно как се нарича тази фаза, ЗП я нарича преценка - чл. 47, ал. 2: Експертизният отдел преценява патентоспособността на заявеното изобретение в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 8, 9 и 10. Експертизният отдел преценява тези три критерия за състоянието на техниката. Ако докладът е непълен, се допроучва и се прави допълнителен доклад за пропуснатите неща (ал. 4).
- Чл. 47, ал. 3: експертите могат да канят и изслушват заявителя, представителя му и нещатни сътрудници за изясняване на материали по заявката; възможно е заявителят или представителят му да бъде изслушан по негова молба.
- Чл. 47, ал. 4 ЗП: трети лица (конкуренти на заявителя) могат да подават възражения (едва в този етап), но не стават страни по производството.
- Чл. 47, ал. 5: ако заявеното изобретение или част от него са непатентоспособни, заявителят се уведомява за това и за мотивите и му предоставя тримесечен срок за отговор и за коригиране на заявката. Ако заявителят не отговори, не коригира заявката или основателно я поддържа, заявката се отхвърля. Този срок също може да бъде продължен или възстановен (чл. 48 и 49).
- Когато в резултат на проучването се стигне до извода, че заявеният обект е патентоспособен, експертизният отдел взима решение за издаване на патент (чл. 47, ал. 6). Патент се издава и при коригиране на заявката, когато в поправения вид се отнася до патентоспособен обект.
2.3. Промяна, оттегляне, публикуване на заявката:
1) Заявката може да бъде променена - чл. 42.
2) Заявката може по всяко време да бъде оттеглена с писмено заявление - счита се, че не е била подавана.
3) Заявките се публикуват 18 м. след подаването или приоритетната дата, по-молба на заявителя и по-рано (чл. 50). Не се публикуват оттеглени или отхвърлени вече заявки, секретни заявки, заявки, по които е издаден патент; виж ал. 3. След публикуването достъпът до материалите е разрешен (чл. 45). Изобретението или полезният модел се ползва с временна закрила - условна и зависи от това дали ще се издаде патент (чл. 18)
3. Атакуване на решенията на ПВ. Когато на патентозаявителя му е отказано (решение от материалната експертиза) издаването на патент или е направен частичен отказ (отказ за част от заявката).
3.1. Съществува орган по разглеждане на спорове към Патентното ведомство. Направен е опит да изглежда независим и да функционира като обособена юрисдикция. Работи на състави от трима души (един е юрист, двама - експерти), или петима души (трима експерти и двама юристи) в зависимост от характера на спора - чл. 57. Ако някой от тези експерти е участвал в експертизата по разглеждане на заявката, той се отвежда.
1) Пред отдела по спорове се обжалват няколко групи решения, които са пречка за получаване на патентна защита - чл. 55, ал. 1: 1) решения за пълен или частичен отказ за издаване на патент по чл. 46, ал. 2 (заявката се отнася до обекти, които не са изобретения или не са патентоспособни изобретения) и ал. 3 (заявката е поискана да се разглежда като секретна), чл. 47, ал. 5 (установено е, че заявеният обект е непатентоспособен) и ал. 6; 2) решения за прекратяване на производството по чл. 46, ал. 1 (не са отстранени недостатъци на заявката); 3) определяне на приоритетна дата по чл. 44; 4) отказ за възстановяване на срок по чл. 26, ал. 2 (за плащане на такса за възстановяване на действие на патент).
Чл. 55, ал. 1 предвижда още две групи искания.
2) Жалбата се подава в 3-месечен срок от получаване на решението с приложен документ за платена такса (чл. 56, ал. 1); оставя се без последствие, ако не е спазен срокът или не е платена такса (ал. 4).
3) Органът образува производство в 3-месечен срок от постъпване на жалбата (чл. 58, ал. 1).
4) Производството е състезателно, призовават се като страни заинтересованите лица (чл. 58, ал. 2).
5) Отделът по спорове може 1) да потвърди решението на експертизния отдел или 2) да го отмени изцяло или отчасти, когато го отмени - да издаде патент или да го върне за ново разглеждане (чл. 58, ал. 3, виж ал. 4).
3.2. Отказът подлежи на съдебен контрол, но задължително трябва да се мине през органа по разглеждане на спорове към Патентното ведомство. Според Е. Марков производството пред отдела по спорове е отзивно производство - макар и различен орган, това е пак Патентното ведомство. Процедурата пред отдела по спорове е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на отказа пред СГС (седалището на ПВ е София). Чл. 59: в 3-месечен срок при потвърждаване на решението недоволната страна може да предяви иск пред СГС. Е. Марков: за какъв иск става дума, след като Патентното ведомство (отдела по спорове) издава решение. До 1993 г. съществуваха много съмнителни моменти във връзка с това обжалване (отказът не можеше да се обжалва), но в ЗАП съществува обща клауза за обжалване на административните актове (дерогира по-старите норми). Но атакуването на стабилен административен акт пред съда е само по законосъобразност (а не се прави преценка дали заявеното изобретение е патентоспособно). Затова сега в чл. 59 се говори за иск. Предявяване на иск означава, че пред съда могат да се сочат доказателства, могат да се разглеждат въпроси по същество пред съда (състояние на техниката, патентоспособност).
Според М. Павлова производството не е исково (не се отнася за предявяване на иск за защита на субективни права), а под “иск” в чл. 59 трябва да се разбира искане за упражняване на съдебен контрол върху административен акт.