20. Вреда – понятие и видове. Поправяне на вредите. Особености при паричните задължения.

Под вреда се разбира неблагоприятно засягане на правната сфера на едно лице.Правната сфера има две части: 1.лична неимуществена ; и 2.имуществена.
Имуществената вреда – засяга имущественото право на увреденото лице. Имуществените вреди се делят на:
1.Претърпяна загуба – намаляване на наличното имущество – установяването е лесно;
2.Пропусната полза – едно увеличение на имуществото , което обаче е било осуетено от неизпълнението – тук установяването е по-сложно.Сравнява се едно реално съществуващо състояние , с едно хипотетично.Трябва де се докаже едно сигурно увеличение на имуществото.То трябва да е законосъобразно и морално.
Неимуществените – засягат личните , неимуществени блага на увреденото лице , те не се делят.
Поправяне на вредите – премахват се неблагоприятните последици.Има два начина:
1.Поправяне в натура – засегнатото благо се възстановява в първоначалния си вид;
2.Парично обезщетяване – не се възстановява , а се престира парична сума.
Паричното обезщетяване е основния способ!!! - Неимуществените вреди се поправят само с парично обезщетение - чл.52 ЗЗД - 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Пропуснатите ползи – стойностна величина , недопустимо е обезщетение в натура.
Претърпени загуби – парично и натурално обезщетение.
Имуществените вреди – единствен способ , парично обезщетение.
Поправяне на вредите при паричните задължения
Единствената форма на неизпълнение при паричните задължения е забавата.Важат само т.нар. мораторни вреди – дължи се мораторна лихва / законна лихва /.
Особености : при паричното обезщетение невъзможност няма.След забавата , длъжника продължава да дължи плюс вредите – чл.86 ЗЗД - 86. При неизпълнение на парично задължение , длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Тук длъжника винаги дължи обезщетение , без да е нужно кредитора да доказва.Но кредитора може да твърди , че лихвата е по-малка от вредите които е претърпял – той ще трябва да докаже тези пропуснати ползи , чрез доказване на конкретни факти.